Тестови задачи по литература върху „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов – 20 въпроса за лирическото „ние", повторението „нека", ценностните опозиции и епилога, с отговори

Одата „Опълченците на Шипка" превръща едно сражение в национален символ, а езикът, с който Иван Вазов постига това, е предмет на настоящите двадесет задачи. Седемнадесетте въпроса с избираем отговор започват от противопоставянето между срама и славата в началните стихове и от смисъла на думите за свободата, получена като дар. Следват задачи за позоваването на Беласица и Батак и за художествения ефект от натрупването на думи, назоваващи мрака и униженето. Друга група въпроси разглежда съпоставката с Термопилите, чрез която подвигът се извежда на световна висота, одухотворения образ на Балкана като пазител на паметта, значението на определението за орловете и смисъла на новото име, вписано в историята. Следващите задачи са насочени към самата битка: внушението при появата на дългоочакваната подкрепа, ролята на повторенията за напрежението и динамиката, контрастът между настъплението и бягството на противника и функцията на звуковите глаголи, изграждащи акустичната картина на боя. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до триделния строеж на творбата, до посланието на последната строфа, до мястото на генерал Столетов, до смисъла на стиха за липсващото оръжие и до водещия мотив за родолюбието и саможертвата. Трите задачи със свободен отговор изискват разгърнато разсъждение: защо героите остават неназовани поименно, каква е ролята на Балкана във финала и защо миналото може да се превърне в източник на гордост, с пример от текста. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и насоки за отворените въпроси.

Какво става с героите, след като битката е спечелена? От този неудобен въпрос тръгва целият тест – двадесет и седем задачи, които свързват документален текст за следосвобожденската участ на поборниците и опълченците с творбите, писани в тяхна защита. Първата половина работи изцяло върху приложения в началото текст. Задачите изискват той да бъде разчетен точно: за кого се говори в него, кои литературни творби стоят зад цитираните изрази, кое словосъчетание не е фразеологизъм, кое не е парадокс, кой е синонимът на дума в конкретно изречение, кое се споменава само непряко. Няколко задачи излизат извън текста и го съотнасят с повестта „Немили-недраги“ и със стихотворението „На прощаване“ – кой герой споделя описаната участ, кой цитат осмисля страданието, кой е най-висшият съдник според Ботев. Има дори задача, която изисква проста сметка: колко години делят създаването на едната творба от отменянето на закона за поборниците. Втората половина е съсредоточена изцяло върху одата „Опълченците на Шипка“. Проследяват се уводът и антитезата, върху която е построен, сравненията и разграничаването на онези, които не се отнасят за опълченците, разпознаването на метонимия, хипербола, олицетворение и анафора в конкретни стихове, значението на античното понятие в един от най-известните стихове, мотивите за саможертвата, кулминацията на лиро-епическото действие и внушението на епилога. Част от задачите са със свободен отговор и с място за писане, останалите – с избираем отговор, като голяма част от тях търсят невярното твърдение или несъответстващия елемент. Това редуване поддържа вниманието и не позволява решаването да мине по инерция. Особено ценна е частта с отговорите. Тук те не се изчерпват с буква – при повечето задачи е обяснено защо отговорът е верен и защо останалите не са, с посочени стихове, глави и допълнителни сведения. Това превръща самата проверка в отделен урок и дава на преподавателя готов материал за коментар пред класа. За учителя тестът е готова опора при работа върху темата за паметта и неблагодарността, при съпоставка между лирика и проза и при подготовка за изпит. Може да се използва цял или на части – текстовата и литературната половина работят и поотделно. За ученика е сериозна подготовка от изпитен тип. Тренира най-трудното – да чете научен текст, да го свързва с художествени творби и да разпознава тропи в конкретен стих. Разгърнатите отговори позволяват грешката да бъде разбрана, а не само отчетена, и се четат като кратък коментар върху творбите.

Малобройни, недостатъчно въоръжени и оставени сами срещу многократно превъзхождащ ги враг – така Иван Вазов представя защитниците на прохода, за да изгради от тях национален символ. Двадесетте задачи проследяват как е постигнато това. Седемнадесетте въпроса с избираем отговор започват от смисъла на възклицанието, отправено към самия връх, и от отговорността, стоварена върху бойците чрез стиха за цяла България, която ги гледа. Следва задача за художественото внушение на израза за шепата юнаци. Друга група въпроси разглежда художествените средства – метафорите, хиперболите и възклицанията – и разпознаването на невярното твърдение за стила. Отделни задачи изясняват какво внушава уплахата на противника, каква е ролята на повторението на името на прохода и как е представена борбата при изчерпано оръжие. Следващите въпроси проследяват мястото на епопеята в творбата, значението на строфата за камъните и дърветата, превърнали природата в съюзник, ролята на възклицанията, смисъла на стиха за юнашката смърт и водещата идея на одата. Заключителните задачи от тази част се отнасят до връзката между жертвата и историческата памет, до средствата за постигане на драматизъм, до отношението на автора към героите, до начина, по който се изгражда величавият образ на страната, и до предназначението на историческите имена в текста. Трите задачи със свободен отговор изискват разгърнато разсъждение: как се изгражда величието на защитниците въпреки тяхната малобройност, каква е ролята на възторжения език и какво внушава финалът на одата. Приложени са верните отговори с обяснения и примерни разработки.

