Тест по литература върху „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт – 20 задачи с отговори за двете страни. Великан, който не може да мръдне

Двадесет задачи с избираем отговор върху „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт, без отворена част. Проверката е насочена към замисъла на книгата, а не към нейното съдържание. Тук рядко се пита какво се случва; пита се какво постига авторът с описаното – какво символизира едно поведение, какво внушава една разлика, как действа присмехът. Началото очертава представата за главния герой и разглежда самия жанр. Втората задача е сред най-сполучливите в материала: тя изисква да се обясни защо избраната форма е удобна за автора – съчетание, при което увлекателното пренася сериозното. Следва линия за първата посетена страна. Разгледани са водещата тема в тази част, значението на нейните жители като образ, чертите на владетеля и смисълът на едно тяхно решение спрямо непознатия. Задачата за темата е ценна. Тя насочва към нещо, което лесно се приема за смешна подробност – раздорите по нищожен повод – и изисква зад тях да се види присмех над действителни обществени спорове. Втората половина се отнася до страната на исполините. Проверява се как се променя положението на героя, как се държат местните жители и какво означават два епизода с обикновени, привидно безобидни създания. Именно тези два въпроса – за детето и за домашното животно – образуват удачна двойка. И двата изискват да се разбере, че опасността в тази част не идва от злонамереност, а от несъразмерност. Обособена е и група въпроси за похватите: как се използват размерите, каква е ролята на подробните описания, как се проявява присмехът. Тези задачи насочват към начина на писане, а не към разказаното. Въпросът за подробностите заслужава отделно внимание. Той изисква да се разбере защо измислен свят се описва толкова обстойно – именно за да изглежда правдоподобен и присмехът да достигне до читателя. Отделни задачи се отнасят до образованието на героя, до отношението му към чуждите обичаи и до разликата между двете посетени страни. Заключителните въпроси обобщават: какво разбиране за човешката природа стои зад книгата и какво следва от двете части, взети заедно. Предпоследната задача е сред най-стойностните. Тя изисква да се посочи, че книгата вижда опасност не в човека изобщо, а в човека, получил власт – наблюдение, което придава на произведението обществена острота. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно-две изречения. При няколко от тях е приведен и пример от книгата, което прави раздела годен за четене при преговор. Липсата на отворена част прави проверката бърза за провеждане и оценяване, но насочеността към смисъла не я прави лека: почти всеки въпрос изисква тълкуване. Затова материалът предполага, че книгата е чета и обсъдена. Даден преди разбора, той би затруднил излишно. Формулировките остават ясни, а вариантите – различими по смисъл. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Учителят получава проверка, насочена към идеите в книгата. Ученикът – възможност да види, че зад приключенския разказ стои поглед към собствения му свят.

Двадесет задачи с избираем отговор върху „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт – без отворена част и без въпроси, изискващи писане. Отличителното при този тест е вниманието към втората част от книгата. Докато обичайната проверка отделя основно място на страната на дребните хора, тук близо две трети от задачите се отнасят до престоя сред исполините – част, която в час често се минава набързо. Началните въпроси установяват как е представена подготовката за пътуванията и какво впечатление оставя обществото в първата посетена страна. Следва задача за поведението на героя спрямо неговите пленители, което разкрива нрава му по-добре от всяко описание. Отделен въпрос разглежда ролята на смешното при изобразяването на дребните хора. Той е поставен рано и правилно: без него присмехът в книгата се приема просто за забавление. Втората и по-обемна половина е посветена на страната на исполините. Проверката там е подробна и слиза до всекидневни неща – как изглеждат обикновените предмети, как се държи детето в дома, каква заплаха представлява домашно животно, как се държи стопанката. Тази група е ценна с това, че сглобява цялостна картина на един свят, а не проверява отделни случки. Ученикът вижда, че страхът в тази част не идва от чудовища, а от обичайното. Сред задачите за тази част има една, която рядко се среща в училищните проверки: тя се отнася до начина, по който са описани жените в тази страна, и до ироничното въздействие на прекалената подробност. Въпросът показва, че присмехът невинаги идва от преувеличение – понякога е достатъчна точността. Обособена е и линия за похватите. Отделни задачи разглеждат ролята на смяната в размерите, значението на подробните описания и действието на сравненията. Въпросът за сравненията е сред полезните: той изисква да се разбере, че съпоставката между два свята не е украса, а начин да се изкаже нравствено наблюдение. Отделни задачи се отнасят до образованието на героя, до отношението му към чуждите обичаи и до държането му в новата обстановка. Заключителните въпроси обобщават внушението от двете части, взети заедно, и изискват да се посочи, че стойността на човека не се измерва с ръст. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно-две изречения. Поясненията добавят наблюдение, а не преразказват епизода. Липсата на отворена част прави проверката бърза за провеждане и оценяване, а броят на задачите позволява тя да се проведе в част от учебния час. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл, така че материалът е решим и от клас със средна подготовка. Той обаче предполага прочит и на втората част от книгата, а не само на по-известната първа. Именно това е и основната му полза: тестът не позволява познаването на книгата да се сведе до един прочут епизод. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Учителят получава проверка с изместено ударение, годна и за втори час върху творбата. Ученикът – възможност да си припомни онова, което обикновено остава в сянка.

