ТЕСТ. Научен стил. Български език – 9 клас (Вариант 3)

Двадесет задачи, които превръщат едно от най-абстрактните понятия в програмата в нещо напълно осезаемо. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага. Началото е работа с текст. Кратък научен абзац от лабораторно изследване е следван от пет задачи, които го разглеждат от различни страни: предмет на изложението, терминологичен състав, глаголен залог, преобладаващо глаголно време и вид на изреченията. Един и същ текст се проверява по пет различни признака – похват, който показва нагледно, че стилът не е едно правило, а система от белези. Втората част е върху характеристиките на стила и обхваща всичко съществено: цел на общуването, отношения между автор и читател, типични стилови маркери, съотношение между частите на речта, употреба на сегашно време и на страдателен залог, особености на синтаксиса и мястото на оценъчните средства. Отделни задачи разглеждат с кои стилове той се противопоставя най-често и как е устроен научният текст като цяло – от предварителната схема до крайния извод. Няколко от въпросите са по-специализирани и рядко се срещат в стандартните тестове – единственото число с обобщено значение и разпознаването на безоценъчния изказ сред четири близки формулировки. Финалът е практически и превръща теста в упражнение по създаване на текст. Първата задача изисква стилът на абзаца да бъде доказан с четири различни белега, всеки илюстриран с пример от самия текст. Втората поставя събиране на шест термина, групирането им по произход и кратка дефиниция за всеки. Третата изисква реална преработка на два реда в друг стил, последвана от анализ какво се губи при прехода. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки затворен отговор е с кратка обосновка, а трите отворени задачи имат цялостно разписани примерни решения – с изброени белези, с готови дефиниции и с образец на преработката. Те служат едновременно за критерий при оценяване и за модел при самостоятелна работа. За учителя това е готова проверка след раздела, упражнение по анализ на текст и задача за създаване на текст – събрани в един лист. Използва се цяла или на части – затворените задачи като бърз тест, отворените като писмена или домашна работа. За ученика ползата надхвърля часа по български. Научният стил е езикът на всеки реферат, доклад и проект, а материалът показва не само как се разпознава, но и как се пише в него – с приложени отговори, които позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тест, който не пита какво е научен стил, а изисква той да бъде разпознат, обяснен и произведен. Двадесет задачи, приложени отговори и три практически задачи накрая, които изискват реално писане. Началото е работа с текст. Кратък научен абзац от реална изследователска ситуация е следван от пет задачи към него: коя част изпълнява определена функция, каква е логическата подредба на цялото, кои думи образуват тематична мрежа, кой израз е отглаголно съществително и кое словосъчетание е терминологично. Този блок е сред най-ценните в материала, защото проверява умение да се работи с непознат текст – точно както се изисква на изпит. Втората част е върху същността на стила и е построена на принципа на съответствията. Проверява се коя характеристика не му принадлежи, кое средство към каква цел води, как едно научно изречение се превръща в разговорно и обратно, кой набор съдържа само термини и каква е типичната подредба на разделите в научна работа. Формулировките са премерени и не позволяват отговор по общо впечатление – всяка възможност трябва да бъде преценена поотделно. Отделни задачи разглеждат теми, които рядко влизат в стандартните тестове: произходът на терминологията, предназначението на страдателния залог, изискванията на стиловата етика при позоваване на източници и предварителният подбор на езиковите средства. Финалът е практически и превръща теста в упражнение по създаване на текст. Едната задача изисква извличане на три конструкции от абзаца, преобразуването им и коментар за стиловата промяна. Другата поставя писане на едно и също твърдение в два стила и анализ какво се губи при прехода. Третата иска разгърнато обяснение в няколко изречения, подкрепено с два собствени примера. Отговорите на затворените задачи са с кратка обосновка, а за трите отворени са дадени цялостно разписани примерни решения – с готови варианти, с коментар и с посочени примери. Те служат едновременно за критерий при оценяване и за образец при самостоятелна работа. За учителя това е готова проверка след раздела и упражнение по създаване на текст в едно. Не изисква подготовка и се използва цяла или на части – затворените задачи като бърз тест, отворените като писмена или домашна работа. За ученика ползата излиза далеч извън часа по български. Умението да се пише научно е необходимо при всеки реферат, доклад и проект, а материалът показва не само как се разпознава стилът, но и как се пише в него. Приложените решения позволяват самопроверка без чужда помощ.

