Публицистичен стил – тест по български език за 9. клас с 20 задачи и отговори: реторични похвати, антитеза, оценъчна лексика, жанрове и творчески задачи

Тестът тръгва от текст, какъвто ученикът среща всеки ден в телефона си – кратък медиен коментар за градска новина, с мрежова лексика и с призив към читателя. Точно това го отличава: темата за публицистиката е проверена върху съвременен език, а не върху откъс отпреди половин век. Двадесет задачи: седемнадесет с изборен отговор и три за писане. Първите пет задачи работят направо с приведения текст. Изисква се да се определи целта му, да се посочи тропът в него, да се разпознае въпросителното изречение с публицистична функция и да се различат две новообразувани думи – едната утвърдена в езика, другата съществуваща само в този текст. Тази двойка задачи е рядкост в ученически тест и въвежда понятия, които обикновено се подминават. Следва теоретичният блок. Той обхваща целите на стила, отношенията между автора и читателя, характерната лексика и разговорните единици, както и това по какво публицистиката се различава от научното и от деловото изложение. Обособена част е за жанровете – кои текстове принадлежат на стила, в кои канали се срещат и по какво се разпознава един от най-специфичните сред тях. Тук е и задачата за клишираните медийни формули, с които се въздейства, без да се аргументира. Отделно място заема въпросът за етиката: доколко този стил може да влияе и къде влиянието преминава в манипулация. Това е важна задача, защото извежда темата отвъд граматиката и я свързва с медийната грамотност. Включена е и задача за редактиране – коя от четири преработки запазва подходящия тон. Тя проверява усет, а не запаметено правило. Подредбата води от текста към понятията и оттам към собствено писане – естественият път, по който темата се усвоява трайно. Отворената част е най-ценна. Първата задача изисква от самия текст да се извлекат три различни по вид езикови средства и да се обясни как всяко от тях въздейства. Втората е същинска писмена работа: да се напише кратък публицистичен текст по зададена тема, като в него задължително присъстват метафора, оценъчни изрази, въпрос, разговорна единица и ясна финална теза. Третата изисква попълване на таблица с четири жанра – характеристика и примерна ситуация за всеки. Отговорите са изчерпателни. Затворените задачи са с кратки обяснения, а при отворените е даден и напълно написан примерен текст с маркирани в него средства, както и попълнена таблица. Обемът е удобен: затворената част се решава за половин час, а трите отворени задачи могат да се дадат отделно – като домашна работа или като втори час върху темата. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки формулировки и от съседни стилове, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение. За учителя: готова проверочна работа, която проверява знание, усет и умение да се пише, с осигурени отговори и с готов образец за оценяване. За ученика: самопроверка и модел – показва как изглежда изпълнена задача от този тип и какво се очаква в собствения му текст.

Малък текст за градските улици – и двадесет задачи, които разглобяват публицистиката до съставните ѝ части. Тестът не се задоволява с определения: изисква стилът да бъде разпознат в конкретен текст и след това произведен самостоятелно. Началото е кратък публицистичен текст и пет задачи към него. Върху него трябва да се открие тезата, да се отдели проверимият факт от оценката и от призива, да се разпознаят реторичните фигури, изградили въздействието му, и да се обясни ролята на ключово противопоставяне. Това е работа с реален материал, а не с изолирани примери, и веднага показва дали стилът се разпознава на практика. Оттам задачите преминават към същността на стила. Проверяват се строежът на публицистичния текст и функцията на въвеждащата му част, съответствието между жанр и характеристика – коментар, фейлетон, очерк, колонка – както и допустимите средства за въздействие. Отделен кръг задачи работи със съотношението факт и оценка: кое изказване е мнение, кое е проверим факт, какъв баланс се изисква и къде минава границата на почтеното убеждаване. Не е подмината и практическата страна: каналите, през които публицистиката достига до аудиторията, разпознаването на експресивно-оценъчна лексика сред неутрална и деловата, избор на преформулиране, което запазва тона, и откриване на синтактичен паралелизъм. Последните три задачи изискват писане и са същинската тежест на материала. Първата иска една и съща теза да бъде преработена в два варианта – със смекчена оценъчност и с по-силен призив. Втората изисква кратък коментар по зададена тема с точно определени елементи: метафора, пряко обръщение, конкретна справка и финална теза. Третата поставя съставянето на четири въпроса за интервю с ясно определена насока на всеки от тях. Отговорите в края са придружени с кратки обяснения, а за трите отворени задачи са дадени примерни решения – включително цялостно написан коментар и формулирани въпроси, които служат за образец на очакваното равнище. За учителя това е готов материал за проверка след раздела, но и за упражнение по създаване на текст. Съчетава анализ на чужд текст със собствено писане и позволява да се работи и на части – затворените задачи като бърза проверка, отворените като самостоятелна писмена работа. За ученика е подготовка за най-често срещаната задача от изпитен тип – да напише кратък аргументативен текст в определен стил. Примерните решения показват какво се очаква, а обясненията изясняват къде свършва аргументът и къде започва манипулацията – разграничение, полезно далеч отвъд училището.

