Тримата братя и златната ябълка
Зареждане на оценките…
Тримата братя и златната ябълка
Една жена имала трима синове. В градината на къщата им растяло чудно красиво ябълково дърво. Всяка година то раждало само по една ябълка, но не каква да е, а златна. Ала в нощта, когато ябълката узрявала и така заблестявала между клоните, че цялата градина грейвала, долитала една хала и откъсвала златната ябълка.
Една година, щом дошло време ябълката да узрее, най-големият син рекъл на майка си:
— Мале, ще отида да вардя ябълката. Дай ми един нож и орехи, та да не заспя.
Седнал най-големият син под ябълката и започнал да троши орехи. Изведнъж задухал силен вятър и дърветата се превили чак до земята. Тъмен облак закрил луната и звездите, а от него се спуснала халата, грабнала златната ябълка и докато големият син се усети, отлетяла.
На другата година средният син казал на майка си:
— Мале, отивам да вардя ябълката. Дай ми един нож и орехи, че тръгвам.
Седнал той под ябълката, ала се улисал да троши и да яде орехи и така и не разбрал как халата откъснала златната ябълка и изчезнала с нея.
На третата година най-малкият син рекъл:
— Мале, този път аз ще вардя ябълката. Дай ми ножа!
И вечерта се качил на дървото, седнал в клоните близо до ябълката и зачакал. Към полунощ се дочуло силно бучене, въздухът затреперил и халата се стрелнала към златната ябълка. Тогава най-малкият брат изведнъж изскочил и с нож в ръка се хвърлил към чудовището. Започнала такава борба, че чак земята се разтресла. Най-малкият син се биел юнашки и безстрашно нападал халата. Най-накрая й нанесъл силен удар с ножа. Тя изревала от болка, плеснала с криле и с мъка се вдигнала към облаците. Най-малкият син откъснал златната ябълка и я отнесъл на майка си.
В това време по-големите братя спели така дълбоко, че той едва ги събудил, за да тръгнат да търсят ранената хала. Следите от кръвта на раненото чудовище водели до една пещера, толкова тъмна и толкова дълбока, че дъното й не се виждало.
Най-големият брат рекъл, че е най-голям юнак, и поискал него да спуснат в пещерата. Вързали го с едно въже през кръста, спуснали го, но когато стигнал до средата, той се изплашил и заклатил силно въжето, за да го изтеглят. След него се спуснал средният брат, но и той се изплашил и се качил горе. Най-после дошъл редът на най-малкия. Той казал:
— Сега аз ще сляза долу. Щом поклатя въжето един път — спускайте ме, поклатя ли го два пъти — изтеглете ме.
Братята го вързали и започнали да го спускат. Спускали го, спускали го и най-после на третия ден той слязъл на дъното на пещерата. Повървял малко и намерил двореца на халата. В градината пред двореца седели три хубави девойки. Двете играели със златни ябълки, а третата — най-малката и най-хубавата — си подхвърляла не златна, а най-обикновена ябълка.
— Девойки, пуснете ме да вляза! — викнал момъкът.
— Върни се назад, юначе! — изплашила се най-малката. — Ако те види халата, ще те изяде, толкова е разярена. Отиде да ми донесе златна ябълка, но се върна цялата обляна в кръв. Бягай, докато не те е усетила!
Момъкът не я послушал и прескочил оградата на градината. Влязъл в двореца и след малко се чул страховит рев. Най-малкият брат убил халата, освободил девойките, които били пленени царкини, и ги отвел при въжето в дъното на пещерата. Вързал първата и дръпнал въжето два пъти. Братята изтеглили девойката. Вързал средната — изтеглили и нея. Останала най-малката и най-хубавата. Момъкът й рекъл:
— Като те изтеглят и видят колко си хубава, братята ми ще се скарат за тебе и няма да искат да ме изтеглят. Ако пък аз изляза най-напред, а след това изтеглим тебе, нещо тук може да ти се случи, а аз няма да мога да ти се притека на помощ. Затова ти ще се качиш преди мен, а ако ме обичат, братята ми ще извадят и мен. Ако ли пък не — все някак ще се оправя.
Тогава девойката рекла:
— Вземи този пръстен. Давам ти го, защото ми харесваш. Ако горе се карат за мене, ще кажа, че ще се омъжа за този, който ми направи дрехи самотворни. А такива дрехи може да ми даде само човекът, у когото е този пръстен. Ако братята ти не те изтеглят, ти ще постоиш още малко тук, после земята ще се отвори и ще полетиш още по-надолу. Там има два овена — бял и черен. Паднеш ли върху белия, той ще те изнесе на белия свят. Паднеш ли върху черния, той ще те отнесе на долната земя.
В това време братята започнали да теглят въжето, а момъкът взел пръстена и се сбогувал с девойката. После зачакал да спуснат въжето и за него, ала напразно. Тогава земята се разтворила, най-малкият брат полетял надолу и паднал върху черния овен. Той го понесъл още по-надолу, към долната земя, хвърлил го там и изчезнал.
Клетият момък тръгнал накъдето му видят очите. Повървял малко и стигнал до една къщурка в края на голям град. Там живеела бабичка, която никого си нямала и прибрала момъка да преспи при нея. За вечеря бабичката почнала да меси хляб, но вместо с вода, месела го със сълзи.
— Защо плачеш, бабо? Защо месиш хляба със сълзите си? — свило се сърцето на добрия момък.
— Как да не плача, сине! Един змей се е появил тука и не ни позволява вода да си налеем, ако не му дадем да изяде някое момиче. Аз имах шест дъщери. Давах, давах — нито една не ми остана. Змеят вече цяла година не е пускал водата. Днес царят изпрати дъщеря си — да я глътне змеят, да се насити и да отвори реките. Утре ще имаме вода.
Щом чул това, момъкът скочил, разпитал бабичката къде е царската дъщеря и хукнал право натам. Стигнал точно когато звярът се спускал към вързаната за едно дърво царкиня. Като видяло най-малкия брат, чудовището изревало грозно и трите му глави избълвали големи огнени пламъци. Момъкът не трепнал и с един удар отсякъл и трите глави. Змеят издъхнал и в същия миг всички реки, извори, потоци и чешми в царството рукнали.
Когато царската дъщеря се върнала жива и здрава в двореца заедно с момъка, царят не повярвал на очите си:
— Кажи какво искаш, юначе! Ако пожелаеш, давам ти цялото си царство!
— Не искам нищо, царю! — отговорил най-малкият брат. — Само искам да изляза на нашата земя.
Замислил се царят:
— Това не е по силите ми. Ако намериш някой, който може да те изнесе, ще дам всичко, каквото потрябва.
Тогава момъкът се спуснал да разпитва кой може да го изнесе на горната земя. Един човек му казал да попита орлицата, дето мъти и все не може да отвъди орлетата си, на едно голямо дърво на края на гората. Отишъл момъкът под дървото, легнал и заспал. По едно време орлетата се разпищели и той се разбудил. Като погледнал нагоре, видял триглава змия да лази по дървото. Станал и с един замах отсякъл и трите й глави. Като долетели орлицата и орелът, спуснали се към момъка да го изкълват, но малките орлета рекли:
— Този човек уби триглавата змия и ни спаси!
Тогава орлите казали на момъка:
— Е, юначе, какво добро искаш да направим за теб?
— Нищо не искам! Искам само да ме изнесете на горната земя.
— Добре — казал старият орел. — Ще те изнеса. Само че изхрани две родени днес биволчета. Като пораснат, заколи ги, нарежи месото им на парчета. След това напълни едната кожа с месото, а другата с вода. Направи една клетка, завържи я с железни вериги и сложи вътре кожите. Тогава ме извикай.
Момъкът отишъл при царя и царят наредил да направят каквото орелът поискал. Когато всичко било готово, той долетял.
— Влез в клетката — рекла птицата на най-малкия брат. — Аз ще те понеса нагоре. Като кажа „га“, ще ми даваш месо. Кажа ли „пиу“, ще ми даваш вода.
Литнал орелът и понесъл юнака. Кажел ли „га“, юнакът му давал месо, кажел ли „пиу“ — давал му вода. Но приготвеното месо не стигнало и момъкът тихомълком започнал да реже от нозете си. Най-сетне стигнали горната земя.
— Хайде, юначе, ставай и тръгвай! Вече си у дома!
— Не мога да ходя. Рязах месо от нозете си — да те храня, докато стигнем.
Тогава орелът погалил краката на момъка с перата на крилете си, те оздравели и той скочил и се запътил към къщи. А там братята му още се карали за най-малката девойка. Щом видяла юнака, тя се зарадвала и рекла:
— Искам дрехи самотворни. Който ми ги даде, него ще взема!
Сетил се най-малкият брат за пръстена, погледнал го и мигом се появили дрехи самотворни и засияли с чудна хубост.
После вдигнали сватба и три дни и три нощи се веселили под клоните на ябълката. А тя и до ден днешен всяка година ражда по една златна ябълка.
Свързани материали
Преразказ на народната приказка „Тримата братя и златната ябълка“ от името на най-малката девойка
Позната приказка, разказана от съвсем неочакван глас. Не от юнака, не от разказвача, а от девойката, която е била пленена в подземния дворец и е видяла само част от случилото се. Преразказ на народната приказка „Тримата братя и златната ябълка“ от името на най-малката девойка. Изборът на разказвач е това, което прави текста интересен. Девойката не е присъствала на началото на историята и не е видяла приключенията след раздялата, затова цялото повествование е разделено на две: онова, което тя знае от собствен опит, и онова, което ѝ е разказано по-късно. Този похват е прокаран последователно от първия до последния абзац и придава на преразказа достоверност. Подредбата следва сюжета на приказката, но гледната точка го променя осезаемо. Началото е предадено накратко, като чуто отстрани, а щом действието стигне до подземния дворец, разказът се забавя и се изпълва с подробности, защото тук разказвачката е участник, а не слушател. Отделно внимание е обърнато на онези моменти, в които героинята сама действа и взема решения. Именно тези места са разгърнати най-подробно, защото при преразказ от нейно име те са същината на задачата. Следващата част се връща към чуждия разказ и предава изпитанията, през които преминава героят, а после отново се прибира в настоящето на разказвачката. Това редуване между двата плана се повтаря няколко пъти и е основният композиционен принцип на текста. Финалът е предаден изцяло от първо лице, с описание на случилото се и на развръзката. Езикът е прост и близък до народния, без съвременни думи и без обяснения, които биха издали друг разказвач. Глаголните времена са спазени последователно: за преживяното лично се използва едно време, а за чутото от другиго друго, което е и най-честото затруднение при този вид преразказ. Обемът е компактен и текстът се чете за няколко минути, без да се губи нито едно събитие от приказката. За учителя: подходящ пример за час върху преразказ от името на литературен герой. Върху него се вижда нагледно как смяната на гледната точка променя подредбата и подробностите, кои части се съкращават и кои се разширяват. Разделянето между видяното и чутото се използва като упражнение в клас. За ученика: ясна представа как изглежда преразказ от името на герой, който не присъства навсякъде в действието. Подходящ за подготовка преди класна работа, за домашна работа по темата, за преговор върху видовете преразказ и за самопроверка при затруднение с глаголните времена. Приказката я знаят всички. Тази версия показва как звучи тя, когато я разказва някой друг.
Трансформиращ преразказ от името на най-малкия брат – народната приказка „Тримата братя и златната ябълка“, разказана от онзи, който я е преживял
Най-трудното в преразказа от името на герой не е самата история – тя е известна. Трудното е гласът: кой говори, какво може да знае той и как да разкаже онова, на което не е присъствал. Тази работа решава всички тези задачи и може да се използва като модел за същия тип текст върху друга творба. Разказът е воден последователно от първо лице, в минало време, от началото до края, без нито едно излизане от избраната гледна точка. Народната приказка е предадена изцяло, със запазена последователност на епизодите и без пропуснати сюжетни звена, но погледът върху тях е сменен – събитията се виждат отвътре, през очите на участника. Най-показателното решение в текста е начинът, по който са предадени случките отпреди героят да се включи в действието и онези, които стават без него. Тук преразказвачът не изневерява на гледната точка: използва въвеждащи обяснения за това откъде знае разказаното, и така запазва достоверността на изложението. Този похват е основната трудност при трансформиращия преразказ и в работата той е приложен последователно на няколко места. Диалозите от приказката са преработени. Пряката реч е сведена до минимум и заменена с непряко предаване, а обръщенията, молбите и наставленията са вплетени в разказа, вместо да бъдат възпроизведени дословно. Заедно с това е запазен приказният тон – характерните устойчиви изрази, повторенията и типичната за фолклорния разказ образност, така че текстът да не звучи като преразказ на съвременен език. Изградени са и вътрешните преходи. Всеки нов епизод е свързан с предходния чрез връзки за време и следствие, а не просто изброен, което придава на текста плавност и го предпазва от най-честата грешка при подобни работи – накъсаното изреждане на случки. Езикът е достъпен и равен – без утежнени изречения и без модерни думи, които биха разрушили усещането за приказка. Изреченията са с различна дължина, което поддържа ритъма на разказа жив. Отделно внимание заслужава дължината и мярката. Работата не разширява приказката с измислени подробности и не съкращава важни моменти. Личните преживявания на разказвача са предадени сдържано – без излишни чувства и без коментар, който би превърнал преразказа в съчинение. Финалът е решен така, че да затвори разказа както приказката го затваря, като запази характерния завършек на фолклорния текст. На учителя работата е готов пример за час по трансформиращ преразказ: върху нея се показват смяната на лицето, начинът за предаване на неприсъствени епизоди, преработката на диалога и запазването на стила. Може да послужи и като образец за оценяване – какво се очаква от добре написан текст от този тип. На ученика материалът дава ясна представа как изглежда завършен преразказ от името на герой – от първото до последното изречение. Полезен е при подготовка за класна работа, за домашна работа по същата приказка и като модел, по който да се напише подобен текст върху друга творба.