Как се обяснява научно понятие така, че да остане точно и същевременно разбираемо? Този въпрос стои в сърцевината на темата и определя цялата логика на теста – от разпознаването на признаците в готов текст до самостоятелното им прилагане в собствен. Задачите са 20, разпределени в три части. В началото е поместен кратък научнопопулярен откъс за природен процес, следван от 5 въпроса. Проверява се комуникативната цел на текста, съответствието между термин и негова достъпна перифраза, разпознаването на конкретен вид изречение, елементът, който носи умерената експресивност, и глаголните форми, употребени в откъса. Задачите изискват откриване на признаците в самия текст, а не възпроизвеждане на теория. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Обхванати са общото между научния и научнопопулярния текст, действията, които приближават изложението към популярния регистър, отношението между автор и читател, структурната свобода, допустимите видове изречения, мярата при употребата на термини и на разговорни елементи, съотношението между части на речта в сравнение с научния стил, многозначността на термините в различни области и ефектът от отделните средства за популяризация. Две от задачите са изцяло практически: изисква се да се посочи най-удачната популяризираща трансформация на научно твърдение и изречението, което най-точно запазва жанровия тон. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първата изисква откриване на три стилистични елемента в изходния текст с обяснение за функцията на всеки. Втората – три собствени примера за образни средства с обосновка. Третата е практическа задача за писане: кратък текст по зададени условия, включително аналогия към термин, следван от изброяване на приложените жанрови маркери. Отговорите са приложени накрая – с кратко пояснение при избираемите задачи и с разгърнати примерни решения при свободните, включително готов образец за текст с посочени маркери. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение преди самостоятелно писане и за подготовка преди изпитване. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Особено ценна е двойката задачи, свързани с преобразуването. Едната изисква преценка коя формулировка популяризира най-добре дадено твърдение, другата – ученикът сам да напише текст с аналогия към термин. Именно това е същината на жанра: не опростяване на съдържанието, а намиране на точния образ, чрез който то става разбираемо. Примерните решения в края показват как изглежда добре балансиран текст от този тип.

Този вариант е най-обемният по темата – двадесет и две задачи, които обхващат подбора на думите, произхода им и звуковите промени при образуване на форми. Акцентът пада върху уместността: коя дума подхожда за медиен текст, коя за официално съобщение и коя изобщо не бива да се появява там. Задачите са 22 и следват три части. Началото е кратък текст за училищно събитие, следван от 5 въпроса. Проверява се определянето на стила, разпознаването на експресивна дума, откриването на научен термин, разпознаването на реда с нови думи и разчитането на пример за разминаване между изговор и запис. В откъса присъстват едновременно четири различни лексикални пласта. Втората част включва 14 задачи с избираем отговор. Лексикалната група е разгърната: противопоставяне между неутрално и оценъчно название, преценка кога експресивността е уместна в публицистика и кога стилът се нуждае от неутрална замяна, откриване на думата без оценъчност, градация на оценката, домашни думи, заемки с посочен произход, разбирането за пуризма, уместната замяна в официален текст, разграничаването на архаизъм от историзъм и преценка къде употребата на заемка е неуместна. Добавен е и въпрос за избор на подходящо заглавие. Фонетичната група проверява подвижната гласна и редуването в сродни форми. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор: обяснение на разликата между двата типа лексика в медиен текст с примери, две заемки с предложени български замени и обосновка и кратък текст, обединяващ петте звукови явления. Отговорите са приложени накрая, с кратко пояснение при всяка избираема задача и с разгърнати примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна и за преговор преди изпитване. Листът е готов за разпечатване, а по-големият брой задачи го прави удачен и за двучасова работа или за разделяне на две по-кратки проверки. Силната страна на този вариант е практическата преценка. Много от задачите не питат какво е дадено понятие, а коя от четири възможности звучи уместно в конкретна ситуация – в новина, в отчет, в училищно съобщение. Това е умение, което не се усвоява от определения и се проявява едва при писане. Полезен е и въпросът за подходящо заглавие. Той изисква обобщение на целия прочетен текст и преценка кое название е едновременно точно и стилово неутрално – задача, близка до реалната работа с текст. За преподавателя обхватът позволява оценка върху голям обем съдържание наведнъж, а обясненията към отговорите съкращават проверката. За ученика те остават като кратък справочник по двата дяла, полезен и при следваща писмена работа.

