Тест по литература върху одата „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов – 28 задачи с отговори: метонимия и синекдоха, хипербола, паралелизъм, символи, композиция

Двадесет и шест задачи, които разглобяват одата до последната ѝ реторична фигура. Това не е тест за проверка дали творбата е прочетена, а за проверка дали е разбрано как точно е направена. Началото е работа с текст. Кратка литературоведска статия за творбата е следвана от три задачи – за темата ѝ, за начина, по който се постига приповдигнатият тон, и за причината в нея да преобладават сложни изречения. Този тип въпроси подготвят за изпитния формат и същевременно въвеждат основните понятия. Следва блокът за жанра и строежа: кои са характерните белези на одата, как в творбата се постига документалност и как лирическият говорител се отдалечава от историческите факти. Отделна задача изисква да се посочат частите на творбата, а друга – елементите на сюжетното действие да бъдат подредени в логическа последователност по цитирани стихове. Средището на теста са реторичните фигури. Антитезата е разгледана в шест последователни задачи – какво представлява, на кои равнища се прилага, кое смислово ядро стои зад нея в увода, кои са подтекстовите антоними и какво внушение постига в конкретни стихове. Отделна задача изисква цитати с отрицателен заряд да бъдат съотнесени с противопоставянията им в положителен смисъл. Градацията също получава четири задачи – определение, художествен ефект, от какво се поражда в увода и в кой цитат липсва. Разгледани са и по-редки понятия: плеоназъм, оксиморон, епитети антоними и ролята на синонимните и антонимните редици. Отделни задачи се спират на съпоставката с античен образец и на противопоставянето по вертикала в описанието на битката. Голяма част от въпросите изискват да се посочи грешният отговор – формат, при който всяка от четирите възможности трябва да бъде преценена поотделно. Това прави теста труден, но и много точен – налучкването е практически невъзможно. Отговорите са приложени накрая за всички задачи, включително съответствията в задачата за съотнасяне. За учителя това е готов материал за задълбочена работа върху одата: обхваща жанр, композиция, документалност и целия набор от изразни средства и дава оценима картина без никаква подготовка. Може да се използва цял или на части, по отделни фигури. За ученика е сериозна подготовка преди изпитване или писмена работа. Тестът изяснява понятията чрез самата творба и показва как всяко от тях работи в конкретен стих – основа, върху която после стъпва всеки анализ и всяко интерпретативно съчинение. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тест с висока трудност, изцяло върху стихотворението „На прощаване“ на Христо Ботев. Проверява се задълбочен прочит – не съдържанието на творбата, а начинът, по който е изградена, и смисълът, който носи всеки неин елемент. Задачите са 30, всички от затворен тип и с по четири варианта. В началото е поместен литературнокритически текст за словото на юнака. Върху него са зададени четири въпроса – за жанра му, за темата, за онова, което остава извън обхвата му, и за асоциациите, които поражда. Тази част подготвя за същинския анализ и същевременно проверява четенето с разбиране. Следващата група е върху стиха и говорителя: на какво се дължи ритъмът, кой говори в творбата – въпрос, при който едно от най-честите смесвания в теорията на литературата излиза наяве – и как може да се определи жанрово самата творба. Третата и най-обширна част обхваща художествените средства. Разгледани са контекстовите синоними, обръщенията към майката, определението за метафора и две задачи за разчитане на конкретни метафори, символиката на водата, инверсията, синекдохата, видовете повторения и ефектът на една анафора. Четвъртата група е върху смисловите отношения: изразът, изграден на принципа на антитезата, опозициите в творбата и антонимите, които стоят зад тях, значението на два фразеологични израза и функцията на повелителните форми. Заключителните задачи са върху поантата, върху отсъстващото в творбата настроение и върху мнение на литературен критик, което трябва да бъде разчетено. Отговорите са изведени накрая, с подробни пояснения при по-трудните и провокативни задачи, включително уточнения защо останалите варианти са само частично верни. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за подготовка за изпит и за самостоятелна работа. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при него е нивото на въпросите. Няколко от задачите са изрично провокативни – сред отговорите има варианти, които звучат правдоподобно и дори са частично верни, но не са най-точни. Именно това ги прави полезни: те учат на прецизност, а не на приблизително познаване. Особено ценен е въпросът за говорителя в творбата. Смесването на автора с лирическия герой е сред най-честите грешки при анализ и тук то е поставено директно, с обяснение в отговорите. Полезни са и задачите с речник към тях. При два от въпросите е дадено кратко определение на по-рядко срещан термин, така че липсата на знание за понятието да не пречи на самата проверка. За преподавателя тестът дава задълбочена проверка с разгърнати обяснения. За ученика той служи и като кратък анализ на творбата чрез самите въпроси и отговори.

