Тестови задачи. Местоимения. Български език – 7 клас. (Вариант 1)

Петнадесет задачи, посветени изцяло на местоименията – от разпознаването на вида до правилната употреба в изречение. Готов материал с приложени отговори и с кратко обяснение към всеки от тях – разпечатва се и се работи веднага. Първата половина проверява разпознаването. Четири последователни задачи изискват да се посочи редът, в който всички местоимения принадлежат към един и същ вид – лични, относителни, показателни, въпросителни. Форматът е строг: достатъчно е едно местоимение в реда да е от друг вид, за да отпадне цялата възможност. Следва и задача с обърната логика – да се открие излишното местоимение сред четири близки. Особено ценна е групата задачи, изградена върху цитати от българската класика. В едно изречение трябва да се определи с каква част на речта е изразен подлогът, а в два поетични откъса – да се преброят местоименията от определен вид. Работата с истински стихове е далеч по-трудна от работата с изкуствено съставени изречения и точно затова е най-полезна. Отделни задачи разглеждат по-рядко срещани форми и проверяват кое твърдение за местоименията не е вярно – въпрос, който обхваща наведнъж няколко правила и обикновено отсява най-добре подготвените. Втората половина е изцяло практическа и е най-силната част на теста. Пет задачи изискват попълване, като всяка съдържа по четири отделни изречения – общо двадесет случая, в които трябва да се впише правилната форма. Обхванати са разграничаването на формата, която върши действието, от тази, която го понася, съгласуването на относителното притежателно местоимение по род и число, употребата на лични местоимения според контекста и изборът на показателно местоимение. Този формат е много по-труден от избора между четири готови отговора, защото формата трябва да се произведе, а не да се разпознае. Точно така се проверява реалното владеене на правилото. Отговорите са дадени за всички задачи, като при затворените е обяснено защо останалите варианти отпадат, а при попълването са изписани всички двадесет форми. За учителя това е готова проверка след раздела или удобно упражнение преди контролно – без подготовка, с ясно точкуване и с възможност да се използва цяла или на части. За ученика ползата е трайна. Грешките при местоименията се допускат постоянно и се отчитат при всяка писмена работа, а този тест ги обхваща изчерпателно и дава ясни примери за правилната употреба. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ.

Показателното местоимение изглежда лесна тема, но точното му разпознаване в изречение и определянето на службата му затрудняват много ученици. Настоящият тест обхваща темата в четиринадесет задачи с избираем отговор и проверява знанията от няколко различни страни. Първите задачи изискват откриване на показателно местоимение сред останалите местоименни форми и посочване на ред, в който всички думи принадлежат към този вид. Проверява се и ролята на показателното местоимение като средство за свързване на изречения в текста – умение, съществено за изграждането на свързано изложение. Следваща група въпроси е насочена към граматичните особености на конкретни форми: род, число, отнасяне към близки или отдалечени лица и предмети, посочване на признаци или на количество. Задачите изискват както определяне на характеристиките по дадена форма, така и обратното – разпознаване на формата по описаните ѝ признаци. Отделен блок проверява синтактичната служба на показателното местоимение в изречението – кога изпълнява ролята на подлог, кога на съгласувано определение и кога заема мястото на допълнение. Тези задачи изискват съпоставяне на близки по строеж изречения и внимателен анализ на всяко от тях. Включени са и задачи с практическа насоченост: откриване на реда, в който е допусната грешка при употребата на местоименна форма, разграничаване на показателното от личното местоимение в сходни по строеж изречения, както и намиране на изречението, съдържащо две показателни местоимения. Верните отговори на всички задачи са приложени в края, което позволява бърза самопроверка след решаването.

Местоименията са сред думите, които се употребяват най-често и именно затова грешките при тях остават най-незабелязани. Материалът предлага набор от 15 тестови задачи, посветени на разпознаването, класифицирането и правилната употреба на местоименията в българския език, с приложен ключ с верните отговори. Първата група задачи е с избираем отговор и работи върху конкретни изречения. Проверява се умението да се открие наличието или отсъствието на местоимение в изказването, да се разпознае видът му, както и да се установи допусната грешка при употреба. Отделни задачи насочват вниманието към ролята на местоимението като свързващо средство между прости изречения в състава на сложното, а други изискват избор на подходяща форма според смисъла на изречението – включително в случаи, при които изборът между близки по значение форми често затруднява. Следваща група задачи е насочена към систематизиране по видове. Чрез редове с примери се проверява разграничаването между възвратни лични, възвратни притежателни, показателни, въпросителни и относителни местоимения, като редовете съдържат смесени форми и изискват точна преценка, а не разпознаване по външен признак. Заключителната част включва задачи от открит тип: избор на вярната форма в дадено изречение, откриване и подчертаване на местоименията в кратък диалог и попълване на пропуснати форми в изречения. Тези задачи изискват самостоятелна работа върху текст и проверяват знанието в приложен вид. Към материала е приложен ключ с отговорите на всички задачи, включително на тези от открит тип. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка и преговор, за упражнение върху местоименията в учебния час, за проверка на знанията преди контролно или изпит, както и като готов набор от задачи за работа в клас.