Двадесет и шест задачи, които разглобяват одата до последната ѝ реторична фигура. Това не е тест за проверка дали творбата е прочетена, а за проверка дали е разбрано как точно е направена. Началото е работа с текст. Кратка литературоведска статия за творбата е следвана от три задачи – за темата ѝ, за начина, по който се постига приповдигнатият тон, и за причината в нея да преобладават сложни изречения. Този тип въпроси подготвят за изпитния формат и същевременно въвеждат основните понятия. Следва блокът за жанра и строежа: кои са характерните белези на одата, как в творбата се постига документалност и как лирическият говорител се отдалечава от историческите факти. Отделна задача изисква да се посочат частите на творбата, а друга – елементите на сюжетното действие да бъдат подредени в логическа последователност по цитирани стихове. Средището на теста са реторичните фигури. Антитезата е разгледана в шест последователни задачи – какво представлява, на кои равнища се прилага, кое смислово ядро стои зад нея в увода, кои са подтекстовите антоними и какво внушение постига в конкретни стихове. Отделна задача изисква цитати с отрицателен заряд да бъдат съотнесени с противопоставянията им в положителен смисъл. Градацията също получава четири задачи – определение, художествен ефект, от какво се поражда в увода и в кой цитат липсва. Разгледани са и по-редки понятия: плеоназъм, оксиморон, епитети антоними и ролята на синонимните и антонимните редици. Отделни задачи се спират на съпоставката с античен образец и на противопоставянето по вертикала в описанието на битката. Голяма част от въпросите изискват да се посочи грешният отговор – формат, при който всяка от четирите възможности трябва да бъде преценена поотделно. Това прави теста труден, но и много точен – налучкването е практически невъзможно. Отговорите са приложени накрая за всички задачи, включително съответствията в задачата за съотнасяне. За учителя това е готов материал за задълбочена работа върху одата: обхваща жанр, композиция, документалност и целия набор от изразни средства и дава оценима картина без никаква подготовка. Може да се използва цял или на части, по отделни фигури. За ученика е сериозна подготовка преди изпитване или писмена работа. Тестът изяснява понятията чрез самата творба и показва как всяко от тях работи в конкретен стих – основа, върху която после стъпва всеки анализ и всяко интерпретативно съчинение. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тестът започва не с творбата, а с текст за нея. Първите четири задачи изискват работа с литературнокритическо изложение – да се определи основната му тема, да се проверят твърденията в него и да се разчете символиката, която то извежда. Този вход е рядък и много полезен, защото учи да се чете научен текст, а не само художествен. Общо тридесет задачи с отговори накрая. След уводната част тестът преминава към самата повест и я обхожда изцяло. Първият кръг задачи е исторически и композиционен: заради какво героите напускат родината, кои елементи изграждат пряката характеристика в началото на творбата, какво контрастно представя обстановката в кръчмата и какво изобразяват картините по стените ѝ. Тези въпроси проверяват внимателния прочит на първите глави. Следва блок върху лирическото отстъпление – какъв елемент е то спрямо сюжета, как е изграден образът на родината в него и чрез какви художествени фигури е постигнато внушението в конкретен цитат. Тук се работи с приведени в условието стихове и изречения. Обособена част е за героите. Едната задача изисква разпознаване по разгърната характеристика, две други съпоставят двойки образи – по общото и по различното между тях, – а отделен въпрос пита кой е прототипът на един от героите. Включена е и задача за момента, в който младият герой се приобщава към общността. Най-обемният дял е посветен на речта на предводителя. Разгледани са моралният му лик, особеностите на самата реч като текст, сентенциите в нея, определенията, чрез които се гради нравственият образ на изгнаника, и следите от друг класик, доловими в изказа. Тук е и въпросът за песента, изпята след речта. Отделни задачи проследяват смисловите линии на творбата: противопоставянето между тогава и сега, реторическите въпроси, свързани с темата за забравата, и трагическата ирония в едно обещание, дадено на умиращ. Подредбата следва хода на повестта – от началните глави към финала, – което позволява тестът да се решава и на части, успоредно с четенето. Финалната част се връща към действието – кои препятствия преодолява героят в среднощната си мисия, защо изгнаниците се включват във войната и какво превръща един от тях в това, което е накрая. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се неверният отговор или онова, което липсва, което изисква премисляне на всички варианти. Отговорите на всичките тридесет задачи са изведени накрая, а при една от тях е добавено и обяснение. Цитатите, върху които се работи, са дадени направо в условията, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита. На учителя тестът дава готова обобщителна работа върху цялата повест – с висока трудност и с широк обхват. На ученика материалът е задълбочена самопроверка преди изпитване и добра подготовка за интерпретативно съчинение върху творбата.

Одата на Иван Вазов свързва конкретното сражение с най-широкия въпрос, който може да си зададе един народ – с какво заслужава своята свобода. Двадесетте задачи проследяват тази връзка. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от подбудата за написването на творбата, от историческото събитие в нейната основа и от източниците, върху които авторът се опира. Следва задача за смисъла на началните стихове, припомнящи униженията на робството. Друга група въпроси разглежда противопоставянето между двете войски, същността на вътрешния конфликт между дълга и естествения стремеж към живот и символичното значение на планината като въплъщение на непоклатимия дух. Отделни задачи изясняват какво крепи бойците след изчерпването на боеприпасите и с какви думи генерал Столетов ги вдъхновява. Следващите въпроси проследяват мястото на сражението в българската културна памет, въздействието на пряката реч, водещата художествена фигура, ролята на заключителната строфа и съпоставката с друга творба, възпяваща подобна саможертва. Петте задачи със свободен отговор изискват разгърнато разсъждение с примери: как е представен сблъсъкът между малобройните защитници и многобройния противник, какви чувства поражда творбата, каква е връзката между миналото и бъдещето на народа, как природните картини усилват внушението и какво послание носи одата за националната идентичност. Приложени са верните отговори с подробни обяснения и разгърнати примерни разработки на отворените въпроси, придружени с цитати от текста.