„Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов – тест по литература: жанр, образи за срама и славата, проблеми и подвигът на върха; 11 задачи с отговори

Тест, който насочва вниманието към противопоставянето между двете страни в битката — духовното превъзходство на защитниците и малодушието на нападателите. Материалът съдържа 11 задачи: седем с избираем отговор, три с кратък отговор върху оставени редове и една с разгърнат писмен отговор. Началните задачи установяват авторството и информацията, която заглавието и подзаглавието дават за творбата — място, герои и време. Тук е и въпросът кое от тези сведения не се съдържа в тях, което изисква внимателно вглеждане, а не общо познаване. Основната част е върху образната система и работи по два симетрични начина. Три задачи изискват от ученика сам да изпише по два образа от текста: за възхвалата на подвига, за духовното превъзходство на защитниците и за малодушието на противника. Друга задача проверява обратното умение — сред четири образа да се разпознае единственият, който наистина принадлежи на творбата, докато останалите идват от други познати текстове. Отделна задача изисква да се посочи изразът без преносно значение сред четири, взети от творбата — обърната формулировка, която не позволява механичен избор. Две обобщителни задачи проверяват по-фини сведения: кой проблем не е разгърнат в текста, къде присъства образът на Балкана, откъде идва съпоставката с известния античен подвиг, какво се отнася до годината в подзаглавието и защо защитниците са сравнени с лъвове. Тези въпроси изискват знание и за историческия контекст, и за композицията. Финалната задача е с най-много място за писане и поставя въпроса защо защитниците не могат да си позволят страх и малодушие. Тя обединява наблюденията от предходните задачи и подготвя умението за писмен отговор на литературен въпрос. Задачата с разпознаването на образи от други творби заслужава отделна бележка. Сред възможностите стоят изрази, познати от други изучавани стихотворения, което проверява дали ученикът различава текстовете, вместо да ги смесва в обща представа за патриотична поезия. Това е чест проблем при преговор на няколко творби едновременно. Полезно е и разпределението на трудността: първите задачи се решават с обща ориентация, средните изискват точно познаване на текста, а последните две — знание за контекста и за композицията. Разделът с отговорите съдържа верните варианти, а към задачите с кратък отговор — примерни цитати, като изрично е указано, че се приемат и други точни примери. Това е важно уточнение при оценяване на открити задачи. Обемът е малък и това го прави удобен за работа в част от учебния час. Стойността на теста е в съотношението между двата типа проверка. Затворените задачи се решават бързо, но трите с изписване на образи показват най-точно доколко творбата е позната. Ученик, който помни само общия смисъл, не може да извади цитат — а именно това умение се очаква и при съчинение. Материалът е подходящ за кратка проверка след изучаването на творбата, за упражнение в час, за домашна работа и за преговор преди изпитване, а финалният въпрос може да се използва самостоятелно като тема за писане или за обсъждане.

Дванадесет задачи, подредени така, че трудността да нараства – от разпознаване на стих до самостоятелно формулиране на теза по литературен въпрос. Вариантът е предназначен за края на седми клас и обхваща изучените през годината творби. В обхвата влизат „Опълченците на Шипка“ и „На прощаване в 1868 г.“, „Заточеници“, „Немили-недраги“, „Една българка“, „По жицата“, „По жътва“, „Неразделни“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“, заедно с авторите на тези произведения. Началните задачи проверяват познаването на самия текст. Първата изисква да се посочи стих, който не принадлежи на дадено стихотворение – формат, при който помага само реалният досег с творбата. Следват задачи за съответствие между произведение и автор и между произведение и жанр, при които неверните варианти са съставени от правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася реплика с героя, който я произнася, в конкретен разказ. Биографичната задача изисква разпознаване на писател по няколко характеристики – месторождение, семейна среда, образование и литературна принадлежност. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърдения за герой, жанрова определеност, композиция и смисъл на заглавие едновременно. Две задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретно произведение и откриване на мотив, общ за две творби. Следва задача за особеностите на баладата като литературен вид и задача, изискваща да се назове мотив за две посочени произведения. Задачата с разгърнат отговор стъпва върху кратък цитат от „Немили-недраги“ и изисква той да бъде разтълкуван – какво внушава и какво твърди за цената на свободата. Финалната задача изисква формулиране на теза по въпрос, свързан с образа на познат литературен герой. Тя проверява умение, а не памет – способността позицията да бъде сведена до ясно и защитимо твърдение, което стои в основата на всяко интерпретативно съчинение. Отговорите следват задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за тълкуването на цитата. На учителя тестът дава готова годишна проверка с бърза проверка и ясна представа за нивото на класа преди края на учебната година. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване: показва кои творби и понятия са останали неусвоени, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на съчинение.

В края на седми клас проверката вече не се свежда до разпознаване на заглавие и автор. Този вариант за изходно равнище върви от цитата към творбата и от мотива към тезата – проверява какво остава от цялата година и дали ученикът е готов за следващия етап. Обхватът включва основните творби от учебното съдържание: „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“, „Една българка“, „По жътва“, „По жицата“, „Неразделни“, „Немили-недраги“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Проверката засяга и авторите на тези произведения. Задачите с избираем отговор са построени по различни модели. Първата изисква разпознаване на цитат, който не принадлежи на посочената творба – формат, който проверява реално познаване на текста, а не обща представа за него. Следват задачи за съответствие между творба и автор и между творба и жанр, като вариантите включват правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася цитат с името на героя, който го произнася – проверка, изискваща познаване на репликите в конкретно произведение. Включена е и биографична задача, при която по няколко характеристики трябва да бъде разпознат писателят. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърденията за герои, жанр и идея в няколко творби едновременно. Отделни задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретен текст и откриване на мотив, общ за две произведения. Свободните отговори са с нарастваща трудност. Първо се изискват особености на одата като литературен вид, след това – посочване на мотив за две конкретни творби. Следва задача с разгърнат отговор върху цитат от „По жътва“, която изисква тълкуване на сравнение и на неговото въздействие. Финалната задача е най-важната: формулиране на теза по литературен въпрос. Тя не проверява запомнено съдържание, а умение, което стои в основата на интерпретативното съчинение – способността мисълта да бъде събрана в ясно и защитимо твърдение. Отговорите са изнесени след задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за задачата с тълкуване на цитат. На учителя тестът дава готова проверка в края на учебната година – показва степента на усвояване и готовността за преминаване към следващия етап. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на интерпретативно съчинение.

Тест по литература върху стихотворението „Заточеници“ на Пейо Яворов. Задачите са тринадесет и са придружени с точкуване – при всяка е посочено колко точки носи, което позволява оценяването да стане по предварително известна скала. Разпределението на точките е премислено и показва каква тежест има всеки тип задача. Въпросите с избираем отговор носят по една или по две точки според трудността си, задачите с кратък свободен отговор – по две, а последната, изискваща разгърнато писмено изложение, носи десет точки, тоест почти половината от общия сбор. Такова съотношение прави теста едновременно кратък и взискателен: механичното решаване на затворената част не носи висока оценка без добре написан текст накрая. Затворената част започва с жанровата определеност на творбата и с началния ѝ пейзаж. Следват задачи, при които трябва да се разпознае стих, непринадлежащ на творбата, и да се посочи проблем или мотив, който в нея отсъства. Обособена е и линия за преценка на твърдения. Две задачи изискват да се определи кое твърдение за творбата е вярно и кое не е, като при тях се дават по две точки заради по-високата трудност. Отделни въпроси се отнасят до смисъла на приведен стих и до замисъла на автора. Задачата върху стиха е ценна, защото изисква тълкуване на кратък израз, а не преразказ на цялата творба. Четири от задачите изискват кратък свободен отговор с определен брой примери – два довода, два израза в пряко значение, два мотива. Този формат е удобен за оценяване, тъй като всеки от исканите елементи носи по една точка. Задачата за изразите в пряко значение заслужава отделно внимание. При творба, изградена предимно върху преносни образи, откриването на думи, употребени буквално, е по-трудно, отколкото изглежда, и изисква внимателен прочит на целия текст. Последната задача е същинската част на проверката. За нея е оставено обширно поле за писане, а формулировката ѝ започва с въпросителна дума, която изисква обяснение, а не изброяване. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена само буквата, а при свободните са дадени примерни решения, като изрично е отбелязано, че са възможни и други верни отговори. Това уточнение е важно при задачи, изискващи собствени примери. За последната задача не е даден примерен отговор, което оставя оценяването изцяло по преценка на преподавателя. Малкият брой задачи е предимство: тестът може да се раздаде и в част от учебния час, а точкуването позволява оценката да се формира без допълнителни изчисления. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът обаче предполага, че творбата е разгледана в час, тъй като част от въпросите изискват познаване на конкретни стихове. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, точките са отбелязани вдясно, а под свободните въпроси е оставено съответното място за писане. Учителят получава кратка проверка с готова скала за оценяване, която може да използва след изучаването на творбата. Ученикът – възможност да провери подготовката си преди изпитване и да прецени сам колко точки би събрал.

