Тест по литература върху раздела за българската литература между двете световни войни – обобщение в 20 задачи с отговори

Обобщителните тестове обикновено питат кой какво е написал. Този пита друго: какво прави всеки от тези автори с мрака, в който започва творбата му. Двайсетте задачи проверяват разбиране, а не запомнени заглавия и години. Първите две задачи поставят рамката на периода. Те търсят какво се случва с ценностите след войните и защо новите художествени търсения променят езика на поезията. Отговорите не се извеждат от дати, а от посоката на цялата епоха. Следват петнайсет задачи по отделните творби, подредени по автори. Три са върху поемата на Гео Милев и обхващат поведението на говорителя, похвата, който носи експресионистичната сила, и смисъла на финалната визия. Три са върху цикъла на Христо Смирненски: градският пейзаж, детайлът, който концентрира бедността, и нравственият избор на наблюдателя. Две са върху Атанас Далчев и засягат дома като затворено пространство и ролята на вещите. Две са върху Индже и проследяват откъде идва обратът и какво го утвърждава. Две са върху Албена и разглеждат как общността чете красотата и кога нагласата ѝ се пропуква. Две са върху Никола Вапцаров: какво спира отчаянието и какво отличава изказа му. Последната задача събира раздела в едно общо твърдение. Задачите не се повтарят помежду си. Всяка творба се проверява от различни страни: веднъж през образ, веднъж през похват, веднъж през смисъл. Така от резултата се вижда кое липсва, самото познаване на текста или умението да бъде изтълкуван. Подборът на неверните възможности е мястото, където един обобщителен тест се проваля или държи. Тук всяка от тях е погрешно, но възможно тълкуване от онези, които се срещат в ученическите отговори. Идилично четене на градската лирика. Политическо четене на финала. Обяснение на обрата с изгода. Оправдаване на общността. Такива отговори не се отхвърлят на око. Възможностите в една задача са с еднаква дължина, а верните отговори са разпределени между четирите букви без улавяща се закономерност. Трите задачи накрая са за писане и всяка иска съпоставка, не преразказ. Първата сравнява два пътя от мрака към надеждата и пита с какви различни средства се върви по тях. Втората търси двата различни вида отчуждение и разликата в гледната точка. Третата иска по един ключов момент от двата разказа на Йовков и обяснение какво променя той в общността. Условията посочват точно какво трябва да съдържа отговорът. Всеки верен отговор е придружен с обяснение от едно изречение, написано просто и без преписване на определения. Трите писмени задачи имат примерни отговори в търсения обем, а над тях стои уговорката, че се приемат и други решения, щом са подкрепени с текста. Един учебен час е достатъчен. Избираемите задачи отнемат около двайсет минути, а останалото време стига за съпоставките и за кратко обсъждане. Подредбата е еднаква навсякъде. Номер, въпрос, четири възможности една под друга, а под писмените задачи по пет оставени реда. Избираемите задачи стоят напред, писмените накрая. Върши работа за класна работа в края на раздела, за упражнение преди самостоятелна проверка и за преговор. Може да се използва и на части: задачите по един автор поотделно, писмените като домашна работа. Разделът е от трудните, защото творбите са различни по вид и се бъркат лесно: поема, лирически цикъл, отделни стихотворения и два разказа. Тук всяка от тях е проверена с въпрос, който важи само за нея. Полза за учителя: готова обобщителна проверка по целия раздел, без подготовка и без преправяне, с еднакъв брой задачи по авторите и с три съпоставки за оценяване на изразяването. Обясненията съкращават проверката и дават материал за разговора в час. Полза за ученика: проверка, която показва дали творбите са разбрани, а не само прочетени, с кратко обяснение след всеки отговор и с три образеца за писмена съпоставка.

Най-трудното при обобщение не е да си спомниш кой какво е написал, а да сложиш две творби една до друга и да кажеш какво ги свързва. Точно това иска този тест. Пет от двайсетте задачи са съпоставки, а останалите подготвят почвата за тях. Началото е с три задачи за самата епоха. Първата търси връзката между обществените сривове и темите, които излизат напред. Втората обяснява откъде идва смесването на стилове. Третата обобщава какво става с представата за човека. Отговорите се извеждат от посоката на периода, а не от дати и имена. След това идват дванайсет задачи по отделните творби, по две или три на автор. При Гео Милев се проверява ролята на силните картини и кое тълкуване на поемата издържа. При Христо Смирненски са мъглата и един конкретен израз, който лесно се тълкува буквално. При Атанас Далчев са два предмета от стаята, всеки с различно значение. При Йордан Йовков са откъде започва обратът у Индже, какво показва срещата със селяните, как се държи селото към героинята в другия разказ и защо признанието преобръща вината. При Никола Вапцаров са образът на машината и видът на надеждата във финала. Двете последни задачи с готови възможности са съпоставителни и там тестът става най-интересен. Първата иска общото между поема и лирически цикъл, които на пръв поглед нямат нищо общо. Втората иска разликата между две стихотворения, които говорят за един и същ мрак, но завършват различно. Такива задачи не се решават с наизустено, а с преценка. Трите писмени задачи продължават същата линия и всяка сравнява по два текста. Първата съпоставя два различни пътя на вината: единият през действие, другият през признание пред хората. Втората търси какво правят предметите на дома в две съвсем различни стаи. Третата сравнява два вида надежда. Условията посочват точно какво трябва да съдържа отговорът, за да бъде оценен. Неверните възможности не са поставени за бройка. Всяка от тях е погрешно, но възможно четене. Идилично тълкуване на градската зима. Буквално четене на предмет от стаята. Обяснение на нравствения обрат със страх или с изгода. Успокоително тълкуване на признанието. Такива отговори не се отхвърлят на око и точно затова тестът различава разбирането от преписаното. В рамките на една задача четирите възможности излизат еднакво дълги, затова дългият отговор не подсказва. Буквите на верните отговори са разхвърляни без ред, който да бъде усетен. Всеки верен отговор е придружен с обяснение от едно изречение. Към всяка от писмените задачи има примерен отговор в търсения обем, а отгоре е казано, че се зачитат и други решения, стига да стъпват на текста. Един учебен час стига. Задачите с готови възможности отнемат около двайсет минути, а остатъкът е за писмената част и за кратко обсъждане. Подредбата е еднаква навсякъде. Номер, въпрос и четири възможности една под друга, а при писмените по пет оставени реда отдолу. Напред вървят задачите с готови възможности, писмените са в края. Върши работа като класна работа в края на раздела, като упражнение преди самостоятелна проверка и като преговор. Може и на части: трите задачи за епохата като въведение, задачите по авторите като упражнение в час, съпоставките като домашна работа. Съпоставката е умението, което се иска и на изпит, и в устен отговор, а се упражнява най-рядко. Тук тя е вградена на пет места, вместо да бъде оставена за накрая. Полза за учителя: обобщителна проверка, която освен знания проверява и умението за сравнение, с готови обяснения към отговорите и с три примерни съпоставки за образец при оценяване. Полза за ученика: упражнение, което показва дали творбите са разбрани достатъчно, за да бъдат сравнени, с кратко обяснение след всеки отговор и с три образеца за писмен отговор.

Контролна работа по литература за десети клас върху българската литература между двете световни войни. Петнадесет задачи с избираем отговор и пет с писмен отговор обхващат пет автора и няколко направления от периода. Затворената част се редува между творбите и е съставена предимно с отрицателни формулировки – кой мотив не се отнася, кое произведение не принадлежи на дадения автор, кое не отговаря на творбата, кое съчетание е погрешно. Този тип въпрос налага проверка на всичките четири варианта. При разказите на Йовков се проверяват мотивите в единия, кулминацията в него, темите, които в него отсъстват, и сборникът, в който е включен другият. Задачата за кулминацията е сред полезните – тя изисква да се разпознае преломният миг, а не най-запомнящият се епизод. При поемата се разглеждат чертите, които не ѝ подхождат, и начинът, по който е представена общността. При цикъла на Смирненски проверката засяга жанрово-композиционните особености и образа на града, а при творбата на Далчев – ключовият стих и проблематиката, която в нея не присъства. Отделни задачи се отнасят до особеностите на Вапцаровата поезия и до водещия мотив в едно от стихотворенията му. Петте задачи с писмен отговор са с посочен обем и са премислени по съдържание. Първата изисква теза върху кратка реплика от разказа. Втората анализира противопоставянето в приведени стихове от поемата. Третата е съпоставителна и свързва двата разказа през темата за вината. Четвъртата разглежда преминаването от възвишен към трагичен тон. Петата тълкува началните стихове на поемата. Съпоставителната задача е най-стойностната. Тя изисква двата разказа да се разгледат заедно и да се стигне до общ извод за нравствения избор – умение, което се търси при изпитен въпрос. Ценна е и задачата върху приведените стихове с образа на слънчогледите, тъй като работи с точния текст, а не с общо впечатление. Примерните отговори са обстойни, с ясен извод, а при задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратка обосновка. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане. На учителя контролната дава готова проверка в края на раздела. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение.