Тест с по-висока степен на трудност от обичайното за темата. В него влизат понятия, които рядко попадат в проверките — оказионализъм, клише, неологизъм от медийната среда, — а разграничаването между четирите възможности изисква вникване в самия израз, а не общо усещане. Материалът съдържа 20 задачи с избираем отговор върху публицистичния стил. Началните задачи очертават темата и адресата: кой пример засяга голяма част от обществото и кой израз е официален, но не прекалено строг — въпрос, който улавя точно междинното положение на публицистичната реч между деловото и разговорното. Следващият блок е върху въздействието. Проверяват се риторичният въпрос като начин за подтикване към размисъл, засилената употреба на оценъчни думи и изречението, което показва, че публиката е оформила позиция след медийно съдържание. Езиковите средства заемат централно място и са разгледани по-подробно, отколкото в обичайните материали. Отделни задачи са посветени на метафоричния израз, на иронично повторение на дума, на допустимата разговорна близост, на широката тематична лексика, на стандартизираното клише, което се повтаря в медийната реч, и на случайно създадената, оказионална дума. Последните две са особено ценни, защото учат да се различава готовият шаблон от истински новото изразяване. Отделна група задачи е посветена на каналите и жанровете: кой ред съдържа само публицистични жанрове, кой пример е писмен и кой устен канал на медийно общуване. Тези въпроси систематизират темата. Съвременната медийна среда е представена с няколко актуални въпроса — за новите формати, за думите, дошли с тях, за начините, по които читателят реагира днес, за възможността всеки сам да бъде автор и за случаите, в които образът допълва или заменя думите. Самостоятелна задача поставя и нравствения въпрос дали е допустимо въздействието да плаши нарочно — тема, която засяга отговорността на публичното слово и се обсъжда добре и устно в час. Заслужава да се отбележи и подредбата: от общото към частното и от традиционното към съвременното. Първите задачи работят с признаци, познати от учебника, средните въвеждат по-фини езикови понятия, а последните излизат в днешната медийна практика. Така материалът може да се използва и на етапи, а не непременно наведнъж. Разделът с отговорите съдържа по две изречения обяснение към всяка задача, като при по-сложните понятия е посочено и защо примерът се определя именно така. Всички задачи са затворени и с кратки изречения, което прави проверката бърза. Трудността обаче е реална: неверните възможности са изречения от други стилове или примери, които при бегло четене изглеждат подходящи. Затова материалът разграничава добре учениците, усвоили темата в дълбочина, от онези, които помнят само общото определение. На учителя тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на темата, за упражнение в час или за подготовка за изпит. На ученика служи за самопроверка и подготовка, а понятията, които въвежда, се използват и при анализ на медийни текстове.

