Подкатегории на "Тестове"

1. В коя от думите има правописна грешка? A) закачлива Б) бубулечка B) угризение Г) рикошет 2. В кой ред НЕ е допусната правописна грешка? A) докладчик, бърабан, градски Б) кърфица, завистлив, костница B) пъстърва, коситба, гангстерски Г) мекушав, анегдот, сделка 3. В кое от изреченията е допусната правописна грешка? A) Разгледайте нашите изпитани рецепти за вкусни ястия с рейтинги, снимки и коментари. Б) Стряскаща е статистиката, според която над 8 милиона тона пластмаса се озовават в

Деветнадесет задачи, всяка с по четири правдоподобно звучащи изречения. Тест върху граматичната норма, при който грешката никога не е очевидна – тя трябва да бъде намерена, а не забелязана отдалеч. Именно това го отличава от обичайните упражнения. Изреченията не са съчинени за учебник: взети са от вестникарски текстове, от художествена литература и от институционален език, така че всяко звучи като нещо реално прочетено. Грешката се крие в една дума и се вижда едва при внимателно вчитане. Обхватът покрива цялата граматична норма. Проверяват се членуването с пълен и кратък член, бройната форма при съществителните, съгласуването при еднородни части, употребата на притежателни и възвратни местоимения, формите за учтивост, глаголните окончания за първо лице множествено число, деепричастните форми и правилната употреба на относителни местоимения. Форматите се редуват през целия тест. При част от задачите се търси изречението с грешка, при други – единственото без грешка, а при трети са подчертани четири думи в едно изречение и трябва да се посочи коя от тях е сгрешена. Това редуване не позволява решаване по инерция и държи вниманието будно до последната задача. Особено ценни са задачите за възвратното притежателно местоимение. Разликата между него и обикновеното притежателно е сред най-трудните в българската граматика, греши се постоянно и в говора, и в писането, а тук е проверена няколко пъти в различни положения – включително в изречения от художествени текстове. Отделно място заемат случаите с наглед правилни, но всъщност погрешни форми при съществителни и прилагателни, при които редът на думите или наличието на две определения променя изискването. Такива задачи почти не се решават по слух. Всички задачи са с еднозначно решение, а отговорите са изведени накрая в компактен списък – проверката отнема по-малко от минута, а точкуването е безспорно. Обемът е точно за един учебен час, а трудността е изпитна: задачите са от типа, който се среща на матура, а не в обичайно класно упражнение. Който се справи с този тест, е готов и за реалния изпит. Преподавателят получава готова проверка без никаква подготовка, а деветнадесетте задачи могат да се разделят на две части по трудност и да се използват в различни часове или като домашна работа. За ученика ползата е трайна. Граматичните грешки се отчитат при всяко външно оценяване и при всяка писмена работа по литература, а тук са събрани точно онези, които се допускат най-често. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка у дома, без чужда помощ.

