Име .................................. Фамилия .........................................................
Клас ......... № .........
Вариант 31
ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – 7 КЛАС
1. Какво представлява метонимията?
Посочете грешния отговор.
А) вид троп, при който чрез преименуване се променя значението на думите;
Б) преименуване на назования в творбата обект на принципа част или цяло;
В) заместване на едно име с друго, на една дума с друга въз основа на реално съществуваща връзка между назованите обекти;
Г) пренасяне на едно качество от един предмет на друг въз основа на прилика.
2. Изразите: „срама по челото“, „синила от бича“, „счупенте окове“, „дирите стидни ...от хомота стар“, са свързани метонимично с думата:
А) опълченци;
Б) Шипка;
В) робство;
Г) свобода.
3. Прочетете стиха:
Върхът отговори с друг вик: ура!
Каква е взаимовръзката между обектите в метонимията „върхът“?
А) единият обект е част от другия;
Б) двата обекта са равнопоставени;
В) единият обект представя единичното от множеството;
Г) единият обект е част от цялото, тоест той е синекдоха.
4. Кой ред тълкува връзката в метонимията „върхът“?
А) върхът – урвата дива;
Б) върхът – младите дружини;
В) върхът – орди дивашки;
Г) върхът – България цяла.
5. Въз основа на каква връзка се гради метонимията в стиха:
Желязото срещат с железни си гърди...
А) между причина и следствие; цяло и част;
Б) част и цяло; материал и направен от него предмет;
В) материал и направен от него предмет; качество и негов носител;
Г) материал и направен от него предмет; причина и следствие.
6. Посочете стиха, в който не откривате синекдоха.
А) нека спомен люти от дни на позор;
Б) всякой гледа само да бъде напред;
В) и гърди геройски на смърт да изложи;
Г) три дни веч се бият, но помощ не иде.
7. Какъв е художественият ефект от прилагането на синтактичния паралелизъм в одата?
Посочете грешния отговор.
А) постига се динамика на словото и изображението чрез бързата смяна на образите на двете враждуващи сили;
Б) постига се пластичност на картината и най-важното – неподправено художествено изображение на специфичното за образите;
В) застъпващата последователност на действието създава усещането за кинематографичност;
Г) уеднаквяват се образите на поробените и поробителите.
8. В кой ред липсва синтактичен паралелизъм?
А) Идат като тигри, бягат като овци;
Б) Пушкалата екнат. Турците ревът...;
В) И тела я стелят, и кръв я залива;
Г) Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
9. Какво представлява хиперболата в одата?
Посочете грешния отговор.
А) художествено средство на речта – вид троп;
Б) преувеличаване, целящо засилване на смислово-емоционалния ефект и на представата на читателя за значимото в образа на героите;
В) в одата най-често тя е средство за осмиване и гротесково изображение на героите в отрицателен план;
Г) преувеличаване, което според замисъла на автора действа върху възприятието на читателя в положителен или отрицателен план.
10. Какъв е художественият ефект от прилагането на хиперболата в одата?
Посочете грешния отговор.
А) води до грандиозност на представата за битката;
Б) поражда хумористична представа за образи, събития, картини;
В) постига се смислова динамика на образите (камък-бомба; дъжд от куршуми, камъни и дърве);
Г) поражда внушения за титаничност и колосалност на събитието или на образите на воюващите.
11. Кой стих НЕ съдържа хипербола?
А) покрит с бели кости и със кървав мъх;
Б) Бури подир бури! Рояк след рояк!;
В) не сещат ни жега, ни жажда, ни труд...;
Г) При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди.
12. Чрез каква природна образност или природна стихия метафорично са представени опълченците?
А) рояк;
Б) талази;
В) вълни;
Г) орляк.
13. Прочетете текста:
идат като тигри, бягат като овци –
и пак се завръщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут...
Чрез какви тропи и реторически фигури е внушена нравствената характеристика на двете воюващи сили?
Посочете грешния отговор.
А) анимализация;
Б) символи;
В) антитеза;
Г) метонимия.
14. В кой стих липсва сравнение?
А) Бури подир бури! Рояк след рояк!;
Б) вълните намират канари тогаз...;
В) България цяла сега нази гледа...;
Г) Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
15. Въз основа на какви тропи и фигури е изграден стихът: „Не сещат ни жега, ни жажда, ни труд!“?
А) епитети и метонимии, изградени на принципа на отрицанието;
Б) хипербола и градация, изградени на принципа на отрицанието;
В) метафора и сравнение, изградени на принципа на отрицанието;
Г) антитеза и олицетворение, изградени на принципа на отрицанието.
16. Прочетете стиховете:
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье...
всяко дърво меч е, всякой камък –
бомба,...
Камъне и дървье изчезнаха там.
Каква асоциация пораждат двете съществителни?
Посочете грешния отговор.
А) подсказват емоциите: ентусиазмът на началото, решителността на отчаяния отпор, безнадеждността на ситуацията;
Б) материята поема и изразява функциите на духа;
В) камъните и дърветата изчезват от върха, защото опълченците приготвят от тях куршуми, мечове и бомби;
Г) пораждат хиперболизирана представа за нечовешка мощ, бележат драматизма на ентусиазма и критичната ситуация.
