Име .................................. Фамилия .........................................................
Клас ......... № .........
Вариант 37
ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – 7 КЛАС
Прочетете текста и отговорете на въпросите 1. – 4.
Алеко Константинов е страстен почитател на природата и изтънчен ценител на нейната неповторима красота. Творецът използва пътуването си до Чикаго, за да осъществи една лелеяна в душата си мечта – да се срещне с Ниагара. На това невероятно преживяване той посвещава в пътеписа си „До Чикаго и назад“ най-вълнуващите редове. С художественото си внушение се откроява емоционалният разказ за незабравимия миг на щастие.
Изправен пред „творението божие“, възвишеният естет се чувства щастлив, защото в него открива съвършена представа за красота и хармония. Срещата с Ниагара за твореца е грандиозен спектакъл. Алеко притежава вроден усет за прекрасното и за пречистващата, облагородяваща сила на природата, чието „чудо“ е Ниагара. С възторг и удивление, достигащи до безгранично благоговение, пътеписецът наблюдава и вае чудния образ на райската картина. В душата на твореца оживява отношението на нашите предци – като тях той одушевява и обожествява природата (проява на истински пантеизъм*). Водопадът му помага да усети нейната необозримост и вечност.
Почитателят на природната красота въвежда читателя в своите необикновени душевни преживявания с възклицанието „Ниагара!“. Определението „блажени“ (чувства) е израз на върховното щастие на твореца от съприкосновението му с природното творение. В този момент душевното състояние на пътеписеца е израз на благоговейна възхита пред чудесата на земния рай. Хуманистът Алеко благородно пожелава всички хора да изпитат същите чувства, които той е съхранил от досега си с „творението божие“.
*пантеизъм – благоговейно преклонение пред природата като божество
1. В кое от определенията за твореца Алеко Константинов е използван термин?
А) страстен пътешественик;
Б) изтънчен ценител на красотата;
В) възвишен естет;
Г) почитател на природата.
2. Прочетете отново изречението от текста: „В душата на твореца оживява отношението на нашите предци – като тях той одушевява и обожествява природата.“
Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.
Разсъждението определя Алеко като човек:
А) с неподражаема душевност и усет за общуване с прекрасното;
Б) който се чувства нищожен и незначителен пред величавата природа;
В) със съхранена нравственост, възприемащ природата като облагородяваща сила;
Г) открил божествената си същност в общуването с природата.
3. Кой синоним на епитета блажен е най-неподходящ, за да пресъздаде чувствата на Алеко преди срещата с Ниагара?
А) щастлив;
Б) честит;
В) доволен;
Г) благ.
4. Посочете НЕВЕРНИЯ отговор. Срещата на Алеко с Ниагара според текста е:
А) лелеяна мечта;
Б) миг на щастие;
В) грандиозен спектакъл;
Г) възторжена и незабравима.
5. Кое определение става прозвище (псевдоним) на Алеко след написването на пътеписа „До Чикаго и назад“ и фейлетона „Страст“?
А) Туриста;
Б) Пътеписеца;
В) Щастливеца;
Г) Хумориста.
6. С коя от посочените думи завършва изречението от текста на Алеко?
„Дай, боже, всекиму да изпита такива блажени чувства, каквито изпитах аз, като наближихме Ниагарския водопад, a още повече, когато блесна с всичкото си .........................“
А) великолепие;
Б) очарование;
В) величие;
Г) вълшебство.
7. Коя от посочените поетични перифрази на наименованието Ниагара НЕ Е използвана при описанието на водопада?
А) чудо на природата;
Б) чудната игра на природата;
В) феномен на природата;
Г) творението божие.
8. Какъв елемент на сюжета и композицията използва пътеписецът преди описанието на водопадите, за да предаде вълнението си и да засили интереса на читателя?
А) експозиция;
Б) кулминация;
В) ретроспекция;
Г) ретардация.
9. Как е изградено преживяването на пътеписеца? Посочете НЕВЕРНИЯ отговор.
А) чрез прозаични подробности за цената на билета, за предаването на багажа и за превозното средство на път към водопадите;
Б) чрез хумористични разсъждения и сценки, в които се отхвърлят двете най-големи изкушения за всеки смъртен – любовта и рая;
В) чрез епитетите в изразите „нервозно вълнение“ и „нетърпелива жажда“;
Г) чрез метафоричните глаголни форми „е възбуждала“, „съм облажавал“, чрез възклицанието „Щастливци!“.
Прочетете цитата: „Не съм любил и не зная какво сеща човек, като му предстои след дълго отсъствие да се срещне с предмета на своята любов, какво чувствува той при първото произношение на взаимност; не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като отива под венчилото или като пристъпва прага на новия живот... Но знам, че когато нашият файтон потегли към водопадите, ме обхвана до такава степен нервозно вълнение и нетърпелива жажда, щото ако в този момент се отвореха небесата и св. Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз бих му извикал: „Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!“
10. С какво своеобразно структурно средство въздейства цитатът?