Пунктуацията се учи на правила, а се проверява на изречения. Този тест залага изцяло на второто: двадесет и две задачи, в които трябва да се прецени конкретен текст, и отговори накрая. Нивото е сериозно – подходящ е и за силен клас, и за подготовка за изпит. Началото е отделено на вметнатите думи и изрази. Няколко задачи проверяват кои от тях се ограждат със запетаи и кои не – включително случаите, при които една и съща дума в различна позиция изисква различно решение. Това е сред най-често допусканите грешки и в ученически, и в зрели текстове. Следва блок върху обособените части и определенията – кога определението се отделя и кога не, как се оформя обособена част в началото, в средата и в края на изречението, и къде запетаята разкъсва връзка, вместо да отдели пояснение. Отделно място заемат две задачи с номерирани позиции в изречението. В едната трябва да се посочи коя от вече поставените запетаи е излишна, а в другата – в кои от означените места запетая трябва да се постави. Този формат се среща на изпит и е особено ценен, защото изисква преглед на цялото изречение, а не на едно място в него. Следващият кръг е върху запетаята в сложното изречение – при еднородни части, при повторени съюзи, при съчетания от два съюза и при уточняващи изрази. Задачите се редуват: ту се търси грешката, ту единственото безупречно изречение. Обособен дял е посветен на точката и запетаята – знак, който се употребява рядко и почти не се упражнява. Две задачи проверяват кога поставянето му е уместно и кога разкъсва изречението, при това върху дълги примери от различни по стил текстове. Подредбата води от най-малката единица към най-голямата: от отделната вметната дума, през частите на простото изречение и сложното цяло, до знаците, с които в текста влиза чужд глас. Три задачи разглеждат кавичките: кога се пишат при названия на филми, канали, специалности, породи и обекти, кога се използват за преносна или иронична употреба и къде поставянето им е излишно. Тази част е особено полезна, защото правилата тук се знаят частично. Финалният блок е за цитирането. Едната задача проверява теоретични твърдения за пунктуационното оформяне на цитат, а другите две изискват да се открие грешката – и правилният вариант – при цитат в проза и при цитирани стихове, оформени като самостоятелен абзац. Умение, което се търси при всяко съчинение. Примерите в целия тест са взети от разнообразни текстове – художествени, научнопопулярни и всекидневни, – което прави проверката близка до реалната употреба. Отговорите на всичките двадесет и две задачи са изведени накрая в компактен вид. На учителя тестът дава готова проверочна работа върху пунктуационната норма – за текущо оценяване, за обобщителен урок или за подготовка за изпит. На ученика материалът е сериозна самопроверка: показва точно кое правило не е усвоено – при вметнатите части, при сложното изречение, при кавичките или при цитирането.

1. В кой ред всички думи са написани правилно? A) изменникът, племенникът, законността Б) постоянното, бремените, пламенната В) рожденика, посланника, военнопленника Г) странник, писменността, бранник 2. В кой от редовете има поне една правописна грешка? A) два театъра, недорасъл, конформизъм Б) чешки, букурещки, челопешки В) тероризъмът, организмите, инакъв Г) Бургаско, палеонтоложки, алпиниска 3. Кое изречение съдържа правописна грешка? A) Желязна воля се изисква за овладяването на няколко езика.

Тестът е посветен изцяло на един от най-затрудняващите дялове от българския правопис – начина на писане на сложните прилагателни имена. Съдържа петнадесет задачи със затворен отговор и по четири възможности при всяка от тях, като проверката е насочена не към отделни запаметени примери, а към разбирането на правилата и на основанията, върху които те стъпват. Задачите са формулирани разнообразно, за да не позволяват механичен избор. В едни от тях се търси неправилно написаната дума, в други – единственият верен вариант, в трети – редът с нарушено правило. Отделна група задачи проверява самите правила във формулиран вид: кои сложни прилагателни се пишат слято, кои полуслято и кои случаи не се подчиняват на общото правило. Обхватът покрива основните проблемни групи: прилагателни, чиито съставки са с близко или противоположно значение; прилагателни, образувани от съгласувано определение и определяемо; съчетания на числително и съществително име; прилагателни за цветове и техните оттенъци; думи, образувани от лични и от съставни собствени имена; както и географски наименования, при които се проверява и разделното писане. Част от задачите изискват съпоставяне на близки по строеж думи, при които малка разлика в начина на образуване води до различно писане – именно тези случаи са най-честият източник на грешки в писмената практика. По този начин тестът работи и като диагностика на конкретната пропусната група правила. Приложен е пълен ключ с верните отговори на всичките петнадесет задачи, което позволява самостоятелно решаване и незабавна самопроверка. Материалът е подходящ за упражнение и преговор в час, за контролна и класна работа, за подготовка за държавния зрелостен изпит и за самостоятелна тренировка върху правописната норма.

Прочетете текста и изпълнете задачи 1 и 2. Когато човек застане пред най-високия водопад в света – Анхел във Венецуела, се чувства наистина много, много малък. Водите на Анхел се спускат от километър и създават една от най-невероятните гледки в света. За да добиете поне малка представа за каква височина говорим, то нека направим сравнение с най-популярния водопад в света – Ниагарския. Със своите 52 метра той е цели 15 пъти по-нисък от Анхел. Водопадът се намира в Националния парк

