Димчо Дебелянов
Тиха победа

   Денят за труд е отреден,
   за сласт и мирен сън — нощта,
   а що е нощ и що е ден
   за нас, изгнани из света?

   Сурова вярност на дълга
   смени живота пъстролик
   и сля се радост и тъга,
   сроди се малък и велик.

   Вървим под тежките крила
   на буреносна, мощна бран
   и върху хиледи чела
   чер жъртвен кръст е начертан.

   Но няма мраз да заледи
   топлик жадуващия кълн,
   нито ще трепне пред беди
   обуреваемият чълн.

   Че светли тайни дух прозря
   и аз обикнах тоя път,
   по който земните недра
   тъй властно мамят и зоват.

   — Ти наш си, твоят дълг
   е дълг на хрупкавия злак —
   в земята майка опознал,
   при нея да се върне пак.

   Венци от слънчеви цветя
   в долини слънчеви плете
   и в кротък унес чака тя
   да дойде нейното дете.

   — Дойди, но с подвиг увенчай
   ти свойта бренна суета
   и нека бъде твоят край
   една усмихната мечта!

   Ноще, тъй светло примирен,
   аз гледам звездния покров
   и тихом се струи над мен
   и крепне земната любов.

   Разстлала се е ясна шир
   и в нея странникът недраг
   след много бури най-подир
   намира своя роден бряг.

   Там родни сенки с родна реч
   посрещат брата и сина,
   а нейде гордо и далеч
   плющят победни знамена!…