17. Прочетете стиховете:
и братските орли не фърчат към тях
…
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
В одата едни и същи думи често се интерпретират с различен смисъл. В стиховете положителната и отрицателната форма на глагола гради противоречието:
А) безнадеждност – надежда;
Б) отчаяние – желание;
В) обезверяване – вяра;
Г) обезсърчение – отчаяна дързост.
18. Прочетете стиховете:
...кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик
Какви асоциации пораждат повтарящите се думи с различни адресати?
А) олицетворени в образа на задгробни същества-демони, приели символиката на черния цвят, мъртвите опълченци бележат края на турците;
Б) смъртта шества на бойното поле, страх и отчаяние са обхванали опълченците – асоциация, която се налага от символиката на черния цвят;
В) изравняване насилите, няма победители;
Г) тъй като демоните са задгробни същества, се поражда представа за края на турци и българи.
19. Какви тропи, фигури и реторически средства откривате в стиховете:
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки
Посочете пълния отговор.
А) символи, хипербола, одухотворяване, антонимична женска рима;
Б) метафора, хипербола, градация, олицетворение, сравнение, женски вътрешни рими;
В) епитети, символи, метафори, хипербола, одухотворяване, градация, антонимични и вътрешни женски рими;
Г) епитети, метафори, олицетворение.
20. Какви асоциации пораждат тропите и реторическите фигури в стиха?
Щурмът е отчаян, отпорът е лют
Посочете грешния отговор.
А) синтактичният паралелизъм представя непримиримата стратегия на двете страни в развитието на битката;
Б) синтактичен паралелизъм, антитеза и повторения пораждат представа за отчаянието на опълченците и за дързостта на турците;
В) антитезата отразява върховното напрежение на двете враждуващи сили по време на съдбовния сблъсък;
Г) повторението на думата „лют“ в увода и в този стих е доказателство за яростния отпор, за решимостта на опълченците, за възмогналата се у тях войнска чест.
21. Прочетете стиха:
Вълните намират канари тогаз...
Посочете грешното твърдение:
А) опълченците са приели силата на водната стихия и на земната твърдост;
Б) борбата е предадена чрез средствата на митологичната образност – в свещена битка влизат двете първични стихии – вода и земя;
В) чрез двете стихии е предадено уравновесяването на силите преди решителния двубой;
Г) канарата е доказателство за невъзможността на неприятеля, олицетворен в образа на вълните, да постигне лесна победа.
22. Изразът: „трупове мъртви“, е:
А) метафора;
Б) синонимия;
В) оксиморон;
Г) хипербола.
23. В одата не е поставена граница между живота и смъртта, човекът е дух и материя, тяло, което след смъртта подобно на камъните и дърветата също влиза в боя.
Като имате предвид тази особеност, отговорете на въпроса: Защо в баталните сцени и в кулминацията на творбата не е представен процесът на умиране на героите?
Посочете грешното твърдение.
А) В паметните боеве на връх Шипка българите не дават жертви.
Б) Смърт за героите няма!
В) Героите не са смъртни същества, те са деца на вечността!
Г) Това е хекатомба – свещен ритуал в името на най-високия идеал за човека – свободата.
24. Каква е композиционната роля на Балкана в текста на творбата?
А) Балканът се представя като стожер на родната земя;
Б) Балканът се въвежда като крепост на българския дух;
В) Балканът присъства като символ на идеалното, героичното в българската митология и памет;
Г) Балканът присъства в лирическия увод и епилога на одата като олицетворение на достойнството и доблестта на българина, като въплъщение на българската слава и чест.
25. Посочете в каква последователност присъства в контекста на творбата връх Шипка (Орлово гнездо, както го нарича народът), за да се превърне в легендарен?
А) върхът; заветният хълм; славен рът; страшний редут; заветният хълм;
Б) див, чутовен връх; сочи върхът; страшний редут; славен рът; връх висок; заветният хълм;
В) див, чутовен връх; връх висок; заветният хълм; страшний редут; славен рът;
Г) заветният хълм; връх висок; славен рът; страшний редут; върхът; див, чутовен връх.
26. Кое от назоваванията на художественото време стои най-близо до преобразуването във финала, което го превръща в легендарна вечност – „от век на век“:
А) три деня;
Б) геройски час;
В) йощ миг;
Г) ден бурен.
27. Какво означава епитетът в израза „славата му дивна“?
Посочете грешния отговор.
А) невероятна;
Б) величествена;
В) прекрасна;
Г) незабравима.
28. Какъв метафоричен образ е бурята във финала на творбата, в епилога на одата?
Посочете грешния отговор.
А) на неспокойната памет;
Б) олицетворява ека на вечността;
В) на завета към поколенията – героите никога да не бъдат забравени;
Г) олицетворява яростни гласове на хулителите за подарената свобода.
ОТГОВОРИ:
1. В); 2. А); 3. Б); 4. Б);
5. В) – сложна метонимия: първата част е образувана въз основа на връзката „материал и направен от него предмет“; втората – на „качество и негов носител“;
6. Г); 7. Г); 8. Г); 9. В); 10. Б); 11. Г); 12. Г); 13. Г); 14. В); 15. Б);
16. В); 17. Г); 18. А); 19. В); 20. Б); 21. А);
22. Б) – изразът би бил оксиморон, ако смислово беше „трупове живи“;
23. А);
24. Г) – останалите отговори са верни, но са свързани със смислоопределящата роля на Балкана;
25. Б); 26. Г); 27. Г); 28. Г).
@bgmateriali.com