Тестът обхваща цял литературен период и проверява не отделни творби, а разбирането за развитието на българската литература след Освобождението – от утвърждаването на националната идеология до навлизането на модерната поезия. Съдържа 18 задачи с избираем отговор и приложени верни отговори. Началните задачи очертават общата картина: приносът на литературата през първите две десетилетия след Освобождението, водещото направление през този период, съдържанието, което понятието за идеал получава в съзнанието на българите, и ценностите, изграждащи националното съзнание. Следваща група задачи е свързана с творчеството на Вазов – мотивите за въвеждането на предателството в одата за Апостола и смисълът, вложен в известната метафора за народния подем. Отделни задачи разглеждат фейлетонния герой на Алеко Константинов: какъв тип герой представлява той и защо отношението му към парите е укоримо. Следващият раздел е посветен на кръга „Мисъл“ – неговият състав, разбирането за задачата на литературата и значението на понятието за модерен поет. Задачите тук изискват отграничаване на точното тълкуване сред близки по звучене формулировки. Обособена група разглежда модерната поезия: мястото на страданието като централен мотив, внушенията на едно от най-известните стихотворения на Яворов, двойствеността в образа на жената в неговата лирика и смисълът на символистичния принцип за първенството на музиката. Заключителните задачи са свързани с елегичността в поезията на Дебелянов и с мотива за завръщането, както и с причините за разпада на семейството в изучаваната повест на Елин Пелин. Подходящ е за обобщителен преговор по периода, за подготовка преди контролно или изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

Тест по литература върху одата „Левски“ от цикъла „Епопея на забравените“ на Иван Вазов с петнадесет задачи с избираем отговор. Материалът е с повишена степен на трудност и е съобразен с изпитния формат. Отличителното при този вариант е, че почти всички задачи са построени върху отсъствие или отрицание – кое твърдение не е вярно, с кой образ героят не е отъждествен, коя двойка не е антонимна, кой проблем не е характерен, какво не определя избора му. Такава формулировка налага проверка на всичките четири варианта и изключва отговора по усет. Началните задачи установяват жанра и особеностите на творбата. Задачата за особеностите е взискателна: вариантите са цели редици от белези и е достатъчно един от тях да е неверен, за да отпадне целият вариант. Обособена е линия за символиката на бесилото. Отделна задача разглежда какво то въплъщава – едновременно жертвата на героите и позора на палачите, – като изисква да се отхвърли неточно тълкуване на двете противоположни думи, чрез които образът е изграден. Следва група задачи за строежа и за смисловите двойки. Проверява се коя двойка понятия не е противопоставена, кое твърдение за композицията не е вярно и какво не е характерно за епилога. Значително място заемат въпросите за съпоставката със световни фигури на саможертвата. Задачата към тях изисква да се отхвърли твърдението, че сравнението внушава безсмислие на усилията – прочит, който противоречи на целия замисъл. Отделни въпроси разглеждат отказа да бъде назован предателят, причината властниците да изглеждат жалки въпреки силата си, разбиранията зад избора да се напусне манастирът и най-силното оръжие на героя. Финалната задача проверява познаването на първия стих на творбата. Задачата за причината властниците да изглеждат жалки заслужава отделна дума. Тя насочва към нещо съществено: силата им стига само до тялото, но не и до духа, и точно затова победата им е привидна. Такова наблюдение обяснява защо творбата завършва не с поражение, а с възвисяване. Ценна е и задачата за отказа да бъде назован предателят. Сред вариантите са предложени правдоподобни обяснения – че името е известно на всички или че жанрът не го допуска, – но верният отговор насочва към отвращението, което самото назоваване би било недостойно да изрази. Формулировките са на езика на литературознанието и предполагат задълбочен разбор в час. Затова материалът е подходящ за клас с добра подготовка, за подготовка за изпит или за края на изучаването на творбата. Обхватът е пълен въпреки сравнително малкия брой задачи: засегнати са жанрът, строежът, всички основни образи, символиката и посланията. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готова проверка с висока степен на трудност, подходяща за края на разбора, а отделни задачи могат да послужат като отправна точка за обсъждане. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение в разграничаването на близки тълкувания.

