Тест по български език и литература – 7. клас: Литературни родове, жанрове и сюжет. Четене с разбиране, правопис и пунктуация – 20 задачи с отговори

Тест по български език върху художествения текст – 20 задачи с отговори и обяснения за образността, темата, посланието и разликите между лирическия и епическия текст Резюме: Литературните понятия имат неприятното свойство да звучат познато, без да са усвоени. Тема и послание, лирически говорител и повествовател, образност и научност — границите между тях се размиват точно когато трябва да бъдат приложени. Настоящата разработка проверява дали тези граници са ясни. Тестът се състои от двадесет задачи. Началото е кратък поетичен откъс, изграден изцяло върху природни образи, а върху него са построени първите пет въпроса: определяне на жанра, разпознаване на говорещия, разчитане на конкретен образ, откриване на художественото средство в даден израз и обобщение за целта на текста. Този подход поставя ученика в позицията да работи с текст, а не да възпроизвежда определения. Следващите дванадесет задачи покриват понятийния апарат на раздела. Проверява се кое е характерно и кое не е характерно за художествения текст, какво представлява лирическият говорител и с какво се различава от повествователя, какво означава авторовото послание, коя форма принадлежи към художествената литература и кой жанр не е лирически. Отделни въпроси са посветени на художествената измислица, на особеностите на лириката, на понятието тема и на наименованието на вложеното от автора внушение. Трите отворени задачи с готови редове за писане вървят по нарастваща самостоятелност. Първата изисква посочване на основни характеристики на художествения текст. Втората — обяснение на разликата между две близки и често смесвани понятия. Третата е творческа: ученикът трябва сам да съчини четиристишие, в което да употреби поне едно художествено средство. Така тестът завършва не с проверка на знание, а с проба на умение. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор — включително защо даден образ не се разбира буквално. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори, а при творческата задача е приложено готово четиристишие с обозначени в него художествени средства, което може да послужи като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка и същевременно повод сам да опита да напише нещо в стих. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Тест по български език върху художествения текст – 20 задачи с отговори и обяснения за трите литературни рода, образността и въздействието на художественото слово Резюме: Този тест проверява основното: умее ли ученикът да разпознае художествения текст сред другите, да назове кой говори в него и да обясни какво постига авторът с образите си. Върху тези три умения стъпва всяко следващо занятие по литература. Разработката съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс с напрегната, тайнствена атмосфера, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида художествен текст, разпознаване на говорещия, преценка на основното внушение, откриване на конкретно художествено средство и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Изборът на образен и емоционално наситен откъс не е случаен — той позволява понятията да се приложат веднага, върху жив материал. Следващите дванадесет задачи обхващат теорията на раздела. Проверява се кое определя художествения текст и коя характеристика не му принадлежи, какво отличава лирическата творба, какво представлява темата и как се разпознава авторовото послание. Отделни въпроси разграничават лирическия говорител от повествователя, изброяват какво не е художествен текст, обясняват същността на художествената измислица и функцията на епитетите и сравненията. Включена е и задача върху драматургичния текст, с което са застъпени и трите литературни рода. Трите отворени задачи с готови редове за писане нарастват по самостоятелност. Първата изисква обяснение на едно от най-трудните понятия в раздела и на начина, по който то се разпознава. Втората — изброяване на художествени средства. Третата е творческа: ученикът трябва сам да напише кратък откъс, в който да употреби художествена измислица и да изрази чувство чрез образ. Така проверката завършва с проба на умение, а не със заучен отговор. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор — включително защо даден израз не се разбира буквално. