Тестови задачи. Входно равнище. Български език и литература – 9 клас (Вариант 2)

Да разпознаеш стила, да определиш каква работа върши текстът и да откриеш какво в него е сгрешено – три умения, които вървят заедно при всяка редакция. Тестът ги проверява последователно в двадесет кратки примера. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача стъпва върху отделно изречение или кратък откъс, което позволява в рамките на един тест да бъдат обхванати много различни явления, без обемът да натежава. Първата група задачи е посветена на назоваването на предмета на общуване и на свързаността на текста: описателен израз, който добавя нови признаци; контекстов синоним; нулев езиков елемент, при който подлогът се подразбира от предходното изречение. Задачите изискват разграничаване между близки начини за преназоваване, което ги прави по-взискателни от обичайното. Втора група разглежда функциите на текста – информативна, естетическа, апелативна и коментарна. Всяка е представена с отделен пример, а вариантите за отговор описват останалите функции, така че изборът изисква разбиране на предназначението на текста, а не разпознаване на ключова дума. Трета група е насочена към функционалните стилове и подстилове: научен, официално-делови, публицистичен, разговорен и художествен. Проверява се както отнасянето на конкретен откъс към стил, така и обратното – разпознаване на характерен жанр за даден стил и на сферата на общуване, с която стилът е свързан. Отделна задача засяга научнопопулярния подстил и неговите особености. Четвърта и най-практична група обхваща откриването на грешки от различен тип: правописни при променливото „я“ и при звучни и беззвучни съгласни; граматични при бройната форма, при учтивата форма и при въпросителните местоимения; пунктуационни при обособена част; лексикални при ненужна чуждица и при погрешно предложно съчетание; стилистични при употреба на разговорна дума в официален текст. Всяка задача изисква не само откриване на грешката, но и разбиране към кой тип принадлежи тя. Отговорите са в самостоятелен раздел. Обясненията са подробни: посочват сгрешената дума или конструкция, дават правилния вариант и формулират правилото зад него, а при задачите за стил и функция обясняват и защо останалите варианти не са подходящи. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка преди работа по редактиране, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, а разнообразието от типове грешки прави упражнението пряко полезно при редактиране на собствен текст и при задачите за редакция в изпитен формат.

Двадесет отделни примера, всеки от които поставя различен въпрос: кой стил е това, каква функция изпълнява текстът, къде е грешката и от какъв вид е тя. Кратката форма на всяка задача позволява в един тест да се съберат явления, които обикновено се проверяват поотделно. Началото на теста е насочено към изграждането на текста и към начините, по които предметът на общуване се назовава повторно. Тук разграничаването е фино: между описателно преназоваване и родово понятие, между заместване с местоимение и въвеждане на ново лице, между изричното назоваване и случая, в който подлогът се пропуска и се разбира само от глаголната форма. Тези задачи изискват внимателно четене на двойка изречения, а не разпознаване на термин по ключова дума. Следващата линия в теста е стиловата. Художествен, научен, официално-делови, публицистичен, разговорен и научнопопулярен – всеки от тях присъства с характерен пример, като задачите вървят в две посоки: от откъс към стил и от жанр към стил. В жанровата част са включени монография, репортаж, балада, интервю, договор и заявление, което покрива основната класификация и позволява тя да се затвърди наведнъж. Функциите на текста са проверени чрез примери за информативност и за поставяне на норма, като вариантите за отговор описват останалите функции с думи, а не с термини – така изборът изисква разбиране на предназначението на текста, а не разпознаване на етикет. Най-обширната част от теста са задачите за откриване на грешка. Обхватът им е широк: членуване с пълен и кратък член; бройна форма при съществителни от мъжки род; възвратно притежателно местоимение; запетаи при еднородни части; правопис на дума с двойна съгласна; объркани пароними – две близки по звучене думи с различно значение; излишно повторение на смисъла чрез два синонима един до друг; повторение на сродни думи в едно изречение; двусмислица, при която не е ясно към коя дума се отнася относителното местоимение. Всяка задача изисква и определяне на типа грешка, а не само нейното откриване, което подготвя за задачите по редактиране в изпитен формат. Отговорите са изнесени в самостоятелен раздел. Обясненията са конкретни – посочват сгрешената дума, дават правилния вариант и формулират правилото зад него; при паронимите е обяснена разликата в значението на двете думи, а при двусмислицата – защо изречението допуска две различни разчитания. Практическата стойност на материала е двупосочна. За учителя това е готова обобщителна проверка преди работа по редактиране, с бърза проверка и възможност за използване на части – например само задачите за стилове или само тези за грешки. За ученика тестът показва кои типове грешки все още остават незабелязани – умение, нужно както при задачите за редакция на изпит, така и при оправянето на собствен текст преди предаване.

Малък текст за градските улици – и двадесет задачи, които разглобяват публицистиката до съставните ѝ части. Тестът не се задоволява с определения: изисква стилът да бъде разпознат в конкретен текст и след това произведен самостоятелно. Началото е кратък публицистичен текст и пет задачи към него. Върху него трябва да се открие тезата, да се отдели проверимият факт от оценката и от призива, да се разпознаят реторичните фигури, изградили въздействието му, и да се обясни ролята на ключово противопоставяне. Това е работа с реален материал, а не с изолирани примери, и веднага показва дали стилът се разпознава на практика. Оттам задачите преминават към същността на стила. Проверяват се строежът на публицистичния текст и функцията на въвеждащата му част, съответствието между жанр и характеристика – коментар, фейлетон, очерк, колонка – както и допустимите средства за въздействие. Отделен кръг задачи работи със съотношението факт и оценка: кое изказване е мнение, кое е проверим факт, какъв баланс се изисква и къде минава границата на почтеното убеждаване. Не е подмината и практическата страна: каналите, през които публицистиката достига до аудиторията, разпознаването на експресивно-оценъчна лексика сред неутрална и деловата, избор на преформулиране, което запазва тона, и откриване на синтактичен паралелизъм. Последните три задачи изискват писане и са същинската тежест на материала. Първата иска една и съща теза да бъде преработена в два варианта – със смекчена оценъчност и с по-силен призив. Втората изисква кратък коментар по зададена тема с точно определени елементи: метафора, пряко обръщение, конкретна справка и финална теза. Третата поставя съставянето на четири въпроса за интервю с ясно определена насока на всеки от тях. Отговорите в края са придружени с кратки обяснения, а за трите отворени задачи са дадени примерни решения – включително цялостно написан коментар и формулирани въпроси, които служат за образец на очакваното равнище. За учителя това е готов материал за проверка след раздела, но и за упражнение по създаване на текст. Съчетава анализ на чужд текст със собствено писане и позволява да се работи и на части – затворените задачи като бърза проверка, отворените като самостоятелна писмена работа. За ученика е подготовка за най-често срещаната задача от изпитен тип – да напише кратък аргументативен текст в определен стил. Примерните решения показват какво се очаква, а обясненията изясняват къде свършва аргументът и къде започва манипулацията – разграничение, полезно далеч отвъд училището.