Контролна работа по литература за десети клас върху раздела за българската литература между двете световни войни. Петнадесет задачи с избираем отговор и пет с кратък писмен отговор обхващат епохата от нейните общи белези до отделните творби. Затворената част започва с въпроси за самия период – какво отличава литературата от тези десетилетия, кои са характерните ѝ теми и кои автори принадлежат към нея. Задачата за авторите е сред полезните, защото сред имената е поставен творец, чието дело принадлежи на по-ранно време. Значителна част от проверката се отнася до поемата за септемврийските събития. Разгледани са белезите на експресионистичното в нея, вярното твърдение за съдържанието ѝ и особеностите на стиховата форма. Отделно се проверява и характеристиката на самия автор като творец. При цикъла на Смирненски проверката засяга жанровата определеност – включително твърдение, което трябва да бъде отхвърлено – и начина, по който е внушена безизходицата в крайните квартали. При Далчев се разглеждат сведения за автора и поантата в едно от стихотворенията, а при Вапцаров – значението на показателно местоимение в приведени стихове и водещият похват в творбата. Двете задачи за разказите на Йовков засягат начина, по който се постигат посланията, представянето на красотата и функцията на ретроспекцията. Петте задачи с кратък писмен отговор са с изрично посочен обем – по едно-две изречения – и това е удачно решение: ученикът е насочен да формулира точно, вместо да се разпростира. Съдържанието им е премислено: сблъсъкът между стария и новия свят в поемата, причината един разказ да остане емблематичен, основанието експресионизмът да намери почва в България след войната, ролята на градското пространство в лириката на един от авторите и онова, което отличава едно стихотворение от останалите творби на неговия създател. Задачата за експресионизма заслужава отделно внимание. Тя не пита какво е направлението, а защо то се появява точно тогава – въпрос, който свързва литературата с историческото и общественото състояние на страната. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратка обосновка, а при петте отворени са дадени цялостно написани примерни решения от по няколко изречения. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните пет въпроса. На учителя контролната дава готова проверка след изучаването на раздела, с бърза проверка на затворената част и възможност отворените задачи да се оценят отделно. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху литературата от периода.