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори с конкретни примери за всяко художествено средство, а към творческата задача — готов кратък откъс, който може да се използва като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка — решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Какво отличава художествения текст от всеки друг? Отговорът изглежда очевиден, докато не се стигне до точните понятия — лирически говорител и повествовател, внушение и информация, измислица и лъжа. Настоящата разработка проверява именно тези разграничения, върху които стъпва цялото по-нататъшно изучаване на литературата. Тестът съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс от българска авторка, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида текст, разпознаване на говорещия, преценка на внушената емоция, откриване на художественото средство в конкретен израз и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Работата върху жив пример е по-надеждна от прякото питане за определения, защото показва дали понятията се прилагат, а не само помнят. Следващите дванадесет задачи обхващат понятийния апарат на раздела. Проверява се какво е художествен текст и коя характеристика не му принадлежи, какво представлява лирическият говорител, какво означава авторовото послание, кои са родовете на художествената литература и коя форма не се числи към тях. Отделни въпроси са посветени на художествената измислица като основа на изградения свят, на особеностите на лирическия текст, на белезите на епическия и на наименованието на гласа, който води разказа в него. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква разграничаване на два близки термина, втората — самостоятелно съставяне на изречение с художествено средство по избор, а третата — посочване на две разлики между двата литературни рода. Така тестът преминава от разпознаване към собствено формулиране. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор, а към трите отворени задачи са дадени примерни отговори, включително няколко варианта за художествено средство, което улеснява оценяването на различни ученически решения. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобен начин да провери дали владее основните литературни понятия — тези, които ще му трябват при всяко следващо произведение през годината. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Класната работа обхваща наведнъж всичко изучено — и точно това прави подготовката за нея трудна. Настоящият тест събира двата предмета в един материал: 40 задачи с избираем отговор, разпределени между българския език и литературата, всяка с по четири възможности. Първата половина е върху езика. Началните задачи са върху книжовния език и неговите признаци, върху отношението между общонародния и книжовния език и върху ролята на кодификацията. Следва блок върху лексиката: разпознаване на лексикална грешка, синонимни редове, антонимни двойки и функцията на диалектните изрази в художествената литература. Включени са и задачи от типа на аналогиите, при които трябва да се открие двойка понятия, свързани по същия начин като зададената — формат, който проверява не запаметяване, а разбиране на самите понятия. Отделна група задачи е върху правописа и правоговора. Обхванати са редуването на съгласни в представки, слятото, полуслятото и разделното писане, отрицателната частица при деепричастия и отглаголни форми, както и правоговорни двойки, при които трябва да се разпознае неправилното ударение. Пунктуацията е представена с няколко изречения, сред които се търси допуснатата грешка или, обратно, правилно оформеното изречение — обособени части, вметнати изрази, подчинени изречения и еднородни части със съотносителни съюзи. Езиковата част завършва с въпроси върху стиловете и ученическите текстове: белезите на аргументативния текст, особеностите на научния стил и същността на литературноинтерпретативното съчинение, включително какво включва подготовката за писането му. Втората половина е върху литературата и следва учебната последователност. Започва с първата форма на словесност и с видовете митове според това какво обясняват. Следва обширен блок върху „Илиада“: автор, композиция, песните, в които се появяват отделни герои, разпознаване на реплика по нейния говорител и на постоянните епитети към имената на героите. Следващият блок е върху античната лирика — какво е означавал терминът в древността и кои автори се свързват с песенната лирика. Заключителната част е посветена на античната драма и на „Едип цар“ от Софокъл: епохата на възникване на драмата, авторът, мястото на действието, героите, първият сблъсък на Едип, ролята на хора, произходът на героя и причината за наказанието над Лай. Тестът завършва с два въпроса върху литературни понятия — аед и ирония. След задачите е даден разделът с верните отговори, подреден по номерата на въпросите, което позволява бърза проверка и самопроверка. На учителя материалът предлага готов вариант за класна работа по български език и литература — с обхват, който покрива и езиковата, и литературната част на срока. Задачите могат да се използват и разделени на две: езиковата половина за упражнение по правопис и пунктуация, а литературната — за преговор преди изпитване. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка преди класно. Показва точно кои теми влизат в проверката и къде стоят пропуските — в нормите, в понятията за стиловете или в познаването на античните текстове — и дава възможност работата да се провери веднага след решаването ѝ.

