Тестови задачи за класна работа №1 /примерна за 10 клас/

Тридесет задачи и почти двоен обхват – тестът проверява наведнъж езиковите норми и целия литературен материал от предходната година, при това с автори от няколко национални литератури. Първата трета е върху езика. Началото е работа с кратък научнопопулярен текст: три задачи изискват извод от съдържанието, разпознаване на средството за смислова свързаност и отделяне на думата, която не е термин. Оттам проверката минава през правописа на сложните думи, употребата на главни и малки букви, отношенията между двойки думи, пунктуацията и характеристиките на официално-деловия стил. Отделно внимание получава остарялата лексика. Две последователни задачи изискват разграничаване между историзми и архаизми – понятия, които звучат близко и се смесват постоянно. Към тях е добавена и задача върху паронимите, а после – преброяване на пропуснатите запетаи в дълго изречение и разпознаване на какво отделя запетаята в конкретен случай. Литературната част заема останалите две трети и е подредена по епохи. Тук се появяват Джонатан Суифт, Даниел Дефо, Джордж Байрон, Александър Пушкин, Виктор Юго, Оноре дьо Балзак, Стендал и Гюстав Флобер, а от българските автори – Христо Ботев и Петко Р. Славейков. Задачите проверяват както отделните творби, така и самите направления: какво отличава романтизма, кои са белезите на реализма, с какво се свързва появата на модернизма и какво отличава Българското възраждане от европейския Ренесанс. Две задачи са за съотнасяне. При едната се свързват цитирани стихове със заглавията на творбите, при другата – произведения с жанровата им принадлежност. Форматът е по-труден от избора между четири отговора, защото и четирите двойки трябва да са верни. Отговорите са изведени накрая в компактен списък, включително разписаните съответствия. На преподавателя тестът дава ясна начална картина: резултатът се разчита по блокове и веднага показва дали пропускът е в езика, или в литературата. Може да се използва цял или разделен на две. За ученика това е преговор, който подрежда цяла учебна година – епохите, направленията и авторите, а езиковата част припомня нормите преди първата писмена работа.

Четиридесет задачи, които обхващат и езика, и литературата – и то в един лист. Проверка, каквато рядко се среща наготово, защото обичайно двете се изпитват поотделно. Материалът е входно равнище и е събран на седем страници. Форматът е еднакъв през целия тест – четири възможности, една вярна. Началото е приведен откъс от автобиографичен текст на известен американски писател. Върху него са зададени пет задачи: за жанра, за читателя, за характеристиката, която не му подхожда, и за целта му. Именно петата задача е находката на целия тест. Тя пита в коя година е написан текстът, а отговорът не е даден никъде – трябва да се пресметне от две числа, разпръснати в самия откъс. Задача, която проверява внимание, а не памет. Втората част са петнадесет задачи върху езиковите норми. Тук са правописът с думите на съгласна, синонимите, членуването с пълен и кратък член, бройната форма, а също и няколко изречения, в които трябва да се открие единственото без грешка. Особено полезни са двете задачи с преброяване. При едната се търси колко правописни грешки има в едно изречение, при другата – колко запетаи липсват в цял период. При тях налучкването не помага. Има и въпрос от друг вид: коя двойка думи най-уместно допълва изречение за творчеството на съвременен автор, и още един за точното значение на една дума. Третата част е литературна и обхваща осемнадесет задачи, подредени по епохи. Античната група проверява принципите на епохата, кой създава митовете, жанра на известна поема, в коя песен е една прочута сцена, върху какъв принцип е изградена една трагедия и кой е основният елемент в драмата. Средновековната група обхваща границите на епохата, обхвата на едно културно пространство, конфликта между двама библейски братя, разпознаване на творба по приведено изречение и любимата форма в евангелския разказ. Ренесансовата група проверява кои идеи не принадлежат на епохата, кой е образцовият ѝ вариант, признаците на новелата, първоначалния замисъл на един прочут роман и защо един герой остава загадъчен. Финалните две задачи са теоретични – определения на два литературни термина, като при всяко сред възможностите стоят четири близки формулировки. Отговорите са изведени накрая, номерирани поред от първата до четиридесетата задача. Преподавателят получава готово входно равнище за целия предмет – без никаква подготовка, с оценяване по списък. Трите части вършат работа и поединично: езиковата в един час, литературната в друг. Ученикът проверява наведнъж и езиковите си умения, и знанията си по литература от три епохи. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Три от задачите тук са за нещо, което рядко се проверява – лексикалната грешка. Не правопис, не запетая, а неправилно употребена или неподходящо съчетана дума. Именно това е и най-трудното за откриване, защото изречението изглежда безупречно. Двадесет и четири задачи с изборен отговор и отговори накрая. Езиковата част започва с тези задачи и продължава с правописа – членуване, сложни и съставни думи, употреба на главни букви. Пунктуацията е застъпена с няколко въпроса, сред които и задача с номерирани позиции, при която трябва да се посочи в кои от означените места запетая е необходима. Граматичният блок проверява съгласуването и формите в изречения от публицистичен и научен характер. Отделно място заема задача за синонимни фразеологични изрази – проверка, при която трябва да се премислят и четирите реда, преди да се посочи отговорът. Особено ценна е задачата за попълване на пропуски. Даден е свързан текст с четири празни места, а за всяко от тях са предложени по три близки по значение думи. Изборът се прави по съчетаемост и по стил, а не по определение – упражнение, което подготвя пряко за задачите от изпитния формат. Подредбата е ясна: първо думата и нейната употреба, после изречението и препинателният знак, накрая текстът – и оттам литературата. Литературната половина обхваща широк период и различни типове знание. Две от задачите изискват свързване с два стълба: творби с техните жанрове и герои с произведенията, в които се срещат. Този формат се решава по-бавно и отсява онези, които помнят имена, но не и принадлежността им. Няколко въпроса са върху литературните направления – кое твърдение за определено направление не е вярно, кои признаци характеризират друго и кое явление принадлежи само на следвоенния модернизъм. Тези задачи изискват система, а не отделни спомени. Останалите работят с конкретни творби: коя от тях има мото, в коя има епилог, кой мотив е характерен за дадено стихотворение и какво изразно средство е употребено в цитиран откъс. Отделен въпрос дава по-дълго критическо твърдение за символен предметен образ и изисква творбата да бъде разпозната по него – задача, близка до изпитната. Финалният въпрос е обобщаващ и обхваща наведнъж няколко произведения, като изисква да се посочи единственото вярно твърдение сред четири. Отговорите на всичките двадесет и четири задачи са изведени накрая, включително попълнените думи и разписаните съответствия при задачите за свързване. Обемът е по-голям от обичайния за входно равнище и точно това е предимството – двадесет и четири задачи дават достатъчно данни, за да се види картината, а не само една случайна проба. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки понятия и съседни творби, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение. На учителя тестът дава готова входна диагностика с широк обхват – подходяща и като първи ориентир преди подготовката за зрелостен изпит. На ученика материалът показва къде е слабото място: в лексикалната норма, в правописа и пунктуацията или в познаването на творбите, жанровете и литературните направления.

