Тестови задачи. „Една българка“, „Опълченците на Шипка“, „Българският език“, „До Чикаго и назад”. Литература – 7 клас. (Вариант 1)

Шест творби, трима автори и една обща мярка за човека – така изглежда учебният дял „Българинът във възрожденския свят“, когато трябва да бъде обобщен пред клас. Тестът е направен точно за този момент: когато отделните уроци вече са минали и остава да се провери какво от тях се е задържало като свързано знание, а не като разпокъсани спомени. Проверката преминава през „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов, „На прощаване в 1868 г.“ на Христо Ботев и творбите на Иван Вазов от дела – повестта „Немили-недраги“, разказът „Една българка“, одата „Опълченците на Шипка“ и одата „Българският език“. Въпросите не следват сляпо реда на уроците, а се движат между произведенията, така че ученикът да не отговаря по инерция, а всеки път да се пренастройва към различен текст. Задачите са 20 на брой. Първите 17 са с избираем отговор и по четири възможности. Част от тях проверяват основната идея и водещата тема на всяка творба; други са насочени към героите – техните подбуди, поведението им в решаващ момент и мястото им в системата от образи. Има задачи върху конкретни стихове и изрази, върху тона и стиловата окраска на одите, както и няколко въпроса от съпоставителен тип, които изискват откриване на общото между различни произведения и разпознаване на герои, поставени в един ред. Този тип задачи е особено полезен, защото точно там най-често се получава объркване между творбите. Останалите 3 задачи изискват свободен писмен отговор в обем 2–3 изречения, с оставено място за писане под всяка от тях. Първата е насочена към характеристиката на централен женски образ, втората изисква посочване на конкретни аргументи от текста в защита на дадена теза, а третата търси обяснение на авторовия избор в едно от най-известните му произведения. Кратката форма тренира умението да се формулира точно и стегнато – качество, което се оценява и при устно изпитване, и в писмените работи. Приложени са пълните отговори. При затворените задачи верният вариант е даден заедно с кратко обяснение, което показва защо той е точен и към какво в творбата насочва. При свободните въпроси примерните отговори са построени като образец за обем, теза и опорни аргументи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за изходно ниво или за преговор в края на дела. Ученикът може да го реши и самостоятелно у дома, като си постави оценка сам по приложените отговори и види ясно кои творби е усвоил и кои изискват повторно четене. Решаването се вмества в един учебен час, а обхватът на въпросите дава добра представа какво се очаква да се знае за целия дял преди срочна оценка или класно съчинение.

Най-сигурният начин да се разбере дали един ученик наистина е работил с възрожденските текстове е да бъде изправен пред самите стихове. Този тест залага именно на това: голяма част от задачите тръгват от конкретен израз, стих или художествен детайл и питат какво стои зад него. Общите приказки за родолюбие тук не помагат – нужно е познаване на текста. Обхватът е целият учебен дял „Българинът във възрожденския свят“. В проверката участват песенното творчество на Добри Чинтулов, „На прощаване“ на Христо Ботев, повестта „Немили-недраги“, разказът „Една българка“, одата „Опълченците на Шипка“ и одата „Българският език“ на Иван Вазов. Задачите са общо 20. Затворената част включва 17 въпроса с по четири варианта и е съставена от няколко различни типа. Едни изискват разпознаване на стих и обвързването му с творбата и авторовото послание. Други проверяват познаването на героите – каква е ролята им, в кой момент се разкриват най-пълно и какво ги свързва през различните произведения. Трета група е насочена към художествените средства и към символиката на отделни образи, включително въпрос за смяната на граматичното лице във финала на едната ода. Включена е и задача с отрицателна формулировка, при която трябва да се посочи невярното твърдение – класическа изпитна конструкция, върху която е добре да се тренира предварително. Отворената част се състои от 3 задачи с писмен отговор от 2–3 изречения и разчертано място за писане. Едната свързва литературен образ със съвременността, втората изисква обяснение на връзката между един от централните мотиви и националната памет, а третата е насочена към финала на едно от най-известните стихотворения в дела. Формулировките са кратки, но изискват точна теза – така, както се очаква при устно изпитване. Всички отговори са приложени в края. При избираемите задачи е даден верният вариант с обяснение, което посочва основанието в текста и разсейва най-вероятното колебание. При отворените въпроси примерните отговори са кратки и стегнати, изградени като модел за начина, по който се формулира кратък аналитичен коментар. За преподавателя това е готова обобщителна проверка върху дела, с балансирана трудност и с отговори, които правят оценяването бързо. За ученика тестът е ефективен начин за преговор преди контролна: показва кои цитати и понятия са останали неусвоени и връща вниманието към самия текст, а не към общите впечатления от урока. Работата отнема около учебен час, а самопроверката по приложените отговори превръща всяка допусната грешка в кратък допълнителен урок върху съответната творба.