Петнадесет задачи върху една-единствена глава – а през нея се проверява разбирането на целия роман. Именно тази стесненост прави теста труден. Тук няма въпроси за сюжета, защото в тази глава почти нищо не се случва. Вместо това се пита за композиционната ѝ роля, за онова, което тя въвежда, и за света, който изгражда. Материалът е върху главата „Гост“ от „Под игото“ на Иван Вазов и е събран на четири страници. Началото е фактологично – кога и къде е създаден романът, какво гласи неговото подзаглавие и как е устроен. Три въпроса, при които сред възможностите стоят близки години, градове и числа. Оттам проверката минава към композицията. Две задачи питат каква роля изпълнява главата в цялото и каква е ролята на едно неочаквано появяване – а между възможностите стоят четири литературоведски понятия, които често се бъркат. Средището са задачите за смисъла. Няколко от тях са с обърната формулировка и изискват да се посочи невярното твърдение, при това сред три верни. Формат, при който трябва да се познава цялата глава. Особено ценна е задачата за опозициите. Тя изброява четири двойки понятия и изисква да се посочи онази, която не е зададена в главата – а всички звучат приложимо за романа като цяло. Оттам следват три задачи за главния герой на дома. Разгледани са отношението му към учението, тълкуването на една негова реплика и разбирането му за възпитанието. При всяка сред възможностите стоят четири различни житейски позиции. Именно задачата с репликата е сред най-добрите. Приведени са точните думи, а после четири тълкувания, три от които са верни – трябва да се открие погрешното. Има и задача за самия гост – кой е той всъщност, като сред възможностите стоят четири различни обяснения за появата му. Отделна задача разглежда патриархалния свят и изисква да се посочи чертата, която не му принадлежи. Финалната задача е обобщаваща и пита как е представено робството в главата, при това чрез четири различни наблюдения. Тук се решава дали е разбрано, че насилието присъства, без да бъде показано пряко. Отговорите са изведени накрая в един ред, номерирани поред. Преподавателят получава готова проверка след първата глава – без никаква подготовка, с оценяване по списък за минута. Задачите вършат работа и поединично, като въпроси за беседа или за устно изпитване. Ученикът упражнява точно онова, което се пита при изпит по тази творба: не какво се случва, а защо е поставено там. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Проверка по литература върху повестта „Гераците“ на Елин Пелин с оценяване по точки. Единадесет задачи с избираем отговор обхващат цялата творба, а четири задачи стъпват върху приложен откъс от финала ѝ. Отличителното при този вариант е разпределението на точките. Задачите не тежат еднакво – по-лесните носят по една точка, по-трудните по две, а последната, изискваща формулиране на теза, се оценява с шест. Така още преди решаването ученикът вижда къде да съсредоточи усилието си, а оценяването става по-справедливо. Първата част започва с темата на повестта и с многозначността на заглавието. Задачата за заглавието е сред най-стойностните: тя изисква да се прецени какво то не означава, а сред вариантите присъства и значението на думата като название на хищна птица, живееща извън общност. Следват задачи за разпознаване на герой по цитирана характеристика, за мотивите в творбата, за цикличното художествено време и за вида на конфликта. Отделен въпрос проверява кой образ няма символно значение – проверка, при която ученикът трябва да прецени всичките четири образа. Обособени са задачи за ролята на повествователя, за композицията и за символиката на жътвата. Последната е формулирана обърнато и изисква да се отхвърли твърдението, което представя разпада като напредък. Отделна задача разглежда художествения похват при изграждането на един от образите чрез приведен цитат. Тук е проверено понятие, което рядко се среща в училищните тестове, а е ключово за разбирането на духовното падение, показано в творбата. Втората част на теста стъпва върху изцяло приложен откъс от финала на повестта. Първата задача към него е лексикална – значението на диалектна дума в контекста. Следват задачи за посочване на цитати, за причините за душевната драма на детето и за формулиране на теза по образно зададена тема. Образната формулировка на последната тема заслужава внимание. Тя не назовава пряко съдържанието, а изисква ученикът сам да разпознае, че става дума за пътя през снежната шир във финала, и оттам да стигне до преносното значение – свят без общност и без обич. Такъв тип тема се среща при изпитване и затруднява именно с това, че първо трябва да бъде разчетена. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата. При отворените са дадени по няколко възможни решения – цитати за разрухата, няколко причини за състоянието на детето, а за тезата – разгърнат набор от възможни акценти, който на практика представлява готов план за есе. Именно този последен раздел е най-ценен за подготовка. Той показва как образът на пътя и на снежната шир се тълкува преносно и как от едно описание се стига до обобщение за човешката самота. Обемът е съобразен с един учебен час, а разпределението на точките позволява директно превръщане на резултата в оценка. На учителя тестът дава готова проверка с готова система за оценяване, а откъсът със задачите към него може да се използва и самостоятелно. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди есе по творбата.

Осемнадесет задачи, а нито една не пита какво се случва в творбата. Всеки въпрос започва със „защо“ или търси причината зад даден художествен избор. Именно това отличава контролната работа от обичайните проверки по темата. Тук не се разпознават герои и сюжети, а се обяснява защо авторът е постъпил така, а не иначе. Материалът обхваща цял литературен период – между двете световни войни – и е събран на три страници. Първата третина е за самата епоха. Седем задачи изясняват какво определя мирогледа на времето, кои два принципа си противостоят, кои жанрове са типични, какво стои в основата на едно от направленията и как се променят понятията за справедливост и за отечество. Особено ценна е задачата за отечеството. Тя изисква да се разбере, че едно понятие, което дотогава обединява, в този период вече разделя – наблюдение, което обяснява цялата литература на епохата. Оттам започват въпросите за конкретните автори, всеки с по няколко задачи. При Гео Милев са три и всички са от вида „защо“: защо се отрича божественото, защо един-единствен герой е назован с името си и какво стои зад този избор. Отговорите изискват тълкуване, а не помнене. При Христо Смирненски задачите са две – върху начина, по който читателят се свързва с лирическия герой, и върху символите, чрез които е изграден образът на несправедливия свят. При Атанас Далчев също са две, като първата разчита един от най-характерните му мотиви, а втората пита какво означава една дума в заглавието на стихотворение – значение, различно от литературоведското. Следват два въпроса за Йордан Йовков – кой е основният герой в неговия свят и защо в един негов разказ героят е наказан въпреки нравственото си прераждане. Накрая идват два за Никола Вапцаров: коя е най-страшната последица от липсата на вяра и каква е въздействената стратегия на една творба. Форматът е еднакъв през целия тест – три възможности, една вярна. Неверните са построени умело: обикновено едната е повърхностна, а другата звучи научно, но не отговаря на въпроса. Отговорите са изведени накрая в два компактни реда, номерирани поред от първата до осемнадесетата задача. За преподавателя това е готова контролна работа за края на раздела, без нужда от подготовка. Въпросите вършат работа и поединично – като теми за беседа или като устен контрол. За ученика ползата е ясна: покрити са и епохата, и петимата автори, при това през причините, а не през съдържанието. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома преди изпитване.

Заглавие Тест по литература върху фейлетона „Бай Ганьо се върна от Европа" от Алеко Константинов – 15 задачи за жанра, композицията, политическото хамелеонство и смисъла на подзаглавието, с отговори Резюме Втората част на книгата „Бай Ганьо" пренася героя от европейските пътувания в българския политически живот и променя изцяло тона на повествованието. Настоящите петнадесет тестови задачи проверяват доколко ученикът разбира тази промяна и умее да я обясни с литературни понятия. Началните въпроси са насочени към основния проблем, поставен от Алеко Константинов, и към характера на самия образ – събирателен и обобщен, натоварен със значение, което надхвърля отделната личност. Проверява се и разбирането за особеното съчетание между публицистичното и художественото, върху което е изградена книгата. Отделна група задачи разглежда композицията на творбата – двете части, повествователният похват, отвореният ѝ строеж, както и мястото на авторовите заключителни думи. Проверява се знанието за точното подзаглавие на книгата и за историческия момент, към който насочва определението за съвременен българин. Централните въпроси са посветени на самия фейлетон: защо между разказвача и героя не се води диалог, в какво се състои настъпилата след завръщането промяна, коя негативна черта излиза на преден план и какъв е смисълът на прочутите реплики за маймуните и за оплесканата работа. Отделна задача разглежда подбудите, поради които героят е готов да раздаде донесените от Европа подаръци. Заключителните въпроси обобщават темата за политическото хамелеонство и изискват точно определяне на фейлетона като литературно-публицистичен жанр със злободневно-сатиричен характер. Верните отговори на всички задачи са приложени в края, което позволява бърза самопроверка и точна оценка на резултата.

1. Кой от следните признаци не е характерен за съвременния български книжовен език? а) богатство и обработеност на езиковите средства; б) използване във всички сфери на дейност; в) система от езикови стилове; г)  разнообразие от диалектни  употреби. 2. В кой ред не е допусната лексикална грешка? а) Двете момичета, приятелки от детинство, се поздравиха. б) Приятелят ми беше се отбил за малко на банкета. в) В никакъв случей не допускай да те изпреварят. г)  Неговата работа е много ефектна. 3. Кое

Проверката на изходно равнище изисква материал, който обхваща целия обем на подготовката, а не отделен раздел. Настоящата разработка отговаря точно на това изискване: тя съдържа 34 задачи, разпределени в няколко ясно обособени части, и е придружена от пълен ключ с верните отговори. Първата част се основава на приложен научен текст с икономическа тематика. Задачите към него проверяват уменията за четене с разбиране – определяне на темата, откриване на ключовите думи, преценка на адресата на текста, разграничаване на вярно от невярно твърдение, избор на смислово подходящо продължение, както и разпознаване на средството за връзка между изреченията. Към текста са включени и граматични задачи – определяне на вида на изречението по състав, на синтактичната служба на дадена дума и на принадлежността ѝ към определена част на речта. Следващата, най-обемна част е посветена на правописната норма. Задачите изискват откриване на грешка в редове с думи или на грешно изписана дума в изречение, като обхващат правописа на представки, съгласни при струпване, удвоени съгласни и слято, полуслято и разделно писане. Отделни задачи проверяват вида на изречението по състав при безлични и възвратни конструкции. Обособен раздел разглежда лексиката и фразеологията: определяне на смисловото отношение в двойки думи, разграничаване на пароними и тълкуване на фразеологични словосъчетания. Заключителната част съдържа литературни задачи върху изучавани поетически текстове – възстановяване на пропуснати думи в цитат, определяне на жанрова и тематична характеристика, разчитане на изобразителния план и разпознаване на художествено средство в цитиран откъс. Материалът е подходящ за провеждане на изходно ниво, за преговор в края на учебната година, за самостоятелна подготовка и за проверка на знанията преди изпит, както и като готов набор от задачи за работа в клас.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи. Материалът е обемен и обхваща изученото през деветата година по двата предмета. Отличителното при този вариант е началото. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ, изпъстрен с диалектни и остарели думи, и четири задачи към него. Проверяват се разпознаването на експресивна дума, сферата на общуване, лексикалната група на дадена дума и – в отделна таблична задача – значението на шест остарели названия, които трябва да бъдат съотнесени с обясненията си. Тази последна задача е особено сполучлива. Ученикът не търси думите в речник, а ги разчита по контекста на самия откъс, което е точно умението, изисквано при четене на възрожденска и на диалектна проза. Езиковата част продължава с употребата на въпросителни местоимения, разпознаването на причастия в изречение, пунктуацията при подчинени изречения, глаголните форми за първо лице множествено число, правописа и членуването. Включени са и три лексикални задачи – значението на фразеологизъм, откриването на фразеологизъм, който не е синоним на останалите, и определянето на вида на грешката в изречение. Отделни задачи се отнасят до публицистичния текст и до употребата на двоеточие в различни случаи. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература – съотнасяне на творба с направление, характеристики на романтизма и сведения за творчеството на един от реалистите. Вторият дял е посветен на Възраждането. Проверяват се особеностите на епохата, образите и ценностите в първото историческо съчинение, конфликтът, връзката с фолклора и кулминацията в изучената поема, изразните средства и особеностите на няколко Ботеви стихотворения. Задачите за Ботевата поезия заслужават отделна дума. Те не се ограничават до едно стихотворение, а обхващат няколко наведнъж – кой образ е общ за две от тях, в кое има епиграф, кое послание ги свързва, коя особеност не е характерна за едно от тях. Така се проверява познаване на цялото творчество, а не на отделна творба. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище: започва със съвременна проза, минава през езиковите норми и стига до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва дали материалът е останал в цялост. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя особеност не се отнася, кой образ не присъства, кое изразно средство не е използвано. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен от задачите, а самите те са номерирани с ясно разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Какво е запомнено от литературната история, изучените произведения и езиковите норми – и кои знания трябва да бъдат припомнени още в началото на 10. клас? Този тест за входно равнище предлага на учителя готова проверка с 25 задачи, която съчетава литература и български език и позволява още в първите учебни часове да се очертае реалната подготовка на учениците. Литературната част преминава през няколко важни културни и литературни периода и проверява ориентацията в основни понятия, произведения и автори. Въпросите включват Просвещението и неговите водещи идеи, Реализма и мястото на „Дядо Горио“ в творчеството на Оноре дьо Балзак, както и ключови знания за Българското възраждане. Отделено е внимание на „История славянобългарска“, нейната роля, времето на създаването ѝ и жанровите особености на второто предисловие. Включени са и задачи върху „Изворът на Белоногата“, които проверяват разбирането на функцията на мотото и ориентацията в героите и художествения свят на произведенията. След литературните въпроси тестът преминава към системна проверка на езиковата подготовка. Задачите са изградени така, че ученикът да разпознава конкретни нарушения, а не просто да възпроизвежда правила. Проверяват се граматични форми, бройна форма, съгласуване, членуване, употреба на местоимения, правопис на сложни думи, главни и малки букви и различни случаи на нормативно изписване. Чрез поредица от въпроси „В коя дума е допусната грешка?“ и „В коя дума НЕ е допусната грешка?“ вниманието се насочва към детайлното четене и способността да се разграничава правилната форма от близки, но неправилни варианти. Силен акцент е поставен върху пунктуацията. Учениците трябва да откриват пунктуационна грешка, да определят броя на пропуснатите запетаи в сложни изречения и да разпознаят правилно пунктуиран вариант. Тези задачи проверяват не само запаметяването на правилата, а и умението да се проследяват синтактичните връзки в по-дълги конструкции – компетентност, която е особено важна при писмените работи през гимназиалния етап. Тестът е ценен за учителя именно с широкия си диагностичен обхват. Вместо да се провеждат отделни проверки по литература, правопис, граматика и пунктуация, тук различните компоненти са събрани в една компактна разработка. Това позволява бързо да се установи дали учениците се затрудняват повече при литературната история, при конкретни произведения или при прилагането на езиковите норми. Получените резултати могат да се използват непосредствено при планирането на начален преговор и при определянето на темите, които изискват повече внимание. Към всички 25 задачи е приложен ключ с верните отговори, което значително улеснява проверката и спестява време на преподавателя. Материалът може да се използва като официален тест за входно равнище, като диагностична работа в началото на учебната година, като обобщителен преговор или като самостоятелна подготовка. За ученика той е възможност да провери едновременно литературните си знания и езиковата си грамотност, а за учителя – готов инструмент, който още от първата проверка показва къде класът има стабилна основа и къде е необходим целенасочен преговор.

