Средства за смислово и езиково единство в текста – тест по български език с 20 задачи по кратки примери, с ключ и обяснение към всеки отговор

Свързаността на текста се постига с много и различни по природа средства – лексикални, морфологични и синтактични, – а разграничаването им е точно там, където учениците най-често се затрудняват. Тестът проверява това умение чрез 20 задачи с избираем отговор. Задачите са построени изцяло върху кратки примерни текстове от по две-три изречения, между които трябва да се разпознае какво точно осъществява връзката. Проверяват се: наличието или липсата на смислово единство; тематичните мрежи и подборът на ключови думи за определена област; перифразата като начин за назоваване; замяната с местоимение; свързващата роля на съюзите; членуването като указание за вече назован обект; съвместната употреба на глаголните времена; лексикалното повторение; изпускането на подлога; сродните думи; синтактичният паралелизъм; антонимите като средство за свързване; наречията за място; синонимите. Отделна група задачи изисква не разпознаване в текст, а класифициране на самите средства – кое е морфологично, кое лексикално и кое синтактично, както и кои средства за свързаност са характерни специално за поетическия текст. Включени са и задачи за обратния случай – текст, който се разпада на отделни подтеми, – както и обобщаваща задача, в която номинативната верига и тематичната мрежа действат едновременно. Примерите са кратки, разбираеми и подбрани така, че разликата между вариантите да е ясна при внимателен прочит, но да не се разпознае механично. Материалът завършва с ключ, в който всеки от 20-те отговора е придружен от обяснение – посочено е кое средство е използвано, защо останалите варианти не отговарят на условието и към коя група спада съответният похват. Така проверката се превръща в допълнително упражнение. Тестът е подходящ за текущ контрол, преговор, самостоятелна подготовка и работа в час.

Този вариант проверява дали ученикът разпознава не само че две изречения са свързани, а и чрез какво точно е постигната връзката между тях. Тестът съдържа 20 задачи с избираем отговор, всяка от които стъпва върху кратък примерен текст. Задачите обхващат трите групи средства за свързаност. Към лексикалните са насочени въпросите за тематичните области и ключовите думи, за лексикалното повторение, сродните думи, синонимите, антонимите и перифразата като описателно название вместо пряко назоваване. Морфологичните средства са проверени чрез замяната с местоимение, чрез членуването като указание за вече познат предмет и чрез съгласуването по род и число. Синтактичните включват изпускането на подлога, синтактичния паралелизъм, словореда и съвместната употреба на глаголните времена. Отделни задачи разглеждат свързващата функция на съюзите и на наречията за начин. Част от въпросите изискват класифициране на самите средства – кое е лексикално, кое морфологично и кое синтактично, – както и разпознаване на средствата за свързаност, характерни специално за лириката. Включен е и въпрос за обратния случай, при който изреченията се разпадат на отделни подтеми, както и обобщаваща задача, в която номинативната верига и тематичната мрежа действат заедно. Примерните текстове са кратки и разнообразни по тематика – природа, всекидневие, професии, – което поддържа интереса и същевременно показва, че средствата за свързаност действат еднакво във всякакъв текст. Ключът съдържа верните отговори с обяснение към всеки от тях: посочено е кое средство е използвано, защо останалите варианти са неподходящи и към коя група спада съответният похват, което позволява проверката да се превърне в самостоятелен урок.

Между неутралното назоваване и образния израз стои цяла скала от възможности, която говорещият използва според целта си. Двадесетте задачи упражняват разпознаването на тези възможности. Първите пет въпроса са към поместен художествен откъс и изискват откриване на умалителната форма, разпознаване на преносната употреба, обяснение на ролята на един образен израз, определяне на стила и преценка коя замяна би отслабила образността най-силно. Следващата група задачи изяснява разликата между речниковото и граматичното значение, същността на многозначната дума и определението за метафора. Друга група въпроси разглежда стиловите пластове чрез редици от думи – неутрални и експресивни названия за различни понятия – както и навлезлите чрез технологиите нови думи. Отделни задачи са посветени на назоваването по съседство: назоваване на предмета чрез материала и на творбата чрез името на автора. Заключителните въпроси от тази част изискват откриване на отрицателната оценъчност, изразена чрез наставка, и разпознаване на двойката, в която неутралната дума е заменена с експресивна. Трите задачи със свободен отговор насочват към практическа работа: съставяне на изречения с неутрална и с експресивна дума с обяснение на промененото отношение, създаване на собствени примери за метафора и за назоваване по съседство и изброяване на три стъпки за установяване на значението на непозната дума. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения.

