Димчо Дебелянов
    Тиха победа

    Денят за труд е отреден,
    за сласт и мирен сън — нощта,
    а що е нощ и що е ден
    за нас, изгнани из света?

    Сурова вярност на дълга
    смени живота пъстролик
    и сля се радост и тъга,
    сроди се малък и велик.

    Вървим под тежките крила
    на буреносна, мощна бран
    и върху хиледи чела
    чер жъртвен кръст е начертан.

    Но няма мраз да заледи
    топлик жадуващия кълн,
    нито ще трепне пред беди
    обуреваемият чълн.

    Че светли тайни дух прозря
    и аз обикнах тоя път,
    по който земните недра
    тъй властно мамят и зоват.

    — Ти наш си, твоят дълг
    е дълг на хрупкавия злак —
    в земята майка опознал,
    при нея да се върне пак.

    Венци от слънчеви цветя
    в долини слънчеви плете
    и в кротък унес чака тя
    да дойде нейното дете.

    — Дойди, но с подвиг увенчай
    ти свойта бренна суета
    и нека бъде твоят край
    една усмихната мечта!

    Ноще, тъй светло примирен,
    аз гледам звездния покров
    и тихом се струи над мен
    и крепне земната любов.

    Разстлала се е ясна шир
    и в нея странникът недраг
    след много бури най-подир
    намира своя роден бряг.

    Там родни сенки с родна реч
    посрещат брата и сина,
    а нейде гордо и далеч
    плющят победни знамена!…

@bgmateriali.com