Класната работа обединява двете направления от учебния предмет и позволява знанията да бъдат проверени наведнъж – от езиковите норми до познаването на изучаваните литературни произведения. Първата част обхваща правописа и граматиката. Задачите включват изписването на думи с отрицателна частица, прилагателните, образувани от лични имена, и употребата на главна буква при тях, променливата гласна, членуването на подлога и на сказуемното определение, бройната форма на съществителните от мъжки род, отрицателните повелителни форми и относителните местоимения в подчинени изречения. Отделно място заемат синтаксисът и пунктуацията при обособени приложения, при обръщения и при повторени съюзи, както и правилната употреба на предлозите. Следваща група задачи е насочена към лексиката: разпознаване на равнозначни изказвания, замяна на глаголна конструкция с друга, различаване на еднакво изписвани думи с различно значение, произход и сродство на думите, преносната употреба на устойчиви изрази и подбор на противоположни по значение думи. Литературната част започва с въпроси по теория – жанрове в стихотворна и в прозаична форма, изразни средства и части от строежа на епическия текст, с примери за разпознаване в конкретни стихове. Основното тегло пада върху творбите от учебното съдържание. Проследени са идеите в „Песента на колелетата" от Йордан Йовков и смисълът, който Сали Яшар открива в своя труд, формата на аргументацията във „Вяра" на Никола Вапцаров, мотивите за отказа от поезията в „Честен кръст" на Борис Христов и внушението на финалните стихове в „Две души" на Пейо Яворов. Отделено е място на композицията и на опорните моменти в „Ветрената мелница" от Елин Пелин, както и на съпоставки с „Балада за Георг Хених" от Виктор Пасков – по темата за труда, за следата, която човек оставя, и за мястото на твореца сред останалите. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите работата служи като готов инструмент за срочно оценяване и за преценка на подготовката преди държавния зрелостен изпит. На учениците тя дава възможност за самопроверка и за целенасочен преговор.