Поетичният текст показва най-ясно на какво е способна думата – да сравнява, да оценява, да внушава. Двадесетте задачи тръгват именно от такъв откъс. Първите пет въпроса са към поместени стихове и изискват откриване на преноса по сходство, разпознаване на умалителната форма, обяснение на въздействието на един образ, определяне на вида лексика и на стила на изказа. Следващата група задачи изяснява основните понятия – речниково и граматично значение, същност на многозначната дума и определение за метафора. Друга група въпроси разглежда стиловите пластове чрез редици от думи: неутрални и експресивни названия за различни понятия, както и новите думи, навлезли чрез технологиите. Отделни задачи са посветени на видовете назоваване по съседство – творбата чрез името на автора и хората чрез мястото, на което се намират. Заключителните въпроси от тази част изискват откриване на отрицателната оценъчност, изразена чрез наставка, и разпознаване на двойката, в която неутралната дума е заменена с експресивна. Трите задачи със свободен отговор насочват към собствено писане: съставяне на изречения с неутрална и с експресивна дума и обяснение на промененото отношение, създаване на примери за метафора и за назоваване по съседство и описание на три стъпки за установяване на значението на непозната дума. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения.

„Добродетел“ вместо „благодетел“, „сценограф“ вместо „стенограф“, „шанс“ за нещо лошо – грешки, които се допускат уверено, защото звучат правдоподобно. Настоящият тест ги събира в един обобщителен преговор. Двадесет и пет задачи с избираем отговор обхващат цялата тема, като всяка от тях предлага четири изречения и изисква да се посочи онова, в което е допусната неточност. Част от въпросите са свързани със значението на думите: къде дадена дума е употребена в несвойствен смисъл, кой пароним е сбъркан с близкия по звучене, коя чуждица е взета с чуждото си значение и къде синонимът носи неподходящ оттенък. Отделна задача проверява кое изречение съдържа дума, която изобщо не съществува в българския език. Друга посока обхваща излишните думи: къде е допуснато ненужно пояснение, кой пример съдържа смислово повторение чрез синонимна чуждица и къде натрупването на думи с общ корен затруднява четенето. Наред с тях стоят задачи за неяснотата – двусмислица, породена от изпусната дума, от неясно местоимение или от многозначен предлог. Отделни въпроси са посветени на стиловото единство: коя разговорна дума разваля официалния текст, коя чуждица не подхожда на научнопопулярно изложение и къде смесването на два стила е явна грешка. Включена е и задача за изкривен фразеологизъм – случай, при който устойчивият израз е употребен с чужд състав и променен смисъл. Няколко от задачите изискват обратна преценка: кое изречение е написано без нито една грешка, кой израз е подходящ за книжовен текст и в кой пример думата е употребена правилно. Заключителните въпроси разграничават грешката от похвата – кога повторението е стилистичен ефект и кога новосъздадената дума не е грешка, а авторски похват. Верните отговори са изведени накрая с обяснения, в които е посочено точното значение на сбърканите думи и правилният вариант на израза. Ученикът получава обобщение на цялата тема и се научава да разпознава грешки, които обикновено остават незабелязани в собствения му текст. Преподавателят разполага с обхватен материал за обобщителна контролна работа в края на темата, а отделните задачи могат да се използват и поединично като упражнения.

Петнадесет задачи с избираем отговор и две за писане – контролната работа обхожда частите на речта и завършва с кратък текст, в който липсват всички запетаи. Началото е при членуването и при местоименията. Проверява се къде е сгрешена членуваната форма, къде относителното местоимение не съответства на думата, към която се отнася, и в кое изречение е употребена неправилна форма на неопределително местоимение. Тези три задачи атакуват грешки, които се допускат и в говора, и в писмената реч. Следва блок върху числителните имена: правописът на едно от тях и грешката при образуване на бройна форма. Малко на брой, тези задачи покриват точно местата, където се греши най-често. Отделна група работи със строежа и значението на думата – кой ред съдържа само думи с представка, коя дума е изградена само от корен, кой ред съдържа сродни думи и кой – антоними. Тук вниманието е върху разликата между близките понятия: сродните думи не са синоними, а синонимите не са антоними. Правописът е представен с две задачи, при които грешката е скрита в цяло изречение или в правилно изглеждаща форма на прилагателно име с удвоена съгласна. Още една задача проверява слятото писане на наречие. Синтактичният блок обхваща употребата на глаголни форми в сложно изречение, разграничаването на съставно глаголно от просто глаголно сказуемо и въпроса коя дума изобщо не може да бъде сказуемо. Последната задача е особено полезна, защото проверява разбирането за службата на думата, а не разпознаването ѝ по вид. Двете задачи за писане са в края. Едната изисква от три прилагателни имена да бъдат образувани по едно съществително и по един глагол – практическо упражнение по словообразуване. Другата поставя кратък свързан текст без препинателни знаци, в който трябва да се поставят липсващите запетаи при еднородни части и при съчинително свързани изречения. Отговорите са дадени накрая с кратки обяснения защо посоченото е грешно и коя е правилната форма, а за двете отворени задачи са приложени готови решения, включително текстът с поставената пунктуация. За учителя това е готова контролна работа без нужда от подготовка: обхваща морфология, лексика, правопис и пунктуация в компактна форма и завършва с практическа част. Може да се използва цяла или на части. За ученика е удобна проверка преди контролно. Обясненията при отговорите изясняват грешката, а последната задача упражнява точно това, което после се оценява при всяка писмена работа – поставянето на запетаите в собствен текст.