Тест по литература върху приказката „Тримата братя и златната ябълка“ – познаване на текста: задачи вярно/грешно, подреждане на епизоди и попълване на липсващи думи (15 задачи с отговори)
Този тест не пита какво означава приказката, а дали е прочетена внимателно. Съставен е така, че да отсее общото впечатление от точното познаване на епизодите – кой къде слиза, кой какво вижда и в какъв ред се случват събитията. Изпитният вариант съдържа 15 задачи, изградени в няколко различни формàта, което го отличава от обичайните тестове с избираем отговор. Част от задачите изискват преценка вярно или грешно по конкретно твърдение за развоя на действието. Друга група са класически въпроси с четири възможности, насочени към детайли от сюжета – кого среща героят при слизането си, каква е причината за бедата в чуждия свят, как е решен спорът между братята и какво следва след определена реплика на девойката. Отделно внимание заслужават задачите с повишена трудност, при които условието изрично посочва, че верните отговори са два – ученикът трябва да открие кои твърдения не отговарят на текста или кое продължение на изречението е невъзможно. Този формат изисква пълна ориентация в сюжета и не допуска отгатване. Два от въпросите са за подреждане: изисква се възстановяване на правилната последователност на епизоди, свързани с прехода между двата свята и с развръзката. Още два са за попълване на липсващи думи – единият насочва към ключова формулировка за смисъла на приказката, другият – към конкретен момент от финала. Приложен е пълен ключ с верните отговори и кратки пояснения, които посочват точното място в текста, доказващо всеки отговор, включително уточнения при задачите с два верни отговора и при подреждането. За учителя това е удобен инструмент за проверка дали творбата е прочетена, за бърза текуща оценка или за упражнение преди по-задълбочен анализ. За ученика тестът е начин да провери доколко познава фабулата в подробности – основа, без която всяко тълкуване остава повърхностно. Разнообразието от типове задачи прави проверката бърза, а изпълнението – динамично.
Вълшебни приказки – „Тримата братя и златната ябълка“ (Анализ)
Открадването на златната ябълка е само първата брънка: оттам започва път, който води героя през няколко свята и обратно до прага на родния дом. Анализът разглежда „Тримата братя и златната ябълка“ като типична вълшебна приказка и показва по кои белези се разпознава този вид народна словесна творба, от нарушената хармония в началото до наградата накрая. Първата част проследява сюжета в стегнат вид: как задачата минава от брат на брат, докъде стига всеки от тях и защо изпитанията се умножават, вместо да свършат с първата победа. Следва най-обширният раздел, посветен на героите, подредени по фолклорните им роли. Отделно са характеризирани главният герой и качествата, които го правят юнак, двамата лъжегерои и тяхното малодушие, възложителят, а също и вредителите и помощниците, които в тази приказка не са по един, а по няколко. Разделът за темите извежда двата основни проблема на творбата и показва как те се преплитат чрез един и същ образ, който има устойчиво присъствие в българския фолклор и е свързан с митическите представи за света. Последната част разчита пространството: вертикалното му деление на нива, кой обитава всяко от тях и по какво личи, че героят е попаднал във владение на враждебните сили. Анализът е подходящ за подготовка на отговор на литературен въпрос или на съчинение върху вълшебната приказка, за преговор на понятията герой, лъжегерой, вредител и помощник, както и за учители, които търсят подредена рамка на урока.