Тест за входно равнище по литература за осми клас с двадесет и шест задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изучените през предходната година творби и позволява още в първите седмици да се установи доколко те са усвоени. Проверката е изцяло литературна, без езикова част. Това е предимство при диагностика: резултатът показва точно кои произведения са останали непознати, без да се смесва с езиковата подготовка. Задачите са групирани по творби, което позволява проверката да се използва и на части. При стихотворението за раздялата с майката се разглеждат ролята на песента, значението на образа на пътя, съотношението между смъртта и безсмъртието, подбудите за избора на героя и изразните средства в приведен откъс. При повестта за хъшовете проверката обхваща смисъла на заглавието, портретна подробност, чрез която е изграден един от образите, елементите, изпълняващи ролята на забавяне на действието, противопоставянето, което в творбата не присъства, и подбудата на един от героите да остане при умиращия. При разказа за жената, помогнала на преследвания, се разглеждат вярността на твърдения за нейното поведение и художествените елементи, които придават достоверност на историята. При одата за защитниците на прохода се проверяват изразното средство в приведен цитат и качеството, което не подхожда на героите. При одата за езика – основанието тя да бъде определена като ода и противопоставянията в нея. Отделни задачи засягат сатиричната книга, стихотворението за изгнаниците и разказа за жътвата – включително разпознаване на цитат сред четири приведени. Заключителните пет задачи са съпоставителни и обхващат по две творби наведнъж: обща тема, общо противопоставяне, различие в един и същи образ. Финалната задача проверява познаването на литературен жанр по неговото описание. Съпоставителните задачи са и най-стойствената част от материала. Те не проверяват отделна творба, а умението произведенията да се съотнасят помежду си – кои две разработват темата за състраданието, кои две засягат живота далеч от родината, в какво образът на пътя се различава при две от тях. Такива въпроси се задават и при по-обемно изпитване, а тук подготвят за тях. Почти всички задачи са с обърната формулировка – кое твърдение не може да продължи изречението, как образът не може да бъде тълкуван, кой мотив не е подбуда, кое качество не се отнася до героите, коя опозиция не е обща. Този тип въпрос налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет, но и прави теста по-труден от обичайното. Формулировките са на езика на литературознанието и предполагат, че творбите са разглеждани подробно. Затова материалът е подходящ за клас с добра подготовка. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза въпреки големия брой задачи. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище по литература в началото на осми клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка и показва кои творби са останали само като заглавия.

Тест по литература върху одата „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов с двадесет задачи с избираем отговор. Проверката обхваща творбата изцяло – от историческата ѝ основа до художествените похвати и поуката. Началните задачи установяват контекста и замисъла: какво е значението на сражението, каква е целта на автора и коя е основната идея. Такова въведение е нужно при творба, чието разбиране зависи от познаването на историческото събитие. Обособена е обемна линия за образа на планината. Три задачи разглеждат как е представена тя, какво символизира и каква е ролята ѝ в сражението. Взети заедно, те показват основното: че планината не е пейзаж, а участник, застанал на страната на защитниците. Такова подробно проследяване на един образ рядко се среща в тестове по тази творба. Отделни задачи са посветени на защитниците – какви чувства поражда техният образ, кои техни качества са изтъкнати и коя черта е подчертана най-силно. Значително място заема и образът на нападателя. Проверява се как описанието му въздейства, каква е ролята на думата, с която е назована настъпващата множина, и каква е реакцията на противника пред неочакваната съпротива. Заключителната част разглежда художествената страна: значението на приведен израз за преграждането на пътя, ролята на реторичните въпроси, тонът на творбата, промяната в настроението от началото към края и въздействието на глаголите за действие. Отделни въпроси засягат кулминацията, функцията на историческите препратки и основната поука. Задачата за глаголите заслужава отделна дума. Тя насочва към нещо, което се усеща при четене, но рядко се назовава: че бързината и напрежението в творбата идват от струпването на думи за действие. Така формата се свързва с въздействието, вместо да се разглежда отделно. Ценна е и задачата за промяната в настроението. Тя изисква поглед върху цялата творба наведнъж и разпознаване на движението от тежестта в началото към тържествеността във финала. Строежът на теста върви от историческото към художественото и накрая до извода. Тази последователност съвпада с реда, по който се изгражда отговор на литературен въпрос върху одата. Формулировките са кратки и достъпни, а вариантите – ясно различими по смисъл, което прави материала подходящ за клас със средна подготовка и за самостоятелна работа у дома. Неверните варианти са премислени. Сред тях присъстват прочити, характерни за повърхностно четене – че творбата показва безсилието на защитниците, че тонът е тъжен и примирен, че планината е просто фон. Отхвърлянето им изисква разбиране на замисъла. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, подходяща и за бърза диагностика преди по-обемно изпитване. На ученика служи за преговор и за подготовка преди съчинение върху темата за саможертвата в името на свободата.