Тридесет задачи и почти двоен обхват – тестът проверява наведнъж езиковите норми и целия литературен материал от предходната година, при това с автори от няколко национални литератури. Първата трета е върху езика. Началото е работа с кратък научнопопулярен текст: три задачи изискват извод от съдържанието, разпознаване на средството за смислова свързаност и отделяне на думата, която не е термин. Оттам проверката минава през правописа на сложните думи, употребата на главни и малки букви, отношенията между двойки думи, пунктуацията и характеристиките на официално-деловия стил. Отделно внимание получава остарялата лексика. Две последователни задачи изискват разграничаване между историзми и архаизми – понятия, които звучат близко и се смесват постоянно. Към тях е добавена и задача върху паронимите, а после – преброяване на пропуснатите запетаи в дълго изречение и разпознаване на какво отделя запетаята в конкретен случай. Литературната част заема останалите две трети и е подредена по епохи. Тук се появяват Джонатан Суифт, Даниел Дефо, Джордж Байрон, Александър Пушкин, Виктор Юго, Оноре дьо Балзак, Стендал и Гюстав Флобер, а от българските автори – Христо Ботев и Петко Р. Славейков. Задачите проверяват както отделните творби, така и самите направления: какво отличава романтизма, кои са белезите на реализма, с какво се свързва появата на модернизма и какво отличава Българското възраждане от европейския Ренесанс. Две задачи са за съотнасяне. При едната се свързват цитирани стихове със заглавията на творбите, при другата – произведения с жанровата им принадлежност. Форматът е по-труден от избора между четири отговора, защото и четирите двойки трябва да са верни. Отговорите са изведени накрая в компактен списък, включително разписаните съответствия. На преподавателя тестът дава ясна начална картина: резултатът се разчита по блокове и веднага показва дали пропускът е в езика, или в литературата. Може да се използва цял или разделен на две. За ученика това е преговор, който подрежда цяла учебна година – епохите, направленията и авторите, а езиковата част припомня нормите преди първата писмена работа.