Новината съобщава какво се е случило, художественият текст кара читателя да го преживее — този тест проверява дали ученикът разпознава двете сфери на общуване и средствата, с които всяка от тях работи. Материалът обхваща обобщението на темата за текста в медийното и в естетическото общуване и я поднася в 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Всички задачи са построени върху конкретен случай, а не върху определение. Пред ученика застава публикация в сайт, съобщение по радиото, кратък текст в общински вестник, репортаж от засегнато от градушка село, интервю с ветеринар, стих с повтарящ се звук или изречение с дума в преносно значение — и той трябва да прецени какво разпознава в него. Първата част е върху медийното общуване. Началните задачи изискват да се определи сферата на общуване и да се назоват двете основни функции на медийните текстове. Следва блок върху жанровете: информационната бележка, репортажът и интервюто са проверени поотделно чрез признаците им — краткост и обективност, присъствие на автора на място, образен език, диалогична форма, характер на събеседника. Отделна задача е посветена на избора между учтивата и непринудената форма на обръщение в интервюто. Следващият блок обхваща въздействието и достоверността. Проверяват се подборът на фактите и ефектът от премълчаването на важно обяснение, силата на емоционално натоварените прилагателни, разпознаването на трите белега за надеждност в конкретна публикация, поведението при съмнителна новина в социална мрежа, стъпките на анализа и връзката между медиите, общественото мнение и решенията на управляващите. Втората голяма част е върху художествения текст. Отделни задачи са посветени на всяка от особеностите му — условност, образност, изразителност, свобода при избора на езикови средства — представени чрез конкретни примери, при които трябва да се посочи коя точно особеност поражда описания ефект. Самостоятелно място заема лирическият Аз и защо той не бива да се отъждествява с автора. Следва блок върху художествените средства. Алитерацията, асонансът, анафората и антитезата са дадени поотделно, всяко чрез отделен стих, в който средството трябва да бъде разпознато и назовано. Тестът включва и задачи върху думите с преносно значение и върху диалектната дума в художествения текст. Заключителните въпроси са обобщителни — разграничаване на факт от лична оценка и формулиране на общото и различното между медийния и художествения текст. Финалната част съдържа верни отговори с подробни обяснения към всички 25 задачи. Обясненията са по няколко изречения, разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от описаната ситуация, което позволява разделът да се използва и самостоятелно като преговор. На учителя материалът дава готов инструмент за обобщителна проверка — за класна или контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите се разделят удобно на две групи според сферата на общуване. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — медийни жанрове, функции и въздействие, достоверност, факт и мнение, лирически Аз, особености на художествения текст и звуковите и смисловите художествени средства — и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на понятията чрез конкретни примери.

Тест, който проверява разпознаването на един стил не чрез определения, а чрез примери. Двадесет задачи предлагат по четири кратки изречения и изискват да се посочи онова, което носи белезите на публицистичната реч. Материалът обхваща цялата тема за публицистичния стил. Началните задачи са върху предмета и адресата. Проверява се кой текст засяга широк кръг хора, коя тема има обществен характер, кой откъс е насочен към публика, а не към отделен човек. Сред неверните възможности са лични и битови ситуации — избор, който прави границата между сферите на общуване осезаема. Следващият блок е върху въздействието. Задачите изискват да се разпознае изречението, в което личи желание да се повлияе на читателя, редът, в който се усеща оценка, и примерът с призивен тон. Отделен въпрос обобщава двете основни цели на стила. Трета линия следват задачите върху езика. Обхванати са образният израз с въздействащ ефект, разговорната дума, допустима в публицистичен текст, готовият медиен модел, широката тематична лексика, сложното съставно изречение и преизказните форми. Този блок е особено полезен, защото показва конкретните езикови средства, а не само общата характеристика на стила. Отделна и съвременна група задачи разглежда медийната среда днес. В нея са включени въпроси за жанровото разнообразие, за устната и писмената форма, за възможността публиката сама да създава текстове, за засилената визуализация на информацията и за новите формати. Тази част отличава теста от