Този вариант поставя творбата в нейния литературен контекст и проверява познаването на понятията, с които тя се описва – епоха, жанр, лирически говорител, стилови средства, фолклорни мотиви. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси установяват епохата, жанра и типа говорител, както и начина, по който първият стих задава тона на цялата творба. Следва задача за представянето на героя в началото и за противопоставянето, което движи смисъла. Втората група разглежда света около него: каква е ролята на природата, защо песента на жетварката звучи редом с мъката, какво внушава прочутата строфа за падналия в бой и кои митични същества се появяват. По-нататък въпросите засягат смяната на времето, начина, по който е представена връзката с другия войвода, и смисъла на олицетворението на планината. Третата група обхваща стила и обобщенията: кое средство доминира в първия стих, как работи границата между делничното и сакралното пространство, какъв е финалът и неговият ефект, какво е отношението между подвига и общността, каква е връзката с фолклора, как се разбира безсмъртието и кои са особеностите на езика. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: посочване на два детайла, чрез които природата подкрепя героя, обяснение как историческата основа се съчетава с митичната линия и разсъждение как се променя погледът на читателя между началото и края. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху творбата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е терминологичната насоченост. Освен разбиране на смисъла, тук се проверява и владеенето на понятия – епоха, жанр, олицетворение, реторичен възклик, фолклорен мотив. Именно с тази терминология се формулират въпросите при изпитване и при писмен анализ. Полезен е и въпросът за връзката с фолклора. Творбата стъпва върху народни представи и разпознаването им обяснява защо баладата звучи едновременно като лична поетическа изповед и като нещо, което сякаш винаги е съществувало. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратки формулировки, готови за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като преговор, събиращ в двадесет реда всичко съществено за творбата.

Петдесет и осем задачи по български език и литература за седми клас, съобразени с изпитния формат на националното външно оценяване. Обемът е значителен и надхвърля обичайната класна работа – материалът е замислен като пълна подготовка, а не като бърза проверка. Тестът започва с приведена изцяло народна песен и с група въпроси към нея. Проверяват се жанрът, действащите лица, стихиите, които присъстват и отсъстват, изразните средства в портретното описание и вида на повторението. Тази първа част е удачно решена. Един и същ кратък текст поддържа над десет задачи, а те се движат от литературното към езиковото: от жанра се стига до синтактичната служба на думите в приведено изречение. Следва група от три задачи по образец. При тях е дадена двойка думи и трябва да се открие друга двойка със същото отношение помежду си. Форматът проверява логическо мислене наред с езиковото усещане и рядко се среща извън изпитните тестове. Значителна част от материала е посветена на пунктуацията. Няколко задачи изискват да се открие изречението с грешка или единственото вярно изречение, а отделна задача пита колко запетаи са пропуснати в дълъг сложен период. Правописната част е още по-обемна. Тя е решена чрез изречения, в които четири думи са означени с букви, и трябва да се посочи сгрешената. Проверяват се удвояването, променливото я, членуването, слятото и разделното писане, глаголните окончания. Граматическата част обхваща частите на речта, видовете изречения по състав и по цел на изказване, глаголните времена, синтактичните служби, обособените части и вметнатите изрази. Няколко задачи изискват да се определи какви са няколко подчертани думи наведнъж – формат, при който е достатъчна една грешка, за да отпадне целият отговор. Обособена е и лексикална линия: синоними, омоними, значение на дума в контекст. Тези задачи са кратки, но покриват дял, който при подготовката често остава пренебрегнат. Последната четвърт от теста е литературна. Четири задачи изискват да се разпознае понятие по неговото определение – преувеличение, преумаляване, пренос на значение, прекъсване на изказа. Тази група е ценна, защото проверява самите понятия, а не приложението им. Следват въпроси върху изучена възрожденска творба: изразни средства в приведени стихове и откриване на успоредно построение сред четири изречения. Финалната задача изисква стиховете да бъдат допълнени по памет – рядко срещано изискване, което проверява дали заучаването наизуст е било направено. Отговорите са изнесени накрая и при част от задачите съдържат не само буквата, а и поправеното изречение или обяснение защо останалите варианти отпадат. При правописните задачи са изписани верните форми на всички сгрешени думи. Обемът изисква пълен учебен час, а при по-слаб клас материалът може да се раздели на две части – езикова и литературна. Оформлението е готово за разпечатване, като приведените текстове са ясно отделени от задачите. Учителят получава пълноценна подготовка за изпита с широк обхват. Ученикът – възможност да провери подготовката си в условия, близки до изпитните.