Тестови задачи. Български език и литература – 7 клас. (Вариант 23)

Тест по български език върху художествения текст – 20 задачи с отговори и обяснения за образността, темата, посланието и разликите между лирическия и епическия текст Резюме: Литературните понятия имат неприятното свойство да звучат познато, без да са усвоени. Тема и послание, лирически говорител и повествовател, образност и научност — границите между тях се размиват точно когато трябва да бъдат приложени. Настоящата разработка проверява дали тези граници са ясни. Тестът се състои от двадесет задачи. Началото е кратък поетичен откъс, изграден изцяло върху природни образи, а върху него са построени първите пет въпроса: определяне на жанра, разпознаване на говорещия, разчитане на конкретен образ, откриване на художественото средство в даден израз и обобщение за целта на текста. Този подход поставя ученика в позицията да работи с текст, а не да възпроизвежда определения. Следващите дванадесет задачи покриват понятийния апарат на раздела. Проверява се кое е характерно и кое не е характерно за художествения текст, какво представлява лирическият говорител и с какво се различава от повествователя, какво означава авторовото послание, коя форма принадлежи към художествената литература и кой жанр не е лирически. Отделни въпроси са посветени на художествената измислица, на особеностите на лириката, на понятието тема и на наименованието на вложеното от автора внушение. Трите отворени задачи с готови редове за писане вървят по нарастваща самостоятелност. Първата изисква посочване на основни характеристики на художествения текст. Втората — обяснение на разликата между две близки и често смесвани понятия. Третата е творческа: ученикът трябва сам да съчини четиристишие, в което да употреби поне едно художествено средство. Така тестът завършва не с проверка на знание, а с проба на умение. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор — включително защо даден образ не се разбира буквално. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори, а при творческата задача е приложено готово четиристишие с обозначени в него художествени средства, което може да послужи като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка и същевременно повод сам да опита да напише нещо в стих. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Какво отличава художествения текст от всеки друг? Отговорът изглежда очевиден, докато не се стигне до точните понятия — лирически говорител и повествовател, внушение и информация, измислица и лъжа. Настоящата разработка проверява именно тези разграничения, върху които стъпва цялото по-нататъшно изучаване на литературата. Тестът съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс от българска авторка, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида текст, разпознаване на говорещия, преценка на внушената емоция, откриване на художественото средство в конкретен израз и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Работата върху жив пример е по-надеждна от прякото питане за определения, защото показва дали понятията се прилагат, а не само помнят. Следващите дванадесет задачи обхващат понятийния апарат на раздела. Проверява се какво е художествен текст и коя характеристика не му принадлежи, какво представлява лирическият говорител, какво означава авторовото послание, кои са родовете на художествената литература и коя форма не се числи към тях. Отделни въпроси са посветени на художествената измислица като основа на изградения свят, на особеностите на лирическия текст, на белезите на епическия и на наименованието на гласа, който води разказа в него. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква разграничаване на два близки термина, втората — самостоятелно съставяне на изречение с художествено средство по избор, а третата — посочване на две разлики между двата литературни рода. Така тестът преминава от разпознаване към собствено формулиране. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор, а към трите отворени задачи са дадени примерни отговори, включително няколко варианта за художествено средство, което улеснява оценяването на различни ученически решения. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобен начин да провери дали владее основните литературни понятия — тези, които ще му трябват при всяко следващо произведение през годината. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Тест по български език върху художествения текст – 20 задачи с отговори и обяснения за трите литературни рода, образността и въздействието на художественото слово Резюме: Този тест проверява основното: умее ли ученикът да разпознае художествения текст сред другите, да назове кой говори в него и да обясни какво постига авторът с образите си. Върху тези три умения стъпва всяко следващо занятие по литература. Разработката съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс с напрегната, тайнствена атмосфера, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида художествен текст, разпознаване на говорещия, преценка на основното внушение, откриване на конкретно художествено средство и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Изборът на образен и емоционално наситен откъс не е случаен — той позволява понятията да се приложат веднага, върху жив материал. Следващите дванадесет задачи обхващат теорията на раздела. Проверява се кое определя художествения текст и коя характеристика не му принадлежи, какво отличава лирическата творба, какво представлява темата и как се разпознава авторовото послание. Отделни въпроси разграничават лирическия говорител от повествователя, изброяват какво не е художествен текст, обясняват същността на художествената измислица и функцията на епитетите и сравненията. Включена е и задача върху драматургичния текст, с което са застъпени и трите литературни рода. Трите отворени задачи с готови редове за писане нарастват по самостоятелност. Първата изисква обяснение на едно от най-трудните понятия в раздела и на начина, по който то се разпознава. Втората — изброяване на художествени средства. Третата е творческа: ученикът трябва сам да напише кратък откъс, в който да употреби художествена измислица и да изрази чувство чрез образ. Така проверката завършва с проба на умение, а не със заучен отговор. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор — включително защо даден израз не се разбира буквално. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори с конкретни примери за всяко художествено средство, а към творческата задача — готов кратък откъс, който може да се използва като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка — решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Двадесет задачи, четири различни формата и една таблица за попълване накрая – контролната обхваща целия раздел, без да се задържа върху една творба. Началото е теоретично и поставя основата: елементите на сюжета и композицията, литературните родове и жанровете, които всеки от тях обединява. Тези два въпроса са рамката, в която после се вписва всичко останало. Оттам нататък проверката минава през произведенията от раздела. В задачите се появяват „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов, „На прощаване в 1868 г.“ на Христо Ботев, а също „Немили-недраги“, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“ и „Българският език“ на Иван Вазов. Нито едно от тях не е подминато. Разпределението е премерено. Върху по-кратките творби има по един-два въпроса, а прозаичните получават по няколко, като въпросите обхващат както съдържанието, така и строежа – кой елемент на композицията къде попада и какво изпълнява дадена част. Форматите се редуват през целия тест и не позволяват решаване по инерция. Част от задачите търсят вярното твърдение, други – невярното, трети изискват да се посочи изразът, който не се отнася до определен образ. Отделна група работи с цитирани стихове и изисква разпознаване на употребения похват сред четири близки понятия. Особено полезни са трите задачи за съотнасяне, разположени една след друга. При тях се свързват произведения с жанровата им принадлежност, части от една творба с ролята им в нея и литературоведски термини с определенията им. Форматът е по-труден от избора между четири отговора, защото всяка от четирите двойки трябва да е вярна. Финалът е най-стойностната част. Дадена е таблица с пет колони, в която срещу няколко кратки детайла или реплики трябва да се впишат името на героя, заглавието на творбата, жанрът и авторът. Тук наведнъж се проверява всичко изучено през раздела, а налучкването е изключено – всяка клетка се попълва самостоятелно. Отговорите са приложени за всички задачи, включително попълнената таблица в готов вид. На преподавателя контролната спестява подготовката изцяло: обхваща целия раздел в няколко страници, оценява се бързо, а задачите за съотнасяне и таблицата вършат работа и поединично като кратки упражнения. За ученика това е преговор, който подрежда цялата тема – авторите, творбите и понятията. Подходящ е за подготовка преди класна работа и за самостоятелна проверка, тъй като приложените отговори показват веднага къде е пропускът.