по-старите материали по темата. Самостоятелно място заемат два въпроса с нравствена насоченост: за възможността публиката да бъде манипулирана и за отговорността на публичното слово. Те извеждат темата извън чисто езиковото и я свързват с проблем, който засяга всекиго. Обхватът съответства точно на учебното съдържание по темата, но е поднесен в обратна посока спрямо обичайната. Вместо да се изброят признаците на стила и после да се търсят примери, тук примерите вървят първи, а признакът трябва да бъде разпознат в тях. Такъв подход изисква разбиране, а не запаметяване, и е по-близък до реалната работа с текст. Всички изречения са кратки и от познат за ученика свят — училище, двор, град, медии. Това улеснява четенето и оставя вниманието изцяло върху езиковата задача. Разделът с отговорите съдържа по две изречения обяснение към всяка задача — защо посоченият пример съответства на стила и с какво се отличават останалите. Форматът е удобен: всички задачи са затворени, изреченията са кратки, а решаването отнема част от учебния час. Въпреки това проверката не е повърхностна — за да бъде избран верният отговор, ученикът трябва да съотнесе четири примера с признаците на стила, а не да си припомни формулировка от учебника. На учителя материалът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на темата — за упражнение в час, за домашна работа или за кратка контрола. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди изпитване, а изграденият усет помага и при разпознаване на въздействащи похвати в текстовете, които чете всеки ден.

Един и същ ден с 39 градуса може да бъде съобщен като число и като непоносима жега — и разликата между двете изречения е разликата между двете сфери на общуване, върху които е построен този тест. Материалът обхваща обобщението на темата за текста в медийното и в естетическото общуване и я проверява чрез 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Задачите са ситуативни: пред ученика застава конкретен случай — публикация в местен вестник, репортаж от наводнен район, разговор с олимпийски шампион, стих с повтарящ се звук, авторска дума в разказ — и той трябва да разпознае жанра, средството или особеността. Никъде не се иска възпроизвеждане на определение. Първата част е върху медийните жанрове. Няколко последователни задачи изискват да се разграничат информационната бележка, репортажът и интервюто по признаците им — обем, присъствие на автора, наличие на лично отношение, образен език, диалогична форма. Отделен въпрос съпоставя два материала за едно и също събитие и изисква да се определи към кой жанр клони всеки от тях. Следващият блок е върху начините на въздействие в медийния текст. Проверяват се подборът на фактите и ефектът от премълчаването на част от тях, прякото мнение на специалист и тежестта, която му придава професионалната компетентност, както и езиковите средства — емоционално натоварените прилагателни в заглавия. Тук са и задачите върху достоверността, фалшивите новини в социалните мрежи, разграничаването на факт от мнение и стъпките на анализа на медиен текст. Централно място в теста заема художественият текст. Отделни задачи са посветени на лирическия Аз и на честата грешка той да бъде отъждествяван с автора, на образността, на изразителността и на свободата при избора на езикови средства. Следва блок върху конкретните художествени средства: алитерация, асонанс, анафора и антитеза — всяко от тях представено чрез отделен стих, в който трябва да се разпознае и назове. Тестът включва и задачи върху преносното значение на думите, върху диалектната дума в художествения текст и върху авторската нова дума, създадена от писателя. Заключителните въпроси са обобщителни: защо отразяването на различни гледни точки в масовата комуникация е важно, от какво зависи изборът на обръщение в интервюто и коя формулировка вярно описва разликата между медийния и художествения текст. Финалната част съдържа верни отговори с подробни обяснения към всички 25 задачи. Обясненията са по няколко изречения, разясняват съответното понятие и показват защо точно този отговор следва от описаната ситуация. Този раздел може да се използва и самостоятелно като обобщителен преговор по цялата тема. На учителя материалът дава готов инструмент за обобщителна проверка — за класна или контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите се разделят удобно на две големи групи: медийно общуване и естетическо общуване. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — медийни жанрове, достоверност, факт и мнение, начини на въздействие, лирически Аз, особености на художествения текст и звуковите и смисловите художествени средства — и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на понятията с конкретни примери.