Контролна работа по литература, обхващаща цял тематичен раздел от учебното съдържание за седми клас. Двадесет и петте задачи проследяват изучените творби в тяхната последователност – от възрожденската поезия до одите на Вазов. Първата част е посветена на Добри Чинтулов. Проверява се какво е характерно за неговата поезия и какво не ѝ е присъщо, кои изразни средства я определят, както и разбор на конкретна строфа с преценка на твърдения за нейния строеж и внушения. Тук се изисква точност: сред вариантите има твърдения, които звучат правдоподобно, но противоречат на действителния характер на творчеството му. Втората част разглежда „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев. Задачите засягат степента на разгърнатост на отделните образи, промяната в отношението на народа към делото на бунтовника, тълкуването на конкретен стих и обхвата на един повтарящ се епитет в творбата. Трета част е насочена към „Немили-недраги“ от Иван Вазов: преценка на твърдения за заглавието, мястото на действието и начина на изграждане на образите, прототипът на един от героите, смисълът на съпоставката между две фигури в определена глава, разпознаване на герой по изброени качества. Отделна задача изисква да се обясни какво се крие зад местоимение в даден цитат. Четвърта част обхваща „Една българка“ – кое определя изграждането на централния образ, кое качество не помага на героинята при преминаването на реката, кой момент е завръзка на разказа. Пета част е посветена на одите. Проверяват се жанровите характеристики, достоверността на изображението в „Опълченците на Шипка“, значенията на архаични думи от текста, както и особеностите на „Българският език“, включително ролята на преизказните форми. Няколко задачи изискват разгърнат отговор: посочване и обосноваване на най-драматичния момент в одата, разсъждение за ролята на инверсиите и обяснение на обета, който поетът дава пред езика. Отговорите са изнесени накрая, включително примерни формулировки за свободните задачи. На учителя материалът дава готова обобщителна контролна върху целия раздел. На ученика тестът служи за преговор преди изпитване.

Тест по литература върху „Заточеници“ на Пейо Яворов с тринадесет задачи и с посочено точкуване при всяка от тях. Общият сбор позволява оценката да се формира по предварително известна скала, без допълнителни изчисления. Разпределението на точките показва каква тежест носи всеки вид задача. Въпросите с избираем отговор дават по една или по две точки според трудността си, задачите с кратък свободен отговор – по две, а последната, изискваща разгърнато изложение, носи десет точки. Така механичното решаване на затворената част не води до висока оценка без добре написан текст накрая. Затворената част започва с въпрос за авторството и продължава с разпознаване на стих, принадлежащ на творбата. Следват задачи за посвещението и за неговия адресат – рядко срещана проверка, която свързва творбата с историческите обстоятелства около нейното създаване. Обособена е линия за жанра. Един въпрос изисква да се определи жанровата принадлежност, а друг – да се посочи признак, който на този жанр не подхожда. Двете задачи заедно проверяват дали понятието е усвоено, а не запомнено като название. Отделни въпроси се отнасят до конфликта, който в творбата отсъства, и до преценка на твърдения – кое е вярно и кое не е. Тези задачи носят по две точки заради по-високата си трудност. Четири задачи изискват кратък свободен отговор с точно определен брой примери – два довода, два израза в преносно значение, два образа. Всеки от исканите елементи носи по една точка, което прави оценяването еднозначно. Задачата за образите, свързани с отдадеността на родината, е сред най-стойностните. Тя не пита за общото настроение, а изисква да се посочат конкретни изрази – проверка, която налага връщане към текста. Последната задача е същинската част на проверката. За нея е оставено обширно поле за писане, а формулировката ѝ насочва към миналото на героите, тоест към онова, което обяснява настоящето им състояние. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, а при свободните са дадени примерни решения с изричното уточнение, че са възможни и други верни отговори. За последната задача примерен отговор не е даден, което оставя оценяването по преценка на преподавателя. Едно от твърденията в затворената част стъпва върху действителен исторически факт, свързан със заточаването на група революционери. Така тестът проверява и знания извън самия текст. Малкият брой задачи е предимство: проверката може да се проведе и в част от учебния час, а точкуването позволява резултатът да се превърне в оценка веднага. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът предполага, че творбата е разгледана в час, тъй като няколко от въпросите изискват познаване на конкретни стихове и на обстоятелствата около написването ѝ. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, точките са отбелязани вдясно, а под свободните въпроси е оставено съответното място за писане. Учителят получава кратка проверка с готова скала за оценяване. Ученикът – възможност да провери подготовката си преди изпитване и сам да прецени колко точки би събрал.