Тестови задачи по литература върху „Дон Кихот" от Мигел де Сервантес – комичното, рицарският кодекс и границата между идеал и всекидневие в първа и осма глава, 23 въпроса с отговори

Двете глави от „Дон Кихот", включени в учебното съдържание, се четат най-добре една през друга: първата обяснява защо се случва всичко във втората. Двадесет и трите задачи в теста следват именно тази връзка между причина и последица. Началните въпроси проследяват как четенето променя идалгото, какво означава продажбата на земя заради книги и защо избирането на име за коня, за самия рицар и за дамата отнема толкова време. Отделно се разглежда идеализирането на селянката от съседното село и колебанието на разказвача около истинското име на героя като източник на ирония. Втора група задачи е насочена към епизода с вятърните мелници. Проверява се разбирането на двойния поглед към една и съща гледка, на обяснението чрез вражеска магия след поражението и на разговора за оплакването от болка, в който кодексът на рицаря се сблъсква с естественото поведение на спътника му. Следват въпроси за срещата с монасите бенедиктинци и за положението на невинните пътници, за трофея, който оръженосецът се опитва да си вземе, и за прекъснатия в най-напрегнатия момент двубой с бискаеца – похват, чрез който пародията разколебава очакванията на читателя. Тук се включва и задача за „втория автор" и за играта между документалност и измислица. Обобщаващите въпроси свързват прочетеното с духа на Ренесанса, с ролята на здравия разум у обикновения човек, с особеностите на романа като жанр и с начина, по който смехът служи на наблюдението над обществото. Трите отворени задачи, оформени с място за писане, изискват свързан текст върху съчетаването на смешното и достойното, върху символиката на мелниците и върху подготовката, която първа глава прави за случките в осма. Приложени са верните отговори с обяснения и примерни решения.

Началото на романа и епизодът с вятърните мелници са двата откъса, по които най-често се проверява разбирането на „Дон Кихот". Тестът обединява именно тях в двадесет и три задачи, подредени по реда на текста и с нарастваща степен на самостоятелност. Първата част следва първа глава. Задачите се отнасят до битовото описание на идалгото и неговата функция, до страстта към рицарските романи и последиците от нея, до избора на име за коня и за рицаря, до раждането на образа на Дулсинея и до отношението на разказвача към героя. Отделен въпрос е посветен на двойствената сила на въображението, а два – на жанра на романа и на хуманистичните възгледи на Сервантес. Втората част обхваща осма глава. Проверява се разбирането на вятърните мелници като символ, на двойния поглед към една и съща действителност през очите на господаря и на оръженосеца, на предопределеността на поражението и на ролята на хумора в сцената с падането. Следват задачи за обяснението чрез „мъдреца Фрестон", за пародийния механизъм в срещата с монасите и каляската, за поведението на Санчо пред трофея и за настояването дамата да бъде изпратена при Дулсинея. Отделно място заема контрастът между възвишената реч на рицаря и простонародния език на спътника му, както и обобщаващият въпрос за двойствеността на главния образ. Трите отворени задачи, оформени с място за писане, изискват свързан текст: съпоставка между героя от първа и от осма глава, пример за действието на пародията и разсъждение кои негови ценности остават близки на днешния читател. Приложени са верните отговори с обяснения и примерни решения на отворените въпроси.