Защо на български се казва „никого не срещнах“, а не „никого срещнах“, и защо „всички дойдоха“ значи нещо различно от „не всички дойдоха“? Урокът обхваща двата вида местоимения, които стоят на противоположните краища на едно и също скеле: едните изключват всичко, другите включват всичко. Първата част е за отрицателните местоимения. Обяснено е как се образуват от въпросителните, следва таблица с видовете по категории, примерни изречения за всяка от тях и отделен раздел за двойното отрицание, което в българския език е норма, а не грешка. Специалните правила са събрани поотделно и покриват тъкмо местата, на които се греши: кога се пише никой и кога никого, каква е книжовната форма никому, къде застава предлогът, защо местоименията се пишат слято и по какво никак се различава от тях, въпреки че се държи подобно. Втората част е за обобщителните местоимения и следва същата подредба: видове в таблица, употреба с примери и специални правила. Отделно е разграничена разликата между всеки и всички, която на пръв поглед изглежда само в числото, но променя смисъла на изречението. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат, така че редиците да се запомнят наведнъж, а не поотделно. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа и за изходно ниво, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа.

Двата вида местоимения се учат заедно, защото стоят в противоположни краища на едно и също поле: едните оставят лицето или предмета неуточнени, другите обхващат всички. Тестът проверява дали ученикът различава уверено тези две групи, включително когато формите им се появят в едно изречение. Задачите са 15 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се открие изречението с неопределително местоимение за лице, да се определи функцията на един обобщителен израз и да се посочи формата за признак. Текстът съдържа наведнъж неопределителни, обобщителни и отрицателни форми, така че разграничаването им е реална задача. Втората част включва 9 задачи с избираем отговор. Проверяват се редът само от неопределителни форми и редът само от обобщителни, притежателните форми при неопределителните местоимения, изборът на книжовен вариант вместо съкратен разговорен, изразяването на неопределено количество, правилната употреба на обобщително местоимение в изречение, съгласуването по род и число, разпознаването на неопределителните местоименни наречия и книжовният правопис на формите за признак. Вариантите за отговор възпроизвеждат типичните грешки – съкратени форми, разминаване между единствено и множествено число, смесване с отрицателни местоимения. Последните 3 задачи изискват собствено писане. Първата е трансформационна: две прости изречения се обединяват в едно сложно с обобщително местоимение. Втората изисква довършване на изречение с притежателна неопределителна форма. Третата – съставяне на изречение, в което неопределително местоимение за лице и форма за признак се срещат заедно. Отговорите са приложени накрая, с кратко пояснение при всяка избираема задача и с примерни решения при отворените, включително алтернативни варианти. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Сред най-полезните задачи е тази за съгласуването. Обобщителното местоимение в единствено число изисква и сказуемо в единствено число, а точно тук се допуска най-честата грешка, защото по смисъл се мисли за множество хора. Тестът поставя този случай изрично, вместо да го оставя на интуицията. Отделно внимание заслужават и задачите с местоименните наречия. Те се учат бегло, а се срещат постоянно в писмената реч, затова разпознаването на цял ред от такива форми е добра проверка за прецизност. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник, а последните три задачи позволяват наученото да бъде използвано веднага в собствен текст.

Някой, някого, на някого. Материалът подрежда двете групи местоимения, които се учат заедно и се бъркат постоянно. В началото е даден отговорът на въпроса какво ще научат учениците, което позволява материалът да се използва и за самостоятелна подготовка. Първата част е за неопределителните местоимения. Разгледани са поотделно същността и употребата им, начинът, по който се образуват, и това за какво служат. Отделно място е отделено на самостоятелната употреба за лица в мъжки род единствено число, където формите „някой“, „някого“ и „на някого“ са изведени една под друга, защото точно там се греши и в речта на възрастни. Следват неопределителните местоименни наречия с примери: „някъде“, „донякъде“, „отнякъде“. Втората част разглежда обобщителните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и разликата между неопределителните и обобщителните местоимения, която е и същинската трудност при тази двойна тема. Подходящ е за упражнение в 6. клас, за подготовка за класна работа и за самостоятелно усвояване на темата.