Трансформиращ преразказ на началото от името на майката на грозното патенце

     Легнах в гнездото си сред високите репеи и мътих яйцата с безкрайно търпение. Беше чудно лято – ръжта жълтееше по полетата, овесът зеленееше, а сеното беше събрано на купи по ливадите. Чудно хубаво беше извън града, но аз не излизах – чаках децата си.

     Лежах вече толкова отдавна, че просто ми беше дотегнало да чакам. Другите патици предпочитаха да плуват в каналите, вместо да ме навестят – оставиха ме сама. Освен туй в тоя пущинак рядко идваше някой на гости.