Тест, при който отговорите казват повече от самите задачи. Ключът дава не само вярното, но и защо останалите възможности са грешни, при това с проверка на думата и с правилото зад нея. Материалът е върху правописа, пунктуацията и езиковата култура, а темата, която го свързва, е самата литература – от определението на думата до тропите и реторическите фигури. Началото е приведен текст, който пита какво е литература и стига до отговора през произхода на самата дума. Върху него са зададени четири задачи, но не за съдържанието: броят на абзаците, начинът на връзка между тях, на какво точно се дава определение и с кое изречение текстът може да продължи. Последната е особено находчива. Дадени са четири възможни продължения, всички правдоподобни, а трябва да се избере онова, което наистина следва от последния въпрос в текста. Оттам започва езиковата част, но темата не се сменя – всички следващи изречения обясняват литературоведски понятия. Има задача с преброяване на грешките в цял откъс – трябва да се посочи колко са правописните и колко пунктуационните. В отговора е изписан целият поправен текст. Тук ключът добавя и нещо неочаквано: обяснява защо в самия тест една дума се среща изписана по два различни начина и уточнява, че тя е дублет. Средището са четири задачи за попълване на липсваща дума в готово определение. Дадени са определенията на четири различни понятия и трябва да се назове всяко от тях – формат, при който се проверява разбиране, а не разпознаване по име. Има и една лексикална задача, при която сред четири близки по значение думи трябва да се открие излишната. Правописът заема шест задачи с двата обърнати формата – търсене на правилната дума и търсене на сгрешената. При отговорите е дадена и проверката: коя сродна дума доказва правилното изписване. Финалната част е върху абзаца и е с необичаен замисъл. Три поредни задачи изискват да се посочи твърдението, което не се отнася до него, а обясненията в ключа са особено точни: едното твърдение всъщност описва друго понятие, а друго изобщо не е твърдение, а препоръка. За преподавателя това е готово контролно, което не изисква никаква подготовка. Разгърнатите отговори позволяват поправката да се превърне в кратък урок, а началният текст върши работа и самостоятелно. За ученика ползата е двойна: упражнение по езиковите норми и същевременно преговор на литературоведските понятия, които се питат в часовете по литература. Приложените проверки към отговорите вършат работа и след теста.

Четиридесет задачи, които обхващат и езика, и литературата – и то в един лист. Проверка, каквато рядко се среща наготово, защото обичайно двете се изпитват поотделно. Материалът е входно равнище и е събран на седем страници. Форматът е еднакъв през целия тест – четири възможности, една вярна. Началото е приведен откъс от автобиографичен текст на известен американски писател. Върху него са зададени пет задачи: за жанра, за читателя, за характеристиката, която не му подхожда, и за целта му. Именно петата задача е находката на целия тест. Тя пита в коя година е написан текстът, а отговорът не е даден никъде – трябва да се пресметне от две числа, разпръснати в самия откъс. Задача, която проверява внимание, а не памет. Втората част са петнадесет задачи върху езиковите норми. Тук са правописът с думите на съгласна, синонимите, членуването с пълен и кратък член, бройната форма, а също и няколко изречения, в които трябва да се открие единственото без грешка. Особено полезни са двете задачи с преброяване. При едната се търси колко правописни грешки има в едно изречение, при другата – колко запетаи липсват в цял период. При тях налучкването не помага. Има и въпрос от друг вид: коя двойка думи най-уместно допълва изречение за творчеството на съвременен автор, и още един за точното значение на една дума. Третата част е литературна и обхваща осемнадесет задачи, подредени по епохи. Античната група проверява принципите на епохата, кой създава митовете, жанра на известна поема, в коя песен е една прочута сцена, върху какъв принцип е изградена една трагедия и кой е основният елемент в драмата. Средновековната група обхваща границите на епохата, обхвата на едно културно пространство, конфликта между двама библейски братя, разпознаване на творба по приведено изречение и любимата форма в евангелския разказ. Ренесансовата група проверява кои идеи не принадлежат на епохата, кой е образцовият ѝ вариант, признаците на новелата, първоначалния замисъл на един прочут роман и защо един герой остава загадъчен. Финалните две задачи са теоретични – определения на два литературни термина, като при всяко сред възможностите стоят четири близки формулировки. Отговорите са изведени накрая, номерирани поред от първата до четиридесетата задача. Преподавателят получава готово входно равнище за целия предмет – без никаква подготовка, с оценяване по списък. Трите части вършат работа и поединично: езиковата в един час, литературната в друг. Ученикът проверява наведнъж и езиковите си умения, и знанията си по литература от три епохи. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.