Лексикални, морфологични и синтактични средства за свързаност на текста – тест по български език с 20 задачи и ключ с обяснения

Свързаността на текста се постига с много и различни по природа средства – лексикални, морфологични и синтактични, – а разграничаването им е точно там, където учениците най-често се затрудняват. Тестът проверява това умение чрез 20 задачи с избираем отговор. Задачите са построени изцяло върху кратки примерни текстове от по две-три изречения, между които трябва да се разпознае какво точно осъществява връзката. Проверяват се: наличието или липсата на смислово единство; тематичните мрежи и подборът на ключови думи за определена област; перифразата като начин за назоваване; замяната с местоимение; свързващата роля на съюзите; членуването като указание за вече назован обект; съвместната употреба на глаголните времена; лексикалното повторение; изпускането на подлога; сродните думи; синтактичният паралелизъм; антонимите като средство за свързване; наречията за място; синонимите. Отделна група задачи изисква не разпознаване в текст, а класифициране на самите средства – кое е морфологично, кое лексикално и кое синтактично, както и кои средства за свързаност са характерни специално за поетическия текст. Включени са и задачи за обратния случай – текст, който се разпада на отделни подтеми, – както и обобщаваща задача, в която номинативната верига и тематичната мрежа действат едновременно. Примерите са кратки, разбираеми и подбрани така, че разликата между вариантите да е ясна при внимателен прочит, но да не се разпознае механично. Материалът завършва с ключ, в който всеки от 20-те отговора е придружен от обяснение – посочено е кое средство е използвано, защо останалите варианти не отговарят на условието и към коя група спада съответният похват. Така проверката се превръща в допълнително упражнение. Тестът е подходящ за текущ контрол, преговор, самостоятелна подготовка и работа в час.

Разпознаването на средствата за свързаност изисква малко теория и много упражнение върху конкретни примери. Този вариант е изграден именно така: 20 задачи с избираем отговор, всяка от които стъпва върху кратък текст от едно до три изречения. Обхватът следва системата на изучавания дял. Проверяват се лексикалните средства – тематична принадлежност на думите, ключови думи за определена област, лексикално повторение, сродни думи, синоними, антоними и перифраза. Морфологичните средства са застъпени чрез замяната с местоимение с внимание към съгласуването по род, чрез членуването като указание за вече познат предмет и чрез степенуването на прилагателните. Синтактичните средства включват изпускането на подлога, синтактичния паралелизъм и съвместната употреба на глаголните времена. Отделни задачи са посветени на свързващата роля на съюзите и на наречията за време. Значителна част от въпросите изискват не само разпознаване, а и класифициране – кое средство е лексикално, кое морфологично и кое синтактично, както и кои средства за свързаност са специфични за поетическия текст. Включени са и задачи за обратния случай, когато текстът се разпада на отделни подтеми, както и две обобщаващи задачи, в които номинативната верига и тематичната мрежа поддържат единството едновременно. Примерите са кратки и достъпни, а разликите между вариантите са ясни при внимателен прочит, което прави теста подходящ и за самостоятелна работа без помощ от преподавател. В края е приложен ключ, в който всеки от 20-те отговора е обоснован: посочено е кое средство е използвано, защо останалите варианти не отговарят на условието и към коя група спада съответният похват.