Тест, при който отговорите казват повече от самите задачи. Ключът дава не само вярното, но и защо останалите възможности са грешни, при това с проверка на думата и с правилото зад нея. Материалът е върху правописа, пунктуацията и езиковата култура, а темата, която го свързва, е самата литература – от определението на думата до тропите и реторическите фигури. Началото е приведен текст, който пита какво е литература и стига до отговора през произхода на самата дума. Върху него са зададени четири задачи, но не за съдържанието: броят на абзаците, начинът на връзка между тях, на какво точно се дава определение и с кое изречение текстът може да продължи. Последната е особено находчива. Дадени са четири възможни продължения, всички правдоподобни, а трябва да се избере онова, което наистина следва от последния въпрос в текста. Оттам започва езиковата част, но темата не се сменя – всички следващи изречения обясняват литературоведски понятия. Има задача с преброяване на грешките в цял откъс – трябва да се посочи колко са правописните и колко пунктуационните. В отговора е изписан целият поправен текст. Тук ключът добавя и нещо неочаквано: обяснява защо в самия тест една дума се среща изписана по два различни начина и уточнява, че тя е дублет. Средището са четири задачи за попълване на липсваща дума в готово определение. Дадени са определенията на четири различни понятия и трябва да се назове всяко от тях – формат, при който се проверява разбиране, а не разпознаване по име. Има и една лексикална задача, при която сред четири близки по значение думи трябва да се открие излишната. Правописът заема шест задачи с двата обърнати формата – търсене на правилната дума и търсене на сгрешената. При отговорите е дадена и проверката: коя сродна дума доказва правилното изписване. Финалната част е върху абзаца и е с необичаен замисъл. Три поредни задачи изискват да се посочи твърдението, което не се отнася до него, а обясненията в ключа са особено точни: едното твърдение всъщност описва друго понятие, а друго изобщо не е твърдение, а препоръка. За преподавателя това е готово контролно, което не изисква никаква подготовка. Разгърнатите отговори позволяват поправката да се превърне в кратък урок, а началният текст върши работа и самостоятелно. За ученика ползата е двойна: упражнение по езиковите норми и същевременно преговор на литературоведските понятия, които се питат в часовете по литература. Приложените проверки към отговорите вършат работа и след теста.

Двадесет задачи, четири различни формата и една таблица за попълване накрая – контролната обхваща целия раздел, без да се задържа върху една творба. Началото е теоретично и поставя основата: елементите на сюжета и композицията, литературните родове и жанровете, които всеки от тях обединява. Тези два въпроса са рамката, в която после се вписва всичко останало. Оттам нататък проверката минава през произведенията от раздела. В задачите се появяват „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов, „На прощаване в 1868 г.“ на Христо Ботев, а също „Немили-недраги“, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“ и „Българският език“ на Иван Вазов. Нито едно от тях не е подминато. Разпределението е премерено. Върху по-кратките творби има по един-два въпроса, а прозаичните получават по няколко, като въпросите обхващат както съдържанието, така и строежа – кой елемент на композицията къде попада и какво изпълнява дадена част. Форматите се редуват през целия тест и не позволяват решаване по инерция. Част от задачите търсят вярното твърдение, други – невярното, трети изискват да се посочи изразът, който не се отнася до определен образ. Отделна група работи с цитирани стихове и изисква разпознаване на употребения похват сред четири близки понятия. Особено полезни са трите задачи за съотнасяне, разположени една след друга. При тях се свързват произведения с жанровата им принадлежност, части от една творба с ролята им в нея и литературоведски термини с определенията им. Форматът е по-труден от избора между четири отговора, защото всяка от четирите двойки трябва да е вярна. Финалът е най-стойностната част. Дадена е таблица с пет колони, в която срещу няколко кратки детайла или реплики трябва да се впишат името на героя, заглавието на творбата, жанрът и авторът. Тук наведнъж се проверява всичко изучено през раздела, а налучкването е изключено – всяка клетка се попълва самостоятелно. Отговорите са приложени за всички задачи, включително попълнената таблица в готов вид. На преподавателя контролната спестява подготовката изцяло: обхваща целия раздел в няколко страници, оценява се бързо, а задачите за съотнасяне и таблицата вършат работа и поединично като кратки упражнения. За ученика това е преговор, който подрежда цялата тема – авторите, творбите и понятията. Подходящ е за подготовка преди класна работа и за самостоятелна проверка, тъй като приложените отговори показват веднага къде е пропускът.