Четиридесет задачи – двойно повече от обичайното входно ниво. И точно това е предимството: с толкова въпроси резултатът вече не е случайна проба, а истинска картина на класа. Езиковата половина е плътна. Правописът е проверен в глаголни форми, в наречия, в причастия и в думи с трудни гласни. Членуването има две отделни задачи, при които сред четири подчертани думи трябва да се открие сгрешената – формат, който изисква проверка на всяка от тях. Частите на изречението заемат самостоятелен блок: съставно именно сказуемо, преброяване на определенията, разпознаване на сказуемно определение и една отворена задача, при която синтактичната служба се назовава самостоятелно, без варианти за избор. Глаголът е застъпен щедро – времена и залози в няколко задачи, при това с обратни формулировки: къде глаголът не е в бъдеще време, къде не е в деятелен залог. Такива въпроси не позволяват отговор по усет. Пунктуацията идва в три формата: изречение с грешка, номерирани позиции за запетаи и преброяване на липсващите. Добавени са и задачи за местоименията, за видовете изречения по състав и за лексиката – синоними и думи, които се пишат еднакво, но означават различно. Обхватът на езиковата част покрива почти целия материал от предходната година – от отделната дума до цялото изречение. Литературната половина е също толкова сериозна и не се задържа върху една творба. Проверяват се литературните понятия – какво означава връщането назад във времето, кои са елементите на сюжета и в какъв ред вървят, кой термин е излишен в даден ред и кое обяснение е погрешно. Няколко задачи са върху позната повест: къде е завръзката, кой момент е кулминация, какво движи героинята и към коя част от сюжета принадлежи финалният откъс. Заедно те дават цялостен разбор на творбата чрез въпроси. Останалите литературни задачи обхващат пътепис, съпоставка между две творби от различни жанрове, разпознаване на художествени детайли в откъс и подреждане на разбъркани стихове в правилния ред – рядък и много полезен тип задача. Подредбата е удобна за разчитане на резултата: задачите от една и съща област стоят една до друга, така че по грешките веднага личи кой раздел е слабото място. Отговорите са изведени накрая в кратък списък, а отвореният въпрос има точно записано решение. Проверката на четиридесет задачи отнема минути. Тестът може да се използва и на части – езиковата половина в един час, литературната в следващия, – без да губи смисъл. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки форми, съседни понятия и творби от същия период – така всяка грешка сочи конкретно недоразумение, а не случайно попадение. За учителя: готово входно ниво с широк обхват и надежден резултат. Показва не обща оценка, а профил: къде е пропускът – в нормата, в синтаксиса или в литературата. За ученика: сериозна самопроверка в началото на годината, която ясно посочва върху какво да се насочи преговорът.

Как изглежда подготовката на един деветокласник, когато на едно място се срещнат граматиката, литературните епохи и спорът за правото на роден език? Този тест за входно равнище предлага точно такава комбинирана проверка чрез 16 задачи с отговори, които проследяват различни умения – от разпознаването на езикови категории до ориентацията в значими произведения от Античността, Средновековието и Ренесанса. Езиковата част е насочена към няколко важни ядра от предходното обучение. Проверяват се деятелен и страдателен залог, свършен и несвършен вид на глагола, художествен стил, значение на фразеологизми, структура на сложното съставно изречение и пунктуация. Въпросите са формулирани чрез конкретни примери, така че ученикът да не разчита само на запомнено определение, а да приложи правилото в реална езикова ситуация. Това дава възможност лесно да се откроят темите, при които е необходим допълнителен преговор. Литературният дял отвежда към широк културен хоризонт. В него присъстват Омир и „Илиада“, Софокъл и „Антигона“, библейски образи, Сервантес и „Дон Кихот“, Шекспир и „Хамлет“, както и въпроси за митологията, старогръцките литературни родове и Ренесанса. Задачите проверяват дали учениците разпознават правилно автори, заглавия и герои, дали се ориентират в основни културни епохи и дали могат да различават вярно от неточно литературно твърдение. Особено място в теста заема финалната работа с откъс от „Пространно житие на Константин-Кирил“. Тя променя ритъма на проверката и преминава от тестови въпроси към работа непосредствено с художествено-исторически текст. Учениците трябва да открият реторични въпроси и да изградят кратка представа за Константин-Кирил според откъса. Така към знанията се добавят четене с разбиране, наблюдение върху изразните средства и умение за кратко самостоятелно писмено формулиране. Към всички задачи са посочени верните отговори, а при двете задачи със свободен отговор са предложени примерни решения. Така материалът може да се използва както за бърза проверка в клас, така и за самостоятелна подготовка. За учителя тестът може да послужи като готова входна диагностика, чрез която да се види кои езикови и литературни знания са устойчиви и кои области изискват връщане и упражнение. За ученика той работи като своеобразна карта на началната подготовка – показва къде се чувства уверен и къде има пропуски преди новия учебен материал. Комбинацията от граматика, пунктуация, литературна история, конкретни произведения и работа с „Пространно житие на Константин-Кирил“ превръща разработката в практичен материал за входно оценяване, преговор и самопроверка в началото на 9. клас.