Двадесет задачи върху четири творби от един автор – и отговори, каквито рядко се срещат: не само буква, а цяло обяснение с определения, аргументи и методически бележки. Началото е работа с текст. Кратък публицистичен откъс за мястото на автора в българската култура е следван от шест задачи – жанр на текста, вид на натрупаните в началото названия, характер на един образен израз и смисълът му в контекста, ролята на повторенията и избор на най-точния синоним. Седмата задача изисква да се обясни защо друг текст остава смислен дори при разместване на изреченията – въпрос за свързаността, който почти не се среща в учебните тестове. Литературната част обхваща четири произведения. Върху стихотворението за езика са зададени две задачи: разпознаване на тропите и фигурите в цитирани стихове и откриване на неверното тълкуване на реторичните въпроси. Върху одата – четири: коя нейна черта е нетипична за жанра, какво постига антитезата, коя е кулминацията и защо точно този момент е по-вероятният избор. Върху повестта задачите са също четири – произходът на заглавието, характерът на героите, кой е прототипът на един от образите и коя от четирите поанти може да мине за крилата фраза. Разказът е представен с три въпроса, включително защо героинята употребява среден род за въстаника и какво стои зад едно нейно напомняне. Отговорите са същинската стойност на материала. При повечето задачи не се посочва само верният вариант, а се обяснява защо останалите отпадат. Дадени са и определения на понятия – какво е поанта, какво анафора, какво инверсия и одухотворяване. На едно място е обяснено защо всички други възможности всъщност повтарят едно и също понятие и затова не отговарят на въпроса. Особено ценна е бележката към въпроса за кулминацията на одата: посочено е, че по този въпрос съществуват три различни становища, и е обяснено защо задачата е формулирана така, че да не противоречи на нито едно от тях. Такава методическа честност рядко се среща в готови тестове. За учителя това е готова проверка, но и материал за час – обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. Не изисква подготовка и се използва цял или на части. За ученика тестът работи като кратък учебник: показва какво се пита върху четирите творби и същевременно обяснява всяко понятие, което се появява в задачите. Подходящ е за преговор преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.

Когато цял учебен раздел трябва да бъде проверен наведнъж, най-трудното е да се обхванат различните творби, без проверката да се разпадне на отделни, несвързани въпроси. Този обобщителен тест решава именно този проблем: движи се през целия дял „Българинът във възрожденския свят“, но държи една обща линия – духовната сила и нравственият избор на героя. В обхвата му влизат „Стани, стани, юнак балкански“ на Добри Чинтулов, „На прощаване“ на Христо Ботев и четири творби на Иван Вазов – повестта „Немили-недраги“, разказът „Една българка“, одата „Опълченците на Шипка“ и одата „Българският език“. Така материалът позволява темата да бъде затворена с един-единствен лист, вместо с поредица от отделни проверки. Задачите са 20. Първите 17 са от затворен тип с по четири предложени отговора и обхващат няколко посоки едновременно: основната идея и посланието на отделните творби, подбудите и поведението на централните образи, функцията на конкретни сцени и епизоди, характерът на стиловия изказ и художествените средства, както и обобщаващият въпрос какво свързва произведенията в раздела. Въпросите са разпределени равномерно между авторите, а подвеждащите варианти са изградени върху типични ученически грешки – смесване на герои от различни творби и подмяна на авторовата позиция с общи впечатления. Последните 3 задачи изискват свободен писмен отговор с разчертано място за писане. Едната поставя съпоставка между два образа от различни творби, другата е насочена към начина, по който се изгражда националният идеал в една от одите, а третата извежда темата към съвременен контекст. Този тип формулировки съвпадат с изискванията при устно изпитване и при кратък аргументативен текст, а съпоставителната задача подготвя умение, което се търси и по-нататък в обучението. Отговорите са дадени в отделен раздел. При избираемите въпроси е посочен верният вариант с кратка обосновка, която насочва към основанието в текста. При свободните задачи са приложени примерни отговори – стегнати, с ясна теза и конкретни опорни точки, подходящи като модел за собствено писане. Материалът е готов за директна употреба в час като обобщителна контролна, изходно ниво върху раздела или преговор преди срочна оценка. За самостоятелна подготовка дава ясна карта на това какво трябва да се знае за целия дял и възможност пропуските да бъдат открити навреме – докато има време да бъдат наваксани. Решаването отнема около учебен час, проверката става веднага по приложените отговори, а листът може да се използва повторно при преговор преди класно съчинение или отговор на литературен въпрос.

Контролна работа по литература, обхващаща цял тематичен раздел от учебното съдържание за седми клас. Двадесет и петте задачи проследяват изучените творби в тяхната последователност – от възрожденската поезия до одите на Вазов. Първата част е посветена на Добри Чинтулов. Проверява се какво е характерно за неговата поезия и какво не ѝ е присъщо, кои изразни средства я определят, както и разбор на конкретна строфа с преценка на твърдения за нейния строеж и внушения. Тук се изисква точност: сред вариантите има твърдения, които звучат правдоподобно, но противоречат на действителния характер на творчеството му. Втората част разглежда „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев. Задачите засягат степента на разгърнатост на отделните образи, промяната в отношението на народа към делото на бунтовника, тълкуването на конкретен стих и обхвата на един повтарящ се епитет в творбата. Трета част е насочена към „Немили-недраги“ от Иван Вазов: преценка на твърдения за заглавието, мястото на действието и начина на изграждане на образите, прототипът на един от героите, смисълът на съпоставката между две фигури в определена глава, разпознаване на герой по изброени качества. Отделна задача изисква да се обясни какво се крие зад местоимение в даден цитат. Четвърта част обхваща „Една българка“ – кое определя изграждането на централния образ, кое качество не помага на героинята при преминаването на реката, кой момент е завръзка на разказа. Пета част е посветена на одите. Проверяват се жанровите характеристики, достоверността на изображението в „Опълченците на Шипка“, значенията на архаични думи от текста, както и особеностите на „Българският език“, включително ролята на преизказните форми. Няколко задачи изискват разгърнат отговор: посочване и обосноваване на най-драматичния момент в одата, разсъждение за ролята на инверсиите и обяснение на обета, който поетът дава пред езика. Отговорите са изнесени накрая, включително примерни формулировки за свободните задачи. На учителя материалът дава готова обобщителна контролна върху целия раздел. На ученика тестът служи за преговор преди изпитване.

Обобщителната проверка в края на седми клас трябва да обхване две различни области наведнъж — езиковата подготовка и литературните знания — и при това да ги обхване в тяхната пълнота, без да се превърне в изтощителна за учениците. Настоящата разработка предлага балансиран инструмент за такава проверка, придружен от готов ключ и обяснение към всеки въпрос. Тестът съдържа 30 задачи от затворен тип с по четири възможни отговора, разделени в два равностойни дяла. Езиковата част проверява глаголните наклонения и умението те да бъдат разпознати в контекст, преизказните форми, видовете сказуемо, строежа на сложното съставно и сложното смесено изречение, подчинените изречения по значение, обособените части и тяхната синтактична служба, начините за предаване на чужда реч, както и въпроси от лексикологията и стилистиката — експресивна лексика, домашни и заети думи, междуметия, особености на научния текст и синтактична терминология. Литературният дял обхваща изучаваните през годината творби: „На прощаване в 1868 г.“ на Христо Ботев, „Опълченците на Шипка“, „Българският език“, „Една българка“ и „Немили-недраги“ на Иван Вазов, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „По жътва“ и „По жицата“ на Елин Пелин, „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов. Въпросите са насочени към жанра, тона, героите, символите, ролята на диалога и на предметната обстановка, композиционния модел, а част от тях изискват съпоставка между две творби или разпознаване на общото между тях. След теста следва пълният ключ с верните отговори и кратко пояснение към всеки въпрос: при езиковите задачи то посочва граматичното основание за избора, а при литературните — насочва към същността на образа, жанра или внушението. Обясненията са формулирани сбито, така че да могат да се използват и като бърз преговор. За учителя разработката е готов материал за изходно ниво, за годишен преговор или за контролна работа, а поясненията спестяват времето по изготвяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобна форма за самопроверка — решава се самостоятелно, проверява се веднага и показва точно къде има пропуски, като едновременно с това дава и обяснението защо. Материалът е подходящ и за подготовка за национално външно оценяване, за преговор преди изпитване и за самостоятелна работа у дома.