„Грозното патенце“ – Ханс Кристиан Андерсен
Трансформиращ преразказ на откъс от името на неутрален разказвач
Хубаво е извън града. Лято е, ръжта жълтее, овесът зеленее. Щъркелът се разхожда из ливадите и си говори нещо на египетски. Край полетата и ливадите се простират големи гори.
На едно открито място, огряно от слънцето и оградено с водни канали се издига стар чифликчийски дом. Наоколо е пусто, а по стените растат гъсти и буйни репеи. Там лежи и мъти своите яйца една млада патица. Тя стои сама и чака своите рожби, докато другите патици плуват в каналите.
Най-после яйцата започват да се чупят едно по едно. От всяко яйце се показва по едно жълто патенце. Майката е щастлива. Тя им позволява да се оглеждат на всички страни, за да опознаят света. Всичко е зелено, а това действа добре на очите им.
Патенцата крякат и се радват, а майката им показва колко голям е светът. Тя започва да се оглежда и да ги брои дали всички яйца са се излюпили. Накрая забелязва, че най-голямото яйце още е цяло и пак ляга в гнездото да мъти...
@bgmateriali.com