Романът е представен изцяло, а после разгледан по части. Началото проследява живота на Джонатан Суифт, роден през 1667 г. в Дъблин, и мястото му сред английските писатели на Просвещението, след което са изяснени произведението, заглавието, сюжетът и композицията. Следват четирите пътувания едно по едно: до Лилипутия, до Бробдингнаг, до Лапута и съседните земи, и до страната на хоинъмите, като за всяко е показано какво точно се сатиризира чрез него. Отделен раздел събира основните теми в четирите части, а следващият разглежда жанра и художествените особености, сред които и разказът в първо лице като средство за постигане на достоверност. Героите, проблемите и конфликтите, както и ценностите, идеите и посланията, имат свои части, а последният раздел обобщава мотива за срещата с други светове. Двадесет и четири въпроса с отговори и задачи придружават анализа. Обемът позволява разработката да служи и за цялостна подготовка, и за справка по отделна част от романа. Показано е и как всяко пътуване обръща мащаба и с това променя погледа към човека, така че сатирата се разбира като метод, а не като поредица от забавни случки.

Тестът е насочен към конкретните сцени в двете най-известни части на творбата — вързването на брега, условията на договора, състезанията за длъжности, спорът за яйцето, представленията сред великаните — и към смисъла, който всяка от тях носи. Материалът съдържа две части. Първата е тестът с двадесет задачи. Първите петнадесет са от затворен тип, с по четири възможни отговора. Формулировките са разгърнати и близки по съдържание, което изисква от ученика да прецени коя от няколко правдоподобни възможности отговаря на текста. Задачите следват хода на пътешествията. Първата група разглежда началото на престоя сред дребните хора: какво показва сцената на събуждането, кое поведение на героя намалява страха на местните, каква е функцията на поставените му условия. Следват въпроси за променливата слава, за нравствения смисъл на един негов отказ, за начина на раздаване на високите постове и за отношението на закона към него. Втората група е посветена на престоя сред великаните: смисъла на уголемения мащаб, чувствата на героя при първата среща, комерсиалното отношение към него в началото и покровителството, което получава по-късно. Отделни задачи съпоставят двата свята — по отношение на властта и на извода за човешката природа — и разглеждат ролята на комичното и алегоричния смисъл на един прочут спор. Втората група съдържа задачи за писане. Три от тях са с кратък отговор от едно изречение и изискват конкретен пример или обосновка, включително въпрос защо творбата се чете и от възрастни. Последните две изискват разгърнат отговор от 3–4 изречения: за влиянието на средата върху поведението на героя и за съпоставката между двата образа на властта. Всички отворени задачи са с готови редове за писане. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с обяснение, което посочва основанието за правилния избор и се позовава на конкретна сцена. Към кратките и към разширените задачи са приложени примерни отговори — годни едновременно за критерий при оценяване и за образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за писмено изпитване, за проверка на прочетеното или за преговор, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка и практика в тълкуване на алегоричен текст.

Първата част от романа е разгледана заедно с всичко необходимо за нейното разбиране. Началото представя Джонатан Суифт, роден през 1667 г. в Дъблин, и творчеството му. Следва изложение на сюжета и анализ на пътуването до страната на малките хора. Отделен раздел въвежда сатирата като литературно понятие, а следващите разглеждат знанието и описанието в романа и действието на сатирата в конкретната част. Гъливер е представен като герой на Просвещението, а отделна част разглежда човека в обществото. Включени са съпоставка и обобщение. Въпросите и задачите изискват първа глава да бъде разделена на смислови части и да се проследи в текста каква линия на поведение предприема героят в света на лилипутите. Петнадесет въпроса с разгърнати отговори придружават анализа, което го прави удобен за час и за писмен текст. Задачата за деленето на глава на смислови части е практична, защото дава готов план, а проследяването на линията на поведение показва как се работи с текста, вместо да се разчита на общо впечатление. Разработката е удобна за подготовка за час върху първата част от романа, за писмен анализ и за преговор преди изпитване.

Каква е връзката между един философски спор от XVIII век и историята за човек, попаднал сред мънички хора? Тестът дава възможност тя да бъде проследена: първата му половина проверява идеите на епохата, втората – творбата, която ги превръща в разказ. Задачите са 20, всички с избираем отговор и по четири разгърнати варианта. Началната част е върху Просвещението. Въпросите обхващат обществения конфликт, който стои в основата на епохата, водещото убеждение на нейните представители, идеята за личността и новите морални ценности, философската основа на движението, значението на енциклопедизма като характерен белег, ролята на периодичния печат, мястото на писателя и водещата тема на литературата от този период. Формулировките на неверните варианти отразяват типичните смесвания – с Ренесанса, с романтизма или с представите за средновековната култура. Втората част е посветена на творбата. Проследяват се главният герой и неговата професия, началото на историята, първото място, където попада, и отношението на местните жители към него. Следват задачи върху алегоричния смисъл на този свят, обрата в положението на героя при следващото пътуване и извода, който произтича от съпоставката между двете страни. Заключителните въпроси се отнасят до стила на повествованието, основната тема на романа и смисъла на противопоставянето между своето и чуждото. Разделът с отговорите съдържа верния избор и обяснение към всяка задача. Обясненията са формулирани като кратки твърдения по същество, а не като просто потвърждение, така че могат да се четат и самостоятелно – като обобщение на темата. Тестът е изцяло от затворен тип, което го прави удобен за бърза проверка на цял клас и за еднозначно оценяване. Подходящ е за контролна работа върху раздела, за проверка на прочита и за самостоятелна подготовка преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, а решаването отнема около половин учебен час. Балансът между двете части е обмислен: точно по десет въпроса за епохата и за творбата. Така резултатът показва не общо ниво, а къде стои пропускът – в познаването на историческия и философския контекст или в самия текст. Това е полезно и при подготовка, защото насочва повторението там, където има нужда. За ученика, който работи самостоятелно, разделът с отговорите има допълнителна стойност. Той може да се прочете и без теста – като кратък преговор върху епохата и романа, събран в двадесет ясни твърдения. За преподавателя листът дава бърза и обективна оценка, а обясненията служат за готова основа при обсъждане на допуснатите грешки в час.