Име ............................................................. Фамилия ...........................................
Клас ................................... № ..........................
ТЕСТ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – 7 клас
Прочетете текста и отговорете на въпросите 1.-6.
На въпроса: „Кой е Вазов?“, поколения наред дават отговор: „първият“, „най-честит български поет“, „Патриархът“, „народен поет“, „национален класик“, „Poeta laureatus", Дядо Вазов.... По-труден е въпросът: „Какво е Вазов?“, защото на него няма еднозначен отговор, а се усеща в сърцето. Този отговор е нашият изпит за зрелост като нация.
„Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам... Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив... Неговото име бе символ“ – казва по повод смъртта на Вазов друг един велик българин – Елин Пелин. А ние ще добавим: „Можем ли да си представим какво би била България без Вазов? Неговото име наистина е символ – символ на българщината.“
Днес неговото литературно дело е феноменално с обема, с многобройните си жанрове и всеобхватната си тематика. А за „закъснялото племе“ тогава – в навечерието и зората на Освобождението, то е феноменално с характера, настроенията, усещанията, които изразява. В него говори Народът. Говори за себе си и на себе си. На границата между две епохи – възрожденската и следосвобожденската, той търси своите изконни национални добродетели и определя духовното съдържание на понятието Родина. Чрез Вазов.
Затова Вазов е народен. Обичан, отричан... Най-роден.
1. Какъв е по жанр текстът?
а) биография;
б) статия;
в) есе;
г) очерк.
2. Какви са по вид подчертаните думи и изрази, „натрупани“ в началото на текста?
а) синоними;
б) символи;
в) антоними;
г) пароними.
3. Какъв е по вид изразът в текста „закъснялото племе“?
а) свободно словосъчетание;
б) фразеологичен израз;
в) парафраза;
г) пословица.
4. Какъв е смисълът на израза „закъснялото племе“ в контекста?
а) изпуснато, закъсало;
б) изостанало, робско;
в) примитивно, недоразвито;
г) забавено, проточено.
5. Каква е ролята на повторенията на едни и същи или на еднокоренни думи в текста?
а) употребата им затруднява възприемането на текста;
б) показват неумението на пишещия да намери подходящи синоними;
в) с употребата им се поставя акцент върху казаното, въздейства се и емоционално;
г) те са доказателство за липсата на езиков усет у пишещия.
6. Кой от синонимите на думата феноменално е най-близък по смисъл до употребената дума в текста?
а) свръхчовешко;
б) изключително;
в) свръхестествено;
г) невъзможно.
7. Защо текстът ще бъде смислен и завършен, ако се опитаме да разместим изреченията в него?
За едни „ Патриархът“, за други „Дядо Вазов“, срещу името, националността, професията, религията на Вазов пише неизменно едно – БЪЛГАРИН. Няма творец с по-определени и по-откровени пристрастия към всичко „българско и родно“. Той издига в култ националното, съизмерява го с универсалното. За него родината е увенчана с ореола на святост и се превръща в свръхценност, в елемент от мирогледа му и с цялото си творчество той се домогва да отговори на въпроса „Що е България?“
а) защото авторът на текста е един и същ;
б) защото темата на текста и основният субект присъстват във всички изречения;
в) защото текстът е посветен на изключителна за България личност;
г) защото текстът е емоционален.
8. Какви тропи и реторически фигури са използвани в цитираните стихове на стихотворението „Българският език“?
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни
език на тая, дето ни роди...
Език прекрасен, кой те не руга...
а) метафора, метонимия, олицетворение;
б) олицетворение, метафора и антитеза;
в) анафора, инверсия и одухотворяване;
г) постоянен епитет, метафора и одухотворяване.
9. Кой ред не тълкува вярно ролята на реторическите въпроси в стихотворението „Българският език“?
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
а) утвърждават тезата на лирическия говорител за качествата и достойнствата на езика;
б) пораждат спор с отрицателите и ругателите;
в) съдържат отговорите в себе си;
г) доказват тезата на хулителите за немузикалност, необработеност и несъвършенство на българския език.
10. Каква нетипична за одата характеристика съдържа творбата на Вазов „Опълченците на Шипка"?
а) възхвалява се подвигът на българските опълченци;
б) използват се особеностите на антитезата;
в) в първата част на въведението се долавят елегични настроения;
г) правят се паралели с аналогични моменти от световната история.
11. Какво въздействие се постига с помощта на антитезата в лиро-епическата част на одата „Опълченците на Шипка“?
а) противопоставя се темата за срама на темата за славата;
б) противопоставят се нравствените характеристики на воюващите страни;
в) създава се усещане за физическия и духовен двубой между враждуващите войски;
г) противопоставят се образите на пълководците на двата враждуващи лагера.
12. Коя е кулминацията на одата „Опълченците на Шипка“?
