Тест за входно равнище по български език и литература – 9. клас: Функционални стилове, глагол и сложно изречение – 14 задачи с отговори

Да разпознаеш стила, да определиш каква работа върши текстът и да откриеш какво в него е сгрешено – три умения, които вървят заедно при всяка редакция. Тестът ги проверява последователно в двадесет кратки примера. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача стъпва върху отделно изречение или кратък откъс, което позволява в рамките на един тест да бъдат обхванати много различни явления, без обемът да натежава. Първата група задачи е посветена на назоваването на предмета на общуване и на свързаността на текста: описателен израз, който добавя нови признаци; контекстов синоним; нулев езиков елемент, при който подлогът се подразбира от предходното изречение. Задачите изискват разграничаване между близки начини за преназоваване, което ги прави по-взискателни от обичайното. Втора група разглежда функциите на текста – информативна, естетическа, апелативна и коментарна. Всяка е представена с отделен пример, а вариантите за отговор описват останалите функции, така че изборът изисква разбиране на предназначението на текста, а не разпознаване на ключова дума. Трета група е насочена към функционалните стилове и подстилове: научен, официално-делови, публицистичен, разговорен и художествен. Проверява се както отнасянето на конкретен откъс към стил, така и обратното – разпознаване на характерен жанр за даден стил и на сферата на общуване, с която стилът е свързан. Отделна задача засяга научнопопулярния подстил и неговите особености. Четвърта и най-практична група обхваща откриването на грешки от различен тип: правописни при променливото „я“ и при звучни и беззвучни съгласни; граматични при бройната форма, при учтивата форма и при въпросителните местоимения; пунктуационни при обособена част; лексикални при ненужна чуждица и при погрешно предложно съчетание; стилистични при употреба на разговорна дума в официален текст. Всяка задача изисква не само откриване на грешката, но и разбиране към кой тип принадлежи тя. Отговорите са в самостоятелен раздел. Обясненията са подробни: посочват сгрешената дума или конструкция, дават правилния вариант и формулират правилото зад него, а при задачите за стил и функция обясняват и защо останалите варианти не са подходящи. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка преди работа по редактиране, с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, а разнообразието от типове грешки прави упражнението пряко полезно при редактиране на собствен текст и при задачите за редакция в изпитен формат.

Тестът не пита кое е правилно, а кое е уместно – и това е съвсем различен въпрос. Изреченията във вариантите често са граматически безупречни; сгрешена е ситуацията, в която са изречени. Точно това умение проверява стилистичният анализ и точно него тренира този тест. Двадесет задачи с изборен отговор, всяка с подробно обяснение накрая. Най-силната черта на материала е ситуационният подход. Почти всяка задача започва с кратка сцена от живота: ученик подготвя презентация, треньор дава указание насред игра, някой пише молба до директора или писмо до кмета, човек предлага помощ на непознат, някой съобщава за опасност. След това се избира най-подходящият израз. Така темата престава да бъде теоретична и се превръща в житейско умение. Отделна задача проверява разграничението между стилистична грешка и грешките от друг вид – ключово разграничение, което учениците правят трудно. Понятийната част е също добре застъпена. Задачите въвеждат делението на езиковите средства на две групи, критерия, по който се оценяват стиловите маркери, и особеността на неутралните средства. Тези въпроси дават на ученика точния език, с който после да говори за собствения си текст. Ценна е и работата с речника. Две задачи стъпват на бележките, които тълковният речник поставя пред значенията на думите, и изискват да се разчете какво означават те и къде такава дума би била на място. Малко тестове учат как всъщност се използва речникът. Отделен интерес представлява понятието за наситеността на текста с лични глаголни форми, въведено от български езиковед. На него са посветени две задачи – какво означава то и какво следва от него за възприемането на текста. Такива въпроси рядко влизат в ученически тест и добавят реална стойност. Подредбата редува ситуационни и понятийни задачи, така че теорията идва винаги след пример – естественият път, по който темата се усвоява. Финалният блок е за редактирането. Проверяват се в кои моменти то се извършва, кои са четирите основни действия и как се разпознава всяко от тях по конкретен пример. Задачите тук са построени така, че четирите действия да не се смесват – всяко има свой пример. Обясненията към отговорите са дълги и подробни. Те не само посочват верния вариант, но обясняват и защо останалите три не стават – което на практика превръща последните страници в кратък урок по уместност. Всички задачи са затворени, което прави оценяването бързо, а разнообразието от ситуации държи вниманието будно до последния въпрос. За учителя: готова проверочна работа върху темата, а благодарение на ситуациите – и готов материал за разговор в клас за това как говорим в различни обстоятелства. За ученика: самопроверка и практика за нещо, което се проверява при всяко съчинение, при всяка молба и при всяко публично изказване.

Този вариант е най-обемният по темата – двадесет и две задачи, които обхващат подбора на думите, произхода им и звуковите промени при образуване на форми. Акцентът пада върху уместността: коя дума подхожда за медиен текст, коя за официално съобщение и коя изобщо не бива да се появява там. Задачите са 22 и следват три части. Началото е кратък текст за училищно събитие, следван от 5 въпроса. Проверява се определянето на стила, разпознаването на експресивна дума, откриването на научен термин, разпознаването на реда с нови думи и разчитането на пример за разминаване между изговор и запис. В откъса присъстват едновременно четири различни лексикални пласта. Втората част включва 14 задачи с избираем отговор. Лексикалната група е разгърната: противопоставяне между неутрално и оценъчно название, преценка кога експресивността е уместна в публицистика и кога стилът се нуждае от неутрална замяна, откриване на думата без оценъчност, градация на оценката, домашни думи, заемки с посочен произход, разбирането за пуризма, уместната замяна в официален текст, разграничаването на архаизъм от историзъм и преценка къде употребата на заемка е неуместна. Добавен е и въпрос за избор на подходящо заглавие. Фонетичната група проверява подвижната гласна и редуването в сродни форми. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор: обяснение на разликата между двата типа лексика в медиен текст с примери, две заемки с предложени български замени и обосновка и кратък текст, обединяващ петте звукови явления. Отговорите са приложени накрая, с кратко пояснение при всяка избираема задача и с разгърнати примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна и за преговор преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, а по-големият брой задачи го прави удачен и за двучасова работа или за разделяне на две по-кратки проверки. Силната страна на този вариант е практическата преценка. Много от задачите не питат какво е дадено понятие, а коя от четири възможности звучи уместно в конкретна ситуация – в новина, в отчет, в училищно съобщение. Това е умение, което не се усвоява от определения и се проявява едва при писане. Полезен е и въпросът за подходящо заглавие. Той изисква обобщение на целия прочетен текст и преценка кое название е едновременно точно и стилово неутрално – задача, близка до реалната работа с текст. За преподавателя обхватът позволява оценка върху голям обем съдържание наведнъж, а обясненията към отговорите съкращават проверката. За ученика те остават като кратък справочник по двата дяла, полезен и при следваща писмена работа.

Тест за входно равнище по български език за седми клас с двадесет задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изученото през предходната година и е предназначен за първите седмици на учебната година. Проверката е изцяло езикова и е разпределена равномерно между няколко дяла, което позволява резултатът да покаже точно кой от тях е останал неусвоен. Правописната част заема най-голямо място. Проверява се изписването на представки при думи, започващи с различни съгласни, удвояването на съгласни, обеззвучаването, правописът на наречия и слятото или разделно писане. Задачите са построени върху редове от отделни думи, което ги прави бързи за решаване, но и изисква точно знание – няма контекст, който да подскаже отговора. Морфологичната част обхваща разграничаването на причастията от прилагателните, разпознаването на притежателно, обобщително и показателно местоимение и правописа на отрицателната частица при различни части на речта. Особено полезна е задачата, при която в едно изречение трябва да се преброят и определят по вид употребените местоимения – тя изисква едновременно разпознаване и класификация. Отделна линия обхваща членуването. Две задачи проверяват употребата на пълния и краткия член при подлог и при сказуемно определение – най-честият източник на грешки в писмената реч. Синтактичната част засяга еднородните части, вида на изречението по състав и разграничаването на обособена част от приложение и вметнат израз. При задачата за еднородните части сред вариантите са включени изречения с еднородни определения и обстоятелства, така че трябва да се прецени не само дали има еднородност, а и каква е тя. Включена е и лексикална задача върху фразеологичните антоними, при която трябва да се разпознаят двойки устойчиви изрази с противоположно значение. Задачата за фразеологизмите е ценна и с това, че излиза извън граматиката: тя проверява усет за преносно значение, а изразите в нея са от живата реч, а не от учебника. Съотношението между двата типа задачи заслужава внимание. Около половината стъпват върху отделни думи или редове, останалите – върху цели изречения. Първите проверяват знание на правило, вторите – умение да се приложи в контекст. Такова съчетание дава по-пълна представа от тест, съставен само по единия начин. Строежът следва подредбата на учебната програма, което улеснява диагностиката: по резултата се вижда дали пропускът е в правописа, в морфологията, в членуването или в синтаксиса. Примерите в изреченията са от познати за възрастта области – училище, домашни любимци, спорт, всекидневие. Това улеснява четенето и оставя вниманието върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на седми клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка и показва къде са пропуските, преди да започне новият материал.

Всяка от двадесетте задачи в този тест поставя различен въпрос пред ученика – понякога да разпознае как е изграден текстът, друг път да определи стила или функцията му, а най-често да намери какво в едно наглед правилно изречение всъщност е сгрешено. Първата част на теста е насочена към изграждането на текста и към средствата за свързаност. Проверява се разпознаването на езиков синоним, на заместване с местоимение и на нулев езиков елемент, като една от задачите изисква откриване на две от тези средства едновременно в един откъс. Включена е и задача за ключовите думи и това как те насочват към темата – умение, полезно и при работа с непознат текст. Втора група разглежда функциите на текста. Наред с информативната и експресивната е представена и задача, в която едно изречение съчетава съобщаване на факт с изразяване на оценка. Вариантите за отговор описват функциите с думи, а не с термини, така че изборът изисква разбиране, а не разпознаване на етикет. Трета група е посветена на функционалните стилове и на сферите на общуване, с които те са свързани. Художествен, научен, официално-делови, публицистичен и разговорен присъстват с характерни примери, а отделни задачи проверяват отнасянето на жанр към стил и разграничаването на научнопопулярния от чисто научния стил. Най-обемната част от теста е посветена на откриването на грешки. Обхватът включва: членуване с пълен и кратък член в две различни задачи; правопис при съчетания от гласни и при двойни съгласни; употреба на „й“ и „и“ в окончанията; пунктуация в сложно изречение; нарушена лексикална съчетаемост; изкривен фразеологизъм; повторение на сродни думи; двусмислица, породена от неясна връзка в изречението. Част от задачите изискват не откриване на грешката, а определяне на нейния тип по вече посочен пример – формат, който проверява дали ученикът разграничава правописно от граматично и стилистично от лексикално нарушение. Отговорите са в самостоятелен раздел. Обясненията посочват сгрешената дума или конструкция, дават правилния вариант и формулират правилото зад него. При фразеологизма е обяснен произходът на устойчивия израз, при паронимно объркване – разликата в значенията, а при двусмислицата – защо изречението допуска две разчитания. Практическата стойност на материала е двупосочна. За учителя това е готова обобщителна проверка, с бърза проверка и възможност за използване на части – само задачите за стилове или само тези за грешки. За ученика тестът показва кои типове грешки остават незабелязани при бегло четене – умение, нужно както при задачите за редакция на изпит, така и при преглед на собствен текст преди предаване.

Обобщителната проверка по този дял изисква едновременно две различни умения – да се преценява уместността на думата и да се владее правописът на нейните форми. Тестът ги съчетава, като върви от лексиката към фонетиката и завършва със задача, обединяваща всички изучени явления. Задачите са 20 и са в три части. Началото е кратък репортажен текст, следван от 5 въпроса. Проверява се определянето на стила, разпознаването на експресивна и на специализирана дума, откриването на реда с нови думи и разчитането на пример за разминаване между изговор и запис. Текстът е подбран така, че да съдържа наведнъж неутрална, оценъчна и терминологична лексика. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Лексикалната група обхваща противопоставянето между неутрално и оценъчно название, характеристиката на домашните думи, заемките с посочен произход, разбирането за пуризма, уместната замяна на чужда дума и разграничаването между архаизъм и историзъм, както и преценката кога една заемка е напълно общоупотребима. Фонетичната група проверява непостоянната и подвижната гласна, редуването в сродни форми, удвоената съгласна и обобщаващото твърдение за отношението между изговор и правопис. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: обяснение на разликата между двата типа лексика с по едно изречение за всеки, две заемки с предложени замени и обосновка защо са подходящи за официален текст, и накрая кратък текст, в който трябва да присъстват петте разгледани звукови явления. Отговорите са приложени накрая – с кратко пояснение при избираемите задачи и с разгърнати примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Задачата за архаизмите и историзмите е сред онези, при които се греши най-често. Разликата между дума, която има днешен заместител, и название на изчезнала реалия изглежда ясна на теория, но в конкретен пример обърква. Тук тя е поставена изрично, с обяснение в раздела с отговорите. Практически насочени са и въпросите за заемките. Те не поставят въпроса дали чуждата дума е допустима, а дали в дадения случай има българска дума, която казва същото по-ясно – преценка, необходима при всеки официален текст. За преподавателя листът покрива голям обем съдържание в един час и показва кой от двата дяла се нуждае от повторение. За ученика обясненията към отговорите остават като кратък справочник, а последната задача събира цялата фонетична част в едно упражнение.