Един тест, в който българският език и литературата не са разделени, а вървят заедно – както се питат и на изпит. Шестнадесет задачи проверяват едновременно езиковата грамотност, литературните познания и уменията за работа с делови текст. Езиковата част започва от текста и неговите свойства: определяне на ключовите думи в кратък откъс, разпознаване на функционалния стил по описани характеристики, различаване на пароними сред близки по звучене двойки и обяснение на историзъм по подадено значение. Задачите са кратки, но обхващат основното, върху което стъпва всяка следваща работа с текст. Литературната част е широка. Проверяват се познанията за Българското възраждане и за неговия родоначалник, разграничаването на литературните епохи – Просвещение, романтизъм, реализъм, модернизъм – и характерното за всяка от тях. Съотнасят се заглавие и жанр, разпознава се герой, който не принадлежи на дадена творба, и се откриват неверни твърдения за произведения от световната класика – „Евгений Онегин“, „Дядо Горио“, „Мадам Бовари“, „Пътешествията на Гъливер“. Отделни задачи стъпват върху българската класика: разпознаване на творба на Христо Ботев по цитиран откъс и вникване в тона на Паисиевото обръщение към сънародниците. Практическа насока имат две задачи – какво няма място в автобиография и кое обръщение е неуместно в заявление. Малки на пръв поглед, те проверяват умение, което се използва извън училище. Финалът е работа с текст. Върху откъс от елегия на Ботев са поставени две отворени задачи: откриване на реторични обръщения и обясняване със свои думи какъв образ на родината се изгражда в стиховете. Тук вече не се избира, а се пише – кратко, точно и със собствени думи. Обемът е съобразен с един учебен час, а редуването на езикови и литературни задачи поддържа вниманието. Отговорите са приложени накрая. За затворените задачи са дадени точно, а за отворените – с възможни варианти, което е особено полезно при втората задача, където верните формулировки могат да бъдат няколко. За учителя това е готов инструмент за входно ниво, който за един час дава картина едновременно по език и по литература. Не изисква подготовка, обхваща широк кръг теми в кратка форма и веднага показва дали пропускът е в езиковите знания, в литературната фактология или в работата с текст. За ученика е удобна начална проверка преди сериозната подготовка. Показва кои литературни епохи и творби са останали неясни, освежава понятията от езиковия раздел и упражнява кратък писмен отговор върху художествен текст – умение, което се търси при всяко следващо изпитване.

ВТОРИ ПРОБЕН ИЗПИТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В X КЛАС – април, 2025 г. Текст I Прочетете текста и изпълнете задачите към него. През 1921 година инженерът на "Дженерал мотърс" Томас Миджли - младши открива, че съединението оловен тетраетил намалява т.нар. "чукане в двигателя" - основна спънка в амбициите на компанията да произвежда по-бързи и по-мощни коли от конкурентния "Форд", модел Т.

ПЪРВИ ПРОБЕН ИЗПИТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В X КЛАС – януари, 2024 г. Текст I Прочетете текста и изпълнете задачите към него. Правителствена наредба забранява пускането на пазара на пластмасови клечки за уши, чинийки, пластмасови прибори за хранене, бъркалки, сламки, кутийки и чашки от стиропор, дръжки за детски балони и други продукти за еднократна употреба. Тези, които вече са пуснати на пазара, ще се предлагат до изчерпването им. Наредбата, приета от правителството, въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Идеята е да се намали замърсяването с отпадъци от пластмасови продукти за еднократна употреба.