Вулканът под калдъръма: „Улицата“ от Христо Смирненски, пълен текст на стихотворението

Поет, който живее едва двайсет и пет години и успява да преобърне българската поезия, е представен тук в целия обхват на пътя си. Разработката започва с жизнения път на Христо Смирненски: рода и родния Кукуш, бягството към София след 1913 година, годините в Техническото и във Военното училище, сближаването с лявото крило в обществения живот и трескавата работа до последния му ден. Следва творческата биография с двете издадени приживе книги, с дългия списък от псевдоними и с обяснение защо злободневните хумористични стихове имат двойно дъно. Обособен раздел е посветен на стихосбирката „Да бъде ден“: как е съставена, кои творби отпадат при второто издание и как върви вътрешната логика от социалните основания за бунт до готовността на безименните души за революция. Голяма част от материала разглежда темата за човека и града: как градът от лиричен и топъл се превръща в пространство на страданието и на бунта, по какво Смирненски се разминава със символистичното виждане за тълпите и какво ново значение придобива улицата. Отделни части са посветени на революцията и героиката, на стихотворението „През бурята“ и на образа на Йохан, както и на един по-необичаен ъгъл: целувката в поезията на Смирненски, проследена от народните приказки до революционната лирика. Финалът е практически, с аналитични процедури по проблемни кръгове и с въпроси за страданието и състраданието, които могат да послужат за дискусия или за писмена работа, а последният раздел се спира на стила и остроумието с примери от фейлетоните и писмата на поета. Обхватът позволява текстът да се използва и за реферат върху живота и творчеството, и за подготовка на съчинение върху отделно стихотворение.

Стихотворението на Христо Смирненски е дадено тук в пълния си вид, така както се преподава и заучава в училище. Творбата е изградена като повик и заповед: повтарящото се „Надоле!“ отваря частите ѝ и превръща слизането в мината в композиционен гръбнак. Всеки следващ дял води по-навътре в подземието и въвежда нов кръг от образи. В началото са телата, които се гърчат край черните стени, и ударът на железните мишци, звучащ като протест за слънчеви дни, за отдих и простор. Следва частта, в която бледата миньорска лампичка е изправена срещу морето от вечна тъма. После пластовете, редