Тест по литература – 9 клас: „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер – герои, сюжет, теми и реализъм. 20 задачи с отговори

Една глава, в която не се случва нищо: вечеря, ябълка, хъркане, разходка с кучето. И точно затова тя е от най-важните в целия роман. Анализът обяснява как от такива дреболии се прави голяма литература. Текстът е разделен на ясно обозначени части, всяка със свое заглавие, така че ученикът намира нужното веднага. Разделите вървят от общото към конкретното и в края се връщат към общото. Началото е посветено на съдбата на самата книга: кога и къде излиза, какво се случва с нея в съда и как името на героинята става название на цяло понятие. Тези сведения са добавени, защото без тях е невъзможно да се разбере защо тиха семейна глава е изглеждала дръзка на съвременниците. Следват мястото на главата в първата част и смисълът ѝ, изведен от едно изречение в началото и едно в края. Двете са поставени едно срещу друго и между тях се вижда целият път, който изминава героинята. Героите са представени поотделно, с кратка характеристика и с ролята им в този епизод. Включено е и едно второстепенно присъствие, което обикновено се подминава, но тук е обяснено защо авторът го е сложил. Конфликтите са четири и са изброени по точки, от най-вътрешния към най-широкия. Всеки е обяснен с цитат или с конкретна случка, така че разликата между тях е видима. Темите и мотивите вървят в отделен списък, а след тях е частта за жанровите белези и средствата на въздействие. Един от похватите е разгледан по-подробно от останалите, защото именно с него авторът променя европейския роман, а в учебниците обикновено се споменава само с едно изречение. Обяснено е как работи и какъв ефект постига върху читателя. Добавено е и как самият писател е работил над текста си. Културноисторическият раздел е разширен с положението на жената в тази епоха. Без него постъпките на героинята изглеждат като каприз, а с него се вижда колко тесен е бил кръгът на възможностите ѝ. Отделни кратки раздели разглеждат посланието, времето и пространството, повествователя, съпоставката със съвременния опит и обобщената оценка на похватите. Накрая стои заключение, което събира наблюденията в няколко изречения. Езикът е съобразен с ученика. Всеки термин се въвежда с кратко обяснение и веднага след него стои пример от текста, така че нищо не остава само като название. Обемът позволява материалът да се ползва и на части. Началото става за въведение в романа, разделите за героите и конфликтите за работа в час, частта за похватите за подготовка на писмен отговор, а заключението за бърз преговор. Цитатите са от самата глава, кратки са и всеки стои там, където доказва нещо конкретно. Нито един не е оставен без обяснение. Полза за учителя: подреден материал за урок върху един епизод, в който контекстът, героите, конфликтите, темите и похватите са отделени един от друг и се вземат поотделно; разделът за свободната непряка реч става за упражнение по разпознаване в текста. Полза за ученика: текст, който обяснява защо глава без събития е важна, с готови опори за устно изпитване, за преговор и за писмен отговор върху реализма и образа на героинята. Прочетете първо частта за съдбата на книгата. След нея същите страници се четат другояче, защото става ясно какво точно е дразнело читателите преди повече от век и половина.

Романът е разгледан по всички елементи, а после и през една ключова глава. Началото представя Гюстав Флобер, живял от 1821 до 1880 г., една от най-значимите фигури в европейската литература на XIX век. Следват раздели за произведението, за сюжета, за жанра, за героите, за композицията и за темите. Отделни части свързват литературата с историята и добавят любопитни подробности. Въпросите и задачите изискват да се представи жизненият и творческият път на писателя, да се изложи творческата история на романа, да се обясни чия история той разказва и защо седма глава е ключова, с искане случващото се в нея да бъде пресъздадено подробно. Петнадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което го прави удобен за писмен текст и за подготовка за час. Обяснението защо седма глава е ключова е най-полезната част, защото насочва вниманието към момента, в който всичко в съдбата на героинята се решава. Отговорите са разгърнати и с препратки. Обемът позволява подготовка и за въпрос за автора, и за въпрос за творбата. Всеки раздел е кратко и ясно озаглавен, така че нужното се намира бързо при подготовка за час.

Тестът обобщава цял дял от учебното съдържание и проверява едновременно теоретичните белези на епохата и познаването на двете изучавани творби – романа „Дядо Горио“ на Балзак и седма глава от „Мадам Бовари“ на Флобер. Задачите са 20 и следват две части. Първите седемнадесет са с избираем отговор и по четири варианта. Началната група е върху характеристиките на епохата: каква е основната цел на творбите от този период, как е изграден героят, по какъв принцип се подрежда сюжетът, каква е ролята на обществената среда и как действа художественият детайл. Всеки въпрос е формулиран така, че неверните отговори да сочат към други литературни направления, което изисква точно разграничаване. Втората група е върху романа на Балзак. Разгледани са значението на пансиона като умален модел на големия град, внушението зад образа на бащата, изграждането на един от най-запомнящите се второстепенни герои, посоката на развитие при младия провинциалист, композиционната техника и смисълът на финала. Третата група е върху главата от романа на Флобер: какво разбира героинята за брака си, кой навик на съпруга ѝ разкрива рутината, как се проявява бягството в мечти, как е построен контрастът между очакване и действителност, какво пораждат разходките ѝ и как е показан конфликтът в семейството. Последните три задачи изискват писмен отговор: за цената на бащинството и за пътя на младия герой, за разминаването между книжните мечти и домашното всекидневие с конкретен детайл, както и за два общи белега на епохата, видими и в двете творби. Отговорите са изведени накрая, с кратка обосновка при всеки избор и с разгърнати примерни решения на трите отворени задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е връзката между теория и текст. Първо се проверяват белезите на епохата, а после същите тези белези се разпознават в двете конкретни творби – така знанието не остава на равнище определения. Особено ценна е последната задача. Тя изисква да се посочи какво свързва два толкова различни текста и по този начин затваря целия тест в обща мисъл за епохата. Полезен е и подборът на въпросите за втората творба. Те стъпват на дребни битови подробности – навик, разходка, домашен спор – и показват как точно чрез тях се изгражда усещането за еднообразие, върху което е построена цялата глава. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови обосновки. За ученика те служат като кратък преговор върху епохата и двете произведения.

Един банален провинциален сюжет, разказан така, че да се превърне в световна литература. Този анализ на „Мадам Бовари“ обяснява как Флобер постига обрата и защо романът е повратна точка в историята на разказването. Началото проследява създаването на книгата: от коя действителна случка тръгва замисълът, какво подсказва подзаглавието „Провинциални нрави“ и кои са петте принципа, върху които Флобер гради романа си, обяснени един по един и противопоставени на романтическата практика преди него. Отделено е място и на съдебния процес срещу автора и издателя, на мотивите на обвинението и на приема, който романът получава след оправдателната присъда. Следва подробно предадено съдържание на историята, от женитбата на Шарл и Ема до нейния край, така че по-нататъшният анализ да стъпва върху конкретни епизоди. Същинската част е разгърната в пет раздела. Първият разглежда сюжета и хуманитарните търсения на времето, включително защо романът въздейства единствено в своята цялост, и се спира отблизо на седма глава от първа част и на онова, което поражда неудовлетвореността на героинята. Вторият изяснява конфликта като сблъсък на ценности и предлага съпоставка с Дон Кихот. Третият представя героите като мяра за човешкото: Шарл, майка му, маркизът, аптекарят Оме, Родолф, Леон и търговецът Льорьо, с обяснение какъв тип от епохата въплъщава всеки от тях. Четвъртият е посветен на образа на света и на повествователната техника: скритият разказвач, съпреживяната реч, ролята на пейзажа и веригата от символични образи на къщата. Петият очертава мястото на романа в културната история, авторите, повлияни от Флобер, и екранизациите. В хода на анализа са разчетени и дребни на пръв поглед детайли, като името на хрътката и фигурата на слепеца, което прави текста удобен източник на аргументи и цитати. Подходящ е за подготовка за изпитване и матура, за интерпретативно съчинение и за всеки, който иска да разбере не само какво се случва в романа, а защо е написан точно по този начин.

Вариант, който разглежда епохата през онова, което най-често се пропуска – позицията на разказвача, ролята на говора и мястото на вещите в изграждането на света. Задачите са 20 и следват две части. Първите седемнадесет са с избираем отговор и по четири варианта. Началната група проверява белезите на направлението: кой конфликт е типичен за него, какъв е обичайният поглед на разказвача, каква е ролята на диалога, как действат предметните подробности и как се третират мястото и времето. Неверните отговори при всеки въпрос сочат към приказното, митологичното или патетичното, така че разграничението трябва да е ясно. Втората група е върху романа на Балзак и е изградена около една обединяваща линия – значението на парите. Проверява се какво заместват те в отношенията, какво разкрива първата среща на младия герой със светските салони, какво издава поведението на дъщерите при болестта на бащата, как е използван образът на големия град, каква е функцията на второстепенните лица и какъв извод прави героят за обществото. Третата група е върху главата от романа на Флобер и проследява как се задълбочава мечтателността: очакванията, свързани с далечни места, реакцията на съпруга към заниманията на героинята, присъствието на кучето по време на разходките, смисълът на домашните дреболии, ролята на поканата в чуждото имение и характерът на речта в дома. Последните три задачи изискват писмен отговор: как диалогът или подробността издават социалната принадлежност на героя, как парите променят семейните отношения в единия роман и как самотните разходки влияят на погледа към живота в другия. Отговорите са изведени накрая, с кратка обосновка при всеки избор и с примерни решения на трите отворени задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при този вариант е обединяващата линия във всяка група. Въпросите за романа на Балзак вървят около парите и властта, които те дават, а тези за главата от Флобер – около нарастващото бягство в мечти. Така отделните въпроси не са разпилени, а изграждат цялостен прочит. Особено ценен е въпросът за позицията на разказвача. Дистанцираният поглед с лека ирония е един от най-разпознаваемите белези на епохата и рядко се проверява направо. Полезен е и въпросът за второстепенните лица. Той показва, че те не са фон, а изграждат мрежата от зависимости, в която героите вземат решенията си. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови обосновки. За ученика те служат като подреден преговор върху епохата и двете произведения.

Главата е разгледана през метода на своя автор. Началото представя Гюстав Флобер, роден на 12 декември 1821 г. в Руан, в семейството на прославен лекар хирург. Следват раздели за произведението, за жанра, за сюжета и за героите. Централната част обяснява реализма на Флобер по признаци: изобразяване на героите в социалната им среда с детайли от битовото ежедневие, психологически анализ, естетизиране на тривиалното и грозното, невидимият разказвач и иронизирането на романтическите клишета. Следва раздел за противопоставянето между идеал и действителност, а после и самият анализ на главата. Четиринадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста. Изброяването на признаците дава готова структура за отговор върху художествения метод. Изброяването на признаците на реализма прави метода разпознаваем, а не абстрактен, и позволява те да бъдат потърсени и в други творби от същата епоха. Обемът е голям, а подредбата по признаци улеснява подготовката. Наблюденията върху езика помагат и при търсене на подходящи цитати за собствен текст.