Двадесет задачи върху „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес – петнадесет с четири възможности за избор и пет с разгърнат писмен отговор. Отликата на този вариант е, че затворената част следва действието стъпка по стъпка. Проверката започва от онова, което тласка героя към промяна, минава през подготовката му, посвещаването, набирането на спътник, първите сблъсъци и стига до опитите на близките му да го върнат към обичайния живот. Заради тази подредба тестът е особено удобен при работа с подбрани откъси: въпросите вървят в реда, в който епизодите обикновено се четат в час. Няколко задачи са посветени на един и същ прочут епизод, разгледан от различни страни – как героят възприема видяното и как завършва сблъсъкът. Такова двойно проследяване показва, че заблудата у него не се разсейва дори след поражението. Отделни въпроси се отнасят до второстепенните лица – ханджията, свещеника, семейството – и до онова, което тяхното поведение разкрива. Обособена е и линия за предметите и образите: значението на бронята, ролята на дамата на сърцето. Заключителните въпроси от затворената част извеждат към темата, към сатиричния замисъл и към ролята на спътника. Отворената част съдържа пет въпроса, а примерните решения към тях са необичайно обстойни – всяко е подредено по номерирани точки, с обобщение накрая. Точките всъщност са готови доводи и могат да послужат като план при писане на съчинение. Особено ценен е четвъртият отворен въпрос. Той разглежда обществото на времето, в което творбата е създадена, и примерното решение изброява поотделно упадъка на едно съсловие, положението на простолюдието, изпразнените от смисъл идеали и надзора над книгите. Такъв поглед превръща романа от забавна история в свидетелство за епохата. Ценна е и задачата за ценностните сблъсъци: тя изисква да се назоват няколко противопоставяния, а не едно, и така показва, че творбата работи на няколко равнища едновременно. При задачите с избор пояснението е кратко – по едно изречение, посочващо основанието. Съотношението между двете части позволява оценяване с различна тежест: затворената се проверява бързо, а отворената показва кой умее да разсъждава писмено. Материалът е достъпен и не изисква прочит на цялата книга, но предполага познаване на основните епизоди. Обемът се вмества в един учебен час, като по-голямата част от времето отива за петте отворени въпроса. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане. Учителят получава проверка, подредена по хода на действието, годна и за раздробяване по часове. Ученикът – опорни точки за съчинение и възможност да провери дали помни последователността на събитията.

Разборът обхваща осмата глава и финала на романа, тоест началото и краят на пътя. Началото представя Мигел де Сервантес Сааведра, роден през 1547 г. в Алкала де Енарес, и бурната епоха, в която живее. Следва раздел за пародийното в творбата, който обяснява срещу какво е насочена тя. Въпросите и задачите работят с конкретни моменти: смисълът на ключов израз, думите на Санчо към господаря му, признава ли Дон Кихот грешката си с вятърните мелници и какво е неговото обяснение за случката, как се доказва с примери, че оръженосецът е загрижен за своя господар. Следват питания в кои сфери на бита различията между двамата изпъкват най-ясно, с какво героят заменя счупеното си копие, какво иска от освободената сеньора и с какво се предпазва бискаецът поради липса на щит. Двадесет и осем въпроса с отговори и задачи правят разработката подходяща за час и за писмен анализ. Съчетаването на осмата глава с финала на романа е удачно, защото позволява да се види как се променя героят и какво остава от неговите идеали в края на пътя. Отговорите са конкретни и се опират на епизоди от посочените глави, което пести търсене в обемния роман.

Разборът обхваща първа и осма глава, тоест началото на пътя и най-известното приключение. Началото представя Мигел де Сервантес Сааведра, живял през така наречения златен век на испанската култура, и произведението. Следват смисълът на заглавието и жанровата природа на творбата, а после животът на идалгото преди рицарството и вдъхновението, което го подтиква да смени самоличността си. Отделно е проследена последователността на подготовката за рицарство. Разгледани са поотделно отношението на героя към рицарските романи и отношението на повествователя към същите книги, което е важна разлика. Втората част анализира приключението с вятърните мелници и извежда формулата, по която се повтарят приключенията на героя. Тринадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Изведената формула на приключенията е практично наблюдение, защото показва, че романът е построен по повтарящ се модел, и улеснява анализа на всеки епизод от него. Отговорите се опират на конкретни епизоди от двете глави. Разглеждането на двете глави заедно показва как започва и как се проваля начинанието на героя.

Разборът започва с обстойно представяне на автора. Началото отбелязва, че романът е сред творбите, които не остаряват, и че написан в началото на XVII век, той продължава да вълнува. Първата голяма част е поредица от въпроси за писателя: кой е той, кога е роден и къде получава образованието си, кои моменти от животоописанието му впечатляват с авантюристичния си дух и как накратко може да се пресъздаде творческият му път, включително откога и докога пише, защо започва да пише според собствените си думи, в кои жанрове работи и къде проличава най-силно талантът му. Следват раздели за произведението, за сюжета и за жанра, а после анализ на откъси от двете най-известни глави. Шестнадесет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста. Подробната част за автора е предимство, защото при този роман въпросът за живота на Сервантес се задава почти толкова често, колкото и въпросът за самата творба. Отговорите са разгърнати и конкретни. Обемът позволява подготовка и за въпрос за автора, и за въпрос за творбата. Подредбата на разделите позволява разработката да се използва и на части, според това какво се изучава в момента.