Един текст се държи заедно не от темата си, а от нишките, които минават през него – повторените названия, заместващите местоимения, подразбраните подлози. Настоящият тест по български език проверява дали ученикът вижда тези нишки и умее да ги назове. Материалът е оформен като цялостен изпитен вариант с 20 задачи. В началото е поместен кратък информативен текст, изграден така, че в него ясно да личат различните начини за назоваване на един и същ предмет. Към него е отнесен първи блок от пет задачи с избираем отговор, които изискват откриване на основния предмет на изложението, разпознаване на първото му назоваване, откриване на контекстовия синоним, проследяване на референцията при местоимение и определяне на подразбрания подлог. Този блок работи изцяло върху конкретния текст и приучава към внимателно четене. Втората група затворени задачи проверява теоретичната основа. Обхванати са понятията номинативна верига, тематична мрежа, ключови думи и микротекст, типичната последователност на назоваванията, както и разграничаването на лексикалните, морфологичните и синтактичните средства за свързаност. Отделни задачи са насочени към условията, при които възниква двусмислие при употреба на местоимение, към ролята на степенуването за тематичното свързване, към употребата на глаголните времена в описателен текст и към функцията на противопоставителния съюз. Финалната част е практическа и включва три задачи с отворен отговор с място за писане. Първата изисква съставяне на номинативната верига на основния предмет с посочване на вида на всяко назоваване. Втората насочва към извеждане на тематичната мрежа и определяне на предметната област, към която принадлежат подбраните думи. Третата е преработваща – изисква замяна на местоименията с явни назовавания или синтактични синоними и посочване на използваните средства за свързаност. Тестът завършва с ключ с верни отговори и кратки обяснения към всяка затворена задача, както и с примерни решения на отворените въпроси, включително два варианта за преработката в последната задача. За учителя това е готов инструмент за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за обобщителен урок върху свързаността на текста – може да се приложи изцяло или на отделни блокове. За ученика тестът е удобен начин за самостоятелна подготовка, а практическите задачи развиват умения, пряко приложими при писане на собствени текстове и при редактиране. Формулировките са ясни, а обемът позволява тестът да се проведе в рамките на един учебен час.

Да разбереш как е устроен един текст, значи да проследиш какво се повтаря в него, без да се повтаря буквално. Този тест по български език поставя ученика пред кратък научно-информативен откъс и изисква от него точно това – да види как една и съща реалия се появява отново и отново под различни имена. Изпитният вариант обхваща 20 задачи. Началните пет са обвързани изцяло с приложения откъс и вървят по логиката на неговия анализ: кое понятие е носещо за изложението, с какво средство е въведено то в първото изречение, кой израз по-нататък го замества описателно, към какво препраща едно кратко местоимение и кой действащ субект стои зад глагол без изразен подлог. Верният отговор при всяка от тях се доказва от самия текст, а не от общи представи. Следващата група задачи проверява терминологичната подготовка. От ученика се иска да определи какво обхваща веригата от названия на един предмет, какво представлява подборът от думи, свързани с обща предметна област, кои единици от текста са ключови, как се съотнасят микротекстът и микротемата и в какъв ред обикновено се появяват назоваванията при разгръщането на изложението. Три задачи изискват разграничаване на средствата за свързаност по езикови равнища, а още четири засягат условията за поява на неяснота при местоимение, свързващата функция на превъзходната степен, водещото глаголно време в описателен текст и смисловото отношение при употреба на противопоставителен съюз. Заключителните три задачи са с място за писане и изискват самостоятелна работа. Първата – изписване на веригата от названия с определяне вида на всяко. Втората – подбор на думи от една предметна област и посочване коя е тя. Третата – редактиране на конкретно изречение така, че местоимението да отпадне, с обосновка на приложените средства. Приложени са отговорите с кратки обяснения към всяка затворена задача, примерни решения на трите практически задачи и два варианта за редактираното изречение. Учителят разполага с готов материал за текуща проверка, за упражнение преди класна работа или за урок върху свързаността на текста, приложим и на отделни части. За ученика тестът е проверка дали теорията му работи върху непознат текст. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.