Контролна работа по литература за десети клас върху българската литература между двете световни войни. Двадесетте задачи с избираем отговор обхващат целия раздел – от общите му белези до конкретните творби и техните автори. Началните задачи задават общата рамка. Проверяват се принципите на експресионистичната поетика, темите, които се откроявят в периода, и най-ярката отличителна черта на литературата от тези десетилетия. Тези въпроси изискват поглед върху цялата епоха, а не върху отделно произведение. Отделна група задачи е насочена към авторите и техните направления. Проверява се коя редица не съдържа само творци от периода, кои са характерните черти на един от тях и къде направлението и творецът са свързани погрешно. Последната задача е сред най-полезните – тя изисква да се различи символизмът от постсимволизма, диаболизма и експресионизма. Значителна част от проверката се отнася до поемата за септемврийските събития. Разгледани са начинът, по който е изграден образът на народа, мотивът, който в творбата не присъства, водещото противопоставяне и основанията за отричането на Бога. Последната задача е формулирана внимателно: сред вариантите са предложени и опростени обяснения, а верният отговор насочва към същинската причина. При поезията на Далчев се проверяват образите, свързани с диаболизма, невярното твърдение за автора, поантата в едно от стихотворенията и внушението на кръговата композиция. При Вапцаров проверката засяга художествените особености на поезията му и значението на показателно местоимение в приведени стихове – задача, която изисква да се разбере към какво точно то препраща. Отделни въпроси са посветени на двата разказа на Йовков и на едно от стихотворенията на Смирненски. При разказите на Йовков се проверяват начинът, по който се постигат посланията, мотивът, който не се отнася до единия, и кулминацията в другия. Задачата за кулминацията е стойностна: тя изисква да се разпознае, че върхът на действието не е самото престъпление, а мигът на съчувствието, който после бива отнет. Обхватът на контролната е широк – засегнати са пет автора и няколко направления, което позволява да се прецени дали разделът е усвоен в цялост, или само отделни творби са запомнени. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кой принцип не е свързан с направлението, коя тема не се откроява, кой мотив не е характерен, кое не е вярно. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет. Формулировките са писани на езика на литературознанието и предполагат добра подготовка. Затова материалът е подходящ за обобщителна проверка в края на раздела, а не за диагностика в началото му. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в един учебен час. На учителя контролната дава готов инструмент за проверка след изучаването на раздела, с възможност да се използва и на части – например само задачите за поемата или само тези за направленията. На ученика служи за преговор преди изпитване и показва дали авторите от периода се различават ясно един от друг.

Почти всеки въпрос тук започва с „какво внушава“, „какво символизира“, „каква е ролята“. Нито един не пита кога е написана творбата или колко глави има. Това е проверка на разбирането, а не на паметта. Трийсетте задачи са подредени по автори и вървят в реда на изучаването. Най-напред одите и главите от романа на Вазов, после сатирата на Алеко Константинов, след това Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов и накрая повестта на Елин Пелин. При всеки автор задачите са няколко и гледат различни страни: веднъж образа, веднъж построението, веднъж тона или ролята на един детайл. Силното място е другаде. Седем от задачите сравняват по двама автори или по две творби и питат не само за общото, а и за разликата. Да се каже по какво Елин Пелин се различава от Вазов или Дебелянов от Славейков е по-трудно, отколкото да се изброят теми, и точно това умение носи точки на писмените работи. Подборът на неверните възможности заслужава внимание. При повечето задачи те са построени върху най-честите грешки: че смехът в сатирата е за забавление, че природата е само фон, че разпадът на един род е борба между бедни и богати. Ученик, който е чел само преразкази, попада именно в тях. Всички трийсет отговора са с кратко обяснение на достъпен език. При съпоставителните задачи обяснението е формулирано така, както трябва да звучи и в писмен отговор: първо общото или разликата, след това защо е така. Проверката обхваща и две творби, които обикновено изпадат при преговора, с което тестът покрива дяла изцяло, а не само най-предвидимите заглавия. Задачите са само с избираем отговор. Решаването отнема около двайсет и пет минути, а останалото време в часа стига за проверка и за кратко обсъждане на двойките автори, където обикновено възникват най-интересните спорове. Зад трийсетте задачи стоят шестима автори и десет заглавия, тоест целият дял, както е изучаван през годината. Двете части могат да се дадат и в различни часове: задачите по отделните автори стават за бърза проверка в края на темата, а съпоставките за преговор преди писмена работа. Оформлението е еднакво при всички задачи: номер, въпрос и четири възможности една под друга, с ясен отстъп. Тестът се чете лесно, а отговорите стоят накрая и могат да останат само при учителя. Нито една задача не изисква заучен цитат. Всичко се решава от прочита и от разбирането за това как е построена творбата. Подходящ е за проверка в края на дяла, за преговор преди писмена работа, за домашна работа и за устно изпитване, а също и за начало на новата учебна година, когато трябва да се види какво е останало от миналата. Полза за учителя: готова проверка, която показва не само какво учениците помнят, а и дали могат да свържат две творби и да обосноват сравнението; обясненията вършат работа и при проверката, и в разговора в час. Полза за ученика: проверка на разбирането, с обяснение при всеки отговор и с ясна представа кои творби се нуждаят от нов прочит. Започнете от задачите по отделните автори, оставете съпоставките за накрая и чак тогава погледнете отговорите.