Ангел Каралийчев – „Имало едно време“: „Братче и сестриче“, „Двамата старци и месечината“, „Златното момиче“, „Хитрата лисица“ и „Иванка и Марийка“
Пет приказки на Ангел Каралийчев събират човешкия и вълшебния свят в подборка от „Имало едно време“. Материалът включва „Братче и сестриче“, „Двамата старци и месечината“, „Златното момиче“, „Хитрата лисица“ и „Иванка и Марийка“. Всяка творба е представена под собствено заглавие, което позволява да се чете самостоятелно или като част от обща приказна среща. Подборката е подходяща за семейно четене, работа в час и подготовка за преразказ на избрана история. Началната приказка „Братче и сестриче“ предлага по-разгърнато повествование с множество епизоди, разговори и вълшебни елементи. Тя дава възможност да се упражни проследяването на последователността и разделянето на дълъг текст на смислови части. При четене на глас диалозите позволяват да се разграничават гласовете на персонажите, а повторенията насочват вниманието към характерния ритъм на приказното разказване. „Двамата старци и месечината“ въвежда различна група герои и свързва домашната обстановка с природния и небесния свят. Повествованието включва описания на всекидневни дейности, разговори и необикновени преобразявания. Това съчетание е удобно за наблюдение върху преходите между познатото и чудесното. Читателят може да се съсредоточи върху отделна сцена, да подбере важните действия и да ги свърже в последователен устен разказ. Следва „Златното момиче“, където сходни ситуации се представят чрез поведението на различни персонажи. Повтарящата се организация на епизодите предоставя основа за съпоставка на действия, реплики и отношения. „Хитрата лисица“ променя приказния свят с присъствието на животни и поредица от срещи. Разговорите и включената стихотворна реч разнообразяват четенето и дават възможност да се работи с различни начини на изразяване в рамките на един текст. Подборката завършва с „Иванка и Марийка“. Двете героини са представени в отделни, свързани сюжетни линии, които позволяват да се сравняват постъпки и реч. Заедно със „Златното момиче“ тази приказка може да послужи за обсъждане на повторението, противопоставянето и ролята на изпитанието. Общото присъствие на вълшебни предмети, преобразявания, човешки и животински персонажи осигурява разнообразни опори за разговор върху особеностите на приказката. Ясното отделяне на петте текста улеснява избора според времето за четене и интереса на детето. Родителят може да прочете една история и да обсъди героите, а учителят да подбере откъс за изразително четене, план или преразказ. По-дългите повествования позволяват работа на етапи, а диалозите – четене по роли. Отворете приказния свят на Ангел Каралийчев, изберете история и оставете място за въпросите, впечатленията и собственото разказване на малкия читател.
Сюжетът на приказката „Тримата братя и златната ябълка“
Една златна ябълка изчезва всяка година и никой в къщата не може да я опази. Оттук тръгва разработката, която проследява сюжета на най-известната българска фолклорна приказка стъпка по стъпка и показва защо всяка случка в нея стои на точно определено място. В началото е изяснено какво представлява сюжетът и какво обхваща той конкретно в тази творба. След това е разгледана първоначалната картина на хармония в дома: семейството, необикновеното дърво и ценността, която то ражда всяка година. Показано е в кой момент спокойствието се оказва привидно и как появата на халата поставя началото на сблъсъка, който придвижва действието. Следващата част съпоставя поведението на тримата братя. Обяснено е защо редът на пазенето е точно такъв и как още подготовката на всеки от синовете подсказва изхода от срещата с чудовището. Сравнени са предметите, които братята вземат със себе си, и начинът, по който всеки от тях разбира задачата си. Самостоятелен акцент е поставен върху въпроса защо победата в бащиния двор не е достатъчна и защо героят трябва да тръгне на път. Разгледани са изпитанията на долната земя, помощта, която получава там, срещата с орлите и какво точно научава момъкът далече от дома. Тълкуването свързва тези епизоди с представите на родовата общност за възмъжаването и за създаването на собствено семейство. Финалната част е кратък фолклорен и митологичен справочник към приказката. Обяснено е значението на ябълката във вярванията на различни народи, произходът и облиците на халата, разликите между змея и ламята, както и образът на световното дърво и представата за трите свята. Разработката е подходяща за подготовка за час върху фолклорния модел за света, за преразказ и за отговор на литературен въпрос, както и за ученици, които искат да разберат по-дълбоките значения зад приказните случки.