Димчо Дебелянов
Тиха победа
Денят за труд е отреден,
за сласт и мирен сън — нощта,
а що е нощ и що е ден
за нас, изгнани из света?
Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.
Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.
Но няма мраз да заледи
топлик жадуващия кълн,
нито ще трепне пред беди
обуреваемият чълн.
Че светли тайни дух прозря
и аз обикнах тоя път,
по който земните недра
тъй властно мамят и зоват.
— Ти наш си, твоят дълг
е дълг на хрупкавия злак —
в земята майка опознал,
при нея да се върне пак.
Венци от слънчеви цветя
в долини слънчеви плете
и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете.
— Дойди, но с подвиг увенчай
ти свойта бренна суета
и нека бъде твоят край
една усмихната мечта!
Ноще, тъй светло примирен,
аз гледам звездния покров
и тихом се струи над мен
и крепне земната любов.
Разстлала се е ясна шир
и в нея странникът недраг
след много бури най-подир
намира своя роден бряг.
Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!…
@bgmateriali.com