Двадесет задачи върху две глаголни категории – залога и вида. Половината от тях изискват ученикът сам да напише формата, вместо да я разпознае сред готови. Точно това съотношение прави контролната работа сериозна. Разпознаването на залог се усвоява бързо; изборът на правилната форма в конкретно изречение е съвсем друго умение. Материалът е събран на четири страници и стъпва на живи текстове – публикация от новинарски сайт, откъс от Борис Стругацки и откъс от Дъглас Адамс. Началото е с попълване на свободни позиции в цял текст. Дадени са пет глагола в основната им форма, а ученикът трябва да реши какъв залог се изисква на всяко място и да съгласува формата. Задача, при която не помага заучено правило – трябва да се прочете смисълът. Следват две задачи за редактиране, поставени една срещу друга. При първата се иска вършителят да отпадне и залогът да се смени, при втората – обратното: вършител да бъде добавен. Двете заедно показват за какво изобщо служи страдателният залог. Оттам следват задачи за разпознаване – кое изречение съдържа само глаголи в единия залог и кое само в другия, а също и коя форма подхожда за конкретно изречение. Особено полезна е задачата, при която се търси изречението без посочен вършител. Тя обяснява защо в новинарските текстове страдателният залог е толкова чест. Втората половина е за глаголния вид. Тук отново има текст за попълване – този път от даден чифт глаголи трябва да се избере подходящият по вид, да се съгласува и да се спрегне в нужното време. Следват шест задачи за разпознаване на вида, включително две с двойки глаголи, при които трябва да се прецени дали двата са от един и същи вид. Финалните четири задачи са най-фини. Две от тях сравняват по два глагола и питат по какъв признак се различават или си приличат. Другите две изискват да се открие неуместно употребена форма и некнижовен глагол, а после и да се изпише правилното съответствие. Има и практическа задача от съвсем друг вид – как да се отправи подкана, без да се посочва конкретно лице. Отговорите са пълни, включително възможните варианти при отворените задачи. За преподавателя това е готова контролна работа за цял раздел, която не изисква никаква подготовка. Двете половини вършат работа и поединично – залогът и видът могат да се проверят в различни часове. За ученика ползата е ясна: и двете категории са упражнени в разпознаване и в самостоятелно писане, а приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Проверка, при която двата типа нарушение – липсващ и излишен знак – са застъпени еднакво. Именно това прави теста труден: ученикът не може да търси само пропуски, а трябва да преценява и дали някой поставен знак не е излишен. Началните задачи изискват откриване на изречението с нарушение сред четири правдоподобни варианта. Проверяваните случаи включват обособено определение, което трябва да бъде оградено от двете страни, подчинено отстъпително изречение, изнесено пред главното, недопустимо разделяне на разширен подлог от сказуемото, излишно двоеточие след въвеждащ израз при приложение. Друг тип условие изисква обратното – да се посочи единственото изречение без грешка. Тук проверката е пълна: всеки от останалите варианти съдържа различно нарушение, така че задачата е равносилна на анализ на четири изречения наведнъж. Няколко задачи изключват догадката по друг начин: колко точно запетаи изисква дадено изречение, коя от четири отбелязани позиции съдържа излишен знак, колко нарушения са допуснати в едно дълго изречение с обособени части и приложение. Две задачи представят един и същ текст в четири варианта. Първата съчетава тире, обособено определение и непряк въпрос. Втората е върху цитат и проверява едновременно начина на въвеждане, мястото на точката спрямо кавичките и недопустимостта на двойно въвеждане. Финалната част съдържа две обемни задачи за самостоятелна работа. От текст за София са премахнати осем знака за възстановяване. Втората задача изисква поправяне на петнадесет нарушения в текст за театрална постановка, като сред тях има както липсващи, така и излишни знаци. Особено ценен е разделът с отговорите. За всяка задача е посочен верният вариант и е обяснено защо, но и каква точно е грешката във всеки от останалите три. При задачата с текста за възстановяване всичките осем знака са изведени поотделно с основанието за поставянето им, а при последната – всичките петнадесет поправки, всяка с формулирано правило. Така разделът може да се използва и самостоятелно като справочник по пунктуация. На учителя материалът дава готова проверка за по-подготвен клас, а двата текста за редактиране могат да се дадат отделно като домашна работа. На ученика служи за подготовка за изпит, където се изисква точно това умение.

Всяка от двадесетте задачи в този тест поставя различен въпрос пред ученика – понякога да разпознае как е изграден текстът, друг път да определи стила или функцията му, а най-често да намери какво в едно наглед правилно изречение всъщност е сгрешено. Първата част на теста е насочена към изграждането на текста и към средствата за свързаност. Проверява се разпознаването на езиков синоним, на заместване с местоимение и на нулев езиков елемент, като една от задачите изисква откриване на две от тези средства едновременно в един откъс. Включена е и задача за ключовите думи и това как те насочват към темата – умение, полезно и при работа с непознат текст. Втора група разглежда функциите на текста. Наред с информативната и експресивната е представена и задача, в която едно изречение съчетава съобщаване на факт с изразяване на оценка. Вариантите за отговор описват функциите с думи, а не с термини, така че изборът изисква разбиране, а не разпознаване на етикет. Трета група е посветена на функционалните стилове и на сферите на общуване, с които те са свързани. Художествен, научен, официално-делови, публицистичен и разговорен присъстват с характерни примери, а отделни задачи проверяват отнасянето на жанр към стил и разграничаването на научнопопулярния от чисто научния стил. Най-обемната част от теста е посветена на откриването на грешки. Обхватът включва: членуване с пълен и кратък член в две различни задачи; правопис при съчетания от гласни и при двойни съгласни; употреба на „й“ и „и“ в окончанията; пунктуация в сложно изречение; нарушена лексикална съчетаемост; изкривен фразеологизъм; повторение на сродни думи; двусмислица, породена от неясна връзка в изречението. Част от задачите изискват не откриване на грешката, а определяне на нейния тип по вече посочен пример – формат, който проверява дали ученикът разграничава правописно от граматично и стилистично от лексикално нарушение. Отговорите са в самостоятелен раздел. Обясненията посочват сгрешената дума или конструкция, дават правилния вариант и формулират правилото зад него. При фразеологизма е обяснен произходът на устойчивия израз, при паронимно объркване – разликата в значенията, а при двусмислицата – защо изречението допуска две разчитания. Практическата стойност на материала е двупосочна. За учителя това е готова обобщителна проверка, с бърза проверка и възможност за използване на части – само задачите за стилове или само тези за грешки. За ученика тестът показва кои типове грешки остават незабелязани при бегло четене – умение, нужно както при задачите за редакция на изпит, така и при преглед на собствен текст преди предаване.