а) монологът на опълченците;
б) описанието на битката хекатомба;
в) монологът на опълченците и описанието на битката хекатомба;
г) епилогът на творбата.
13. Защо монологът на опълченците е по-вероятната кулминация?
а) защото думите са произнесени от всички опълченци, те са хорово изпълнение на бранителите на върха;
б) защото е вътрешен, т.е. отразява мислите на бранителите на върха;
в) защото показва вътрешната мотивация на героите, която предопределя следващите действия;
г) защото пораждат диалог с читателя.
14. Импровизиран цитат от коя Ботева творба е заглавието на повестта „Немили-недраги“?
а) „Хаджи Димитър“;
б) „Обесването на Васил Левски“;
в) „Хайдути“;
г) „На прощаване“.
15. Какви са героите от „Немили-недраги“?
а) реални исторически личности;
б) познати дейци на националноосвободителната борба;
в) художествени образи;
г) образи на мемоарна творба.
16. На кой образ от „Немили-недраги“ е прототип Иван Вазов?
а) на Странджата;
б) на Македонски;
в) на Владиков;
г) на Бръчков.
17. Всеки от посочените примери е своеобразна поанта на повестта „Немили-недраги“, свързана с образ или произтичаща от цялостното звучене на творбата. Кое изречение обаче би могло да се приеме като класическа поанта, т. нар. „крилата фраза“?
а) „Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта.“
б) „Народ без жертви не е народ.“
в) „Тъй умираха тогава предтечите на зорницата на българското Освобождение.“
г) „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?!...“
18. Какъв извод можем да направим от факта, че мотото на разказа „Една българка“: „Аферим, бабо, машаллах!“, е цитат от известна българска песен?
Посочете неверния отговор!
а) Дори турците са се възхищавали от поведението на българската майка юнашка.
б) Имало е и други българки като баба Илийца.
в) Песента е написана за Базовата героиня.
г) Заглавието на творбата може да се разтълкува с думите на проф. Милена Цанева:
„една от многото, една, която носи характерните черти на българската жена“.
19. Защо, мислейки за въстаника във втора част на разказа, баба Илийца употребява среден род: „Тръгнало е за християнска вяра курбан да става“?
а) защото селянката е силно религиозна;
б) защото страданието на въстаника събужда майчините чувства у героинята;
в) защото разтревожената жена бърза за манастира „Пресвета Богородица“;
г) защото челопеченката се безпокои за съдбата на внучето си.
20. Какво означава напомнянето на баба Илийца към калугера: „Нали сме христиени...“?
а) показва силната вяра на българката в Бога;
б) посочва какво е вероизповеданието на двамата герои;
в) показва желанието на баба Илийца да събуди чувството за милосърдие и човешка съпричастност у героя;
г) доказателство е за горещата молба на баба Илийца да бъде помогнато на болното й внуче.
ОТГОВОРИ
1. в); 2. а);
3. а) – б) парафраза - назованото вече в текста се предава отново с разширен, описателен израз;
4. б); 5. в); 6. б); 7. б);
8. в) – анафората е повторение на дума в началото на стиха (в случая се откроява думата език като основна тема в текста); инверсията е разместване на словореда с цел да се наблегне на смисъла на дадена дума (в случая разместването на думата език и на епитетите свещен и прекрасен засилва тяхното въздействие и откроява смисъла им); одухотворяването=олицетворението – чрез него образът оживява и придобива по-силно въздействие върху читателя;
9. г); 10.в);
11. в); всички останали отговори съдържат думата противопоставяне = антитеза, затова не изясняват питането „Какво въздействие се постига...?“;
12. в) – при анализа на творбата някои учители защитават тезата за наличие на две кулминации – монологът на опълченците и описанието на битката хекатомба (жертвоприношение); други са на мнение, че монологът е кулминация, трети – че описанието на битката хекатомба представлява кулминация. Затова тази задача е съобразена с двете гледни точки и отговорът й не противоречи на съществуващите мнения.;
13. в) – обяснението е, че ако човек не е мотивиран, той не би предприел дадено действие;
14. г) – заглавието интерпретира 11-и стих от „На прощаване“ – „немили, клети, недраги“. Любопитното е, че в първите си творби, посветени на героичното минало, Вазов често се позовава на Ботеви произведения. Да си припомним марша „Тих, бял Дунав се вълнува“.;
15. в) – художественият образ е събирателен, съчетава в себе си черти от няколко личности;
16. г);
17. б) – поантата е дума, израз, „заострен“ момент или обобщаващ край в художествено произведение, чрез който авторът насочва, подчертава, отправя вниманието към художествената идея и към замисъла на творбата си. Поантата в пример б) отговаря на определението „крилата фраза“, т.е. на мисъл, която извън творбата може да води самостоятелен живот и да се приеме като сентенция/афоризъм (мъдра мисъл).;
18. в); 19. б); 20. в).
@bgmateriali.com