„Добродетел“ вместо „благодетел“, „сценограф“ вместо „стенограф“, „шанс“ за нещо лошо – грешки, които се допускат уверено, защото звучат правдоподобно. Настоящият тест ги събира в един обобщителен преговор. Двадесет и пет задачи с избираем отговор обхващат цялата тема, като всяка от тях предлага четири изречения и изисква да се посочи онова, в което е допусната неточност. Част от въпросите са свързани със значението на думите: къде дадена дума е употребена в несвойствен смисъл, кой пароним е сбъркан с близкия по звучене, коя чуждица е взета с чуждото си значение и къде синонимът носи неподходящ оттенък. Отделна задача проверява кое изречение съдържа дума, която изобщо не съществува в българския език. Друга посока обхваща излишните думи: къде е допуснато ненужно пояснение, кой пример съдържа смислово повторение чрез синонимна чуждица и къде натрупването на думи с общ корен затруднява четенето. Наред с тях стоят задачи за неяснотата – двусмислица, породена от изпусната дума, от неясно местоимение или от многозначен предлог. Отделни въпроси са посветени на стиловото единство: коя разговорна дума разваля официалния текст, коя чуждица не подхожда на научнопопулярно изложение и къде смесването на два стила е явна грешка. Включена е и задача за изкривен фразеологизъм – случай, при който устойчивият израз е употребен с чужд състав и променен смисъл. Няколко от задачите изискват обратна преценка: кое изречение е написано без нито една грешка, кой израз е подходящ за книжовен текст и в кой пример думата е употребена правилно. Заключителните въпроси разграничават грешката от похвата – кога повторението е стилистичен ефект и кога новосъздадената дума не е грешка, а авторски похват. Верните отговори са изведени накрая с обяснения, в които е посочено точното значение на сбърканите думи и правилният вариант на израза. Ученикът получава обобщение на цялата тема и се научава да разпознава грешки, които обикновено остават незабелязани в собствения му текст. Преподавателят разполага с обхватен материал за обобщителна контролна работа в края на темата, а отделните задачи могат да се използват и поединично като упражнения.

Всяка от двадесетте задачи в този тест поставя различен въпрос пред ученика – понякога да разпознае как е изграден текстът, друг път да определи стила или функцията му, а най-често да намери какво в едно наглед правилно изречение всъщност е сгрешено. Първата част на теста е насочена към изграждането на текста и към средствата за свързаност. Проверява се разпознаването на езиков синоним, на заместване с местоимение и на нулев езиков елемент, като една от задачите изисква откриване на две от тези средства едновременно в един откъс. Включена е и задача за ключовите думи и това как те насочват към темата – умение, полезно и при работа с непознат текст. Втора група разглежда функциите на текста. Наред с информативната и експресивната е представена и задача, в която едно изречение съчетава съобщаване на факт с изразяване на оценка. Вариантите за отговор описват функциите с думи, а не с термини, така че изборът изисква разбиране, а не разпознаване на етикет. Трета група е посветена на функционалните стилове и на сферите на общуване, с които те са свързани. Художествен, научен, официално-делови, публицистичен и разговорен присъстват с характерни примери, а отделни задачи проверяват отнасянето на жанр към стил и разграничаването на научнопопулярния от чисто научния стил. Най-обемната част от теста е посветена на откриването на грешки. Обхватът включва: членуване с пълен и кратък член в две различни задачи; правопис при съчетания от гласни и при двойни съгласни; употреба на „й“ и „и“ в окончанията; пунктуация в сложно изречение; нарушена лексикална съчетаемост; изкривен фразеологизъм; повторение на сродни думи; двусмислица, породена от неясна връзка в изречението. Част от задачите изискват не откриване на грешката, а определяне на нейния тип по вече посочен пример – формат, който проверява дали ученикът разграничава правописно от граматично и стилистично от лексикално нарушение. Отговорите са в самостоятелен раздел. Обясненията посочват сгрешената дума или конструкция, дават правилния вариант и формулират правилото зад него. При фразеологизма е обяснен произходът на устойчивия израз, при паронимно объркване – разликата в значенията, а при двусмислицата – защо изречението допуска две разчитания. Практическата стойност на материала е двупосочна. За учителя това е готова обобщителна проверка, с бърза проверка и възможност за използване на части – само задачите за стилове или само тези за грешки. За ученика тестът показва кои типове грешки остават незабелязани при бегло четене – умение, нужно както при задачите за редакция на изпит, така и при преглед на собствен текст преди предаване.