А) със синтактично изразена антитеза, изградена с помощта на антонимите „не знам... но знам“, открояващи необикновеното емоционално състояние на пътеписеца;
Б) с неподражаемото чувство за хумор, внушено чрез заложената в текста самоирония на пътеписеца и забавно интерпретирано в две живописни сценки;
В) с искрения тон на изповедта, който провокативно поражда доверие в достоверността на неподражаемия разказ, преминал в неповторимо описание и зашеметяващо преживяване;
Г) с категоричността, с която се противопоставят и отхвърлят две човешки пристрастия и се утвърждава друго увлечение.
11. Доверието на читателя към изповедта на разказвача се провокира и с/със:
А) десакрализация на традиционното схващане за божественото, за да се изгради нова представа за него;
Б) метафоричността на изказа;
В) хумористично интерпретираните автобиографични факти;
Г) словесната изобретателност и усложнения синтаксис.
12. Какви асоциации поражда цитатът: „Пред нас и след нас тържествено, плавно, като че по такт на музика, се движат с кола и пеши пристигналите от далечните краища любители на природните красоти.“ Посочете НЕВЯРНОТО тълкуване.
А) Жаждата по красота и неутолимото желание за съприкосновение с чудесата на природата оживяват и одухотворяват човешкото възприятие.
Б) Съприкосновението с красотата на природата преобразява човека.
В) Неподражаемото вълнение на пътеписеца превръща видимия свят в магическа реалност.
Г) Природата е сцена, на която човекът с парадна стъпка танцува своето тържество.
13. Метафората е обичайно средство в текста и чрез:
А) силно се преувеличават образи, предмети, действия, черти на героя и т. н.;
Б) се редуват еднородни части с цел да се повиши или понижи чувството и внуши преживяването;
В) нея се преименуват два обекта въз основа на вътрешна връзка между тях;
Г) се пренасят черти на един предмет, действие, явление, преживяване върху друг въз основа на сходство, прилика.
14. Кой ред съдържа реторическата фигура сравнение?
А) „... не съм се женил и не знам какво чувства момъкът, като отива под венчилото...“;
Б) „Всички лица бяха сериозни, излеко бледни и като че изтръпнали!“;
В) „Погледнат отсреща, от канадския бряг, този водопад изглежда като трептяща маса от къдрави снопове пяна.“;
Г) „Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потърсва целия водопад...“
Прочетете текста: „И онази осемдесетгодишна бабичка, която едва пристъпва, поддържана от внуците си, и тя дошла да види и видяла вече чудесните водопади: това е било, види се, последното й желание, тя го постига и сега спокойно ще се прости с живота си...“
15. До какви изводи ни води прочетеното? Посочете НЕВЕРНИЯ отговор.
А) Епизодът внушава мисълта, че няма възрастова граница за човешките мечти, за копнежа по красота и щастие.
Б) Сцената с бабичката и внуците е смехотворно потвърждение на човешката суета и абсурдното поведение.
В) Връзката „бабичка – внуците“ е доказателство за приемственост и непреходност на идеала.
Г) Налага се идеята, че любовта към природата сближава и облагородява хората и ги доближава до света на вечното и прекрасното.
16. Какви ВЪЗПРИЯТИЯ (ефекти), които се повтарят при цялото описание, се редуват при първоначалното възприемане на водопада?
„Чухме глухо бумтене на падащата грамада вода. Между дървесата заблещукаха запенените къдрици на текущата по наклонената камениста плоскост вода.“
Отговор: ……………………………………………………………………………………………………………
17. – 19. Прочетете откъса: „... ето и водата, мътнозелена, изиграла си вече ролята, уморена, но още запенена, отива лениво на почивка към водоврата...“
17. Описанието на водата е:
А) част от картините, които е рисувало въображението на твореца преди срещата с Ниагара;
Б) направено преди вълнуващата и незабравима среща с водопада Ниагара;
В) направено в мига, в който пътеписецът съзира зашеметяващия сетивата водопад;
Г) последното впечатление от срещата с „Ниагара – чудната игра на природата“.
18. Какви представи за творческия почерк (натюрел) на Алеко поражда подчертаната част в цитирания откъс?
А) подхранва очакването за срещата като за грандиозен спектакъл;
Б) допълва представата за „чудната игра на природата“;
В) подчертава задоволството на уморената стихия от добре свършена работа;
Г) доказва нагласата на твореца, като нашите предци да одушевява и обожествява природата.
19. С помощта на какви тропи и реторически фигури текстът гради художествена представа за водата?
Посочете НЕВЯРЕЮТО твърдение.
А) олицетворение;
Б) метафора;
В) персонификация;
Г) сравнение.
20. Какви са лицата на посетителите при появата на Ниагара? Посочете НЕВЕРНИЯ отговор.
А) вцепенени;
Б) сериозни;
В) излеко бледни;
Г) изтръпнали.
ОТГОВОРИ:
1. В); 2. Б); 3. В); 4. Г); 5. В); 6. В); 7. В); 8. Г); 9. А); 10. А); 11. В); 12. Г); 13. Г); 14. В); 15. Б);
16. – звукови и светлинни;
17. Б); 18. Г); 19. Г); 20. А).
@bgmateriali.com