Тест за входно ниво по български език и литература в началото на седми клас. Материалът е разделен на два самостоятелни дяла с по двадесет и пет и двадесет задачи и обхваща изученото през предходната година по двата предмета. Езиковият дял започва с правописа. Проверяват се слятото и разделното писане на отрицателната частица с различни части на речта, редуването на гласни в сродни думи, изписването на думи с удвоени съгласни и с трудни съчетания. Включена е и по-необичайна задача: дадено е изречение с няколко грешки и трябва да бъде преписано вярно, като се посочи и точният им брой. Следва лексикалната част. Тя обхваща названието на науката за речниковия състав, понятието за омоними, разграничаването на синонимна двойка от двойка думи с различно отношение, значението на чужда дума, средствата за експресивност, фразеологичните антоними, избора на уместна дума в изречение и разпознаването на грешка, породена от смесване на близки по звучене думи. Морфологичната част включва разпознаване на местоимения и определяне по какъв признак се различават две глаголни форми в едно изречение. Обособена е и линия за граматичната норма: членуването при подлог и при сказуемно определение, както и съгласуването при учтива форма, при което трябва да се открие грешната от четири подчертани думи. Пунктуационната част е застъпена силно. Освен обичайните задачи за откриване на грешка има и две по-обемни: дадени са дълги изречения без препинателни знаци и се изисква те да бъдат поставени, а броят им – посочен. Синтактичната част проверява службата на израз в изречението, броя на допълненията и вида на изречението по състав, включително сложно смесено. Литературният дял обхваща изучените автори и творби. Проверяват се авторство и жанр, разпознаване на герой по реплика, особеностите на пейзажа при един от авторите, съдържанието на две глави от изучен роман, както и определението, с което е известен неговият автор. Най-подробно е застъпен един разказ – с шест последователни задачи за героя, неговата бедност, характера му, използвания художествен похват и второстепенните лица. Отговорите са изнесени накрая поотделно за двата дяла, включително изцяло поправените изречения с посочен брой на грешките и на запетаите. Това позволява проверката да стане бързо дори при работа с цял клас, а самите поправени изречения могат да се използват и като отделно упражнение. Съотношението между двата дяла заслужава внимание. Езиковата част е по-обемна и по-трудна, а литературната се състои предимно от задачи с един ясен верен отговор. Така тестът дава по-точна представа за езиковата подготовка, без да натоварва излишно началото на учебната година. Ценно е и присъствието на задачи със свободен отговор сред задачите с избор. При тях ученикът не може да отгатне – трябва сам да напише названието на понятието, признака на разликата, броя на частите или вида на изречението. Такива задачи показват действителното знание много по-ясно от избора между четири варианта. Форматът е готов за разпечатване: двата дяла са ясно отделени, задачите са номерирани поотделно във всеки от тях, а при въпросите със свободен отговор е оставено място за писане. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на седми клас – показва с какви знания идва класът и по кои теми е нужно връщане назад още в първите седмици. На ученика служи за самопроверка и подсказва какво е забравено през лятото.

Едно и също повторение може да бъде грешка или похват, а една и съща дума – уместна или неуместна според текста. Настоящият тест поставя ученика пред такива избори двадесет пъти подред. Всяка задача предлага четири изречения и изисква да се посочи едно от тях – онова, в което е допусната неточност, или напротив, онова, което е безупречно. Този формат е по-надежден от въпросите за определения, защото проверява усет, а не запаметена формулировка. Част от задачите са свързани с уместността на думите: коя чуждица не подхожда на разказ, коя дума звучи научно за обикновено повествование, кой израз е разговорен и разваля сериозния текст и къде чуждата дума може лесно да бъде заменена с позната българска. Отделни въпроси изискват да се посочи изречението, подходящо за научнопопулярен текст, и това, което е стилово вярно за детски разказ. Друга посока обхваща повторенията: къде думи с общ корен са натрупани излишно, къде морфемното повторение пречи на стила и кое ненужно повторение затруднява разбирането. Наред с тях стоят въпроси с обратна насока – кое повторение е направено нарочно, кое носи ироничен смисъл и в кой случай то въздейства на читателя вместо да пречи. Няколко задачи са посветени на неяснотата в изказа: къде местоимението не позволява да се разбере за кого се отнася, кое изречение не показва кой извършва действието и къде предлогът поражда двояко тълкуване. Последните задачи изискват да се разпознае доброто изречение – ясно написано, без излишни чуждици и без повторения. Така ученикът се учи да оценява не само сгрешеното, но и добре построеното. Верните отговори са изведени накрая, като при всеки е обяснено защо посоченото изречение е сгрешено или уместно и с какво се различават останалите варианти. Ученикът тренира един и същ навик – да сравнява варианти и да усеща кой от тях звучи на място. Преподавателят разполага с материал за бърза проверка, за упражнение в час или за домашна работа, а задачите са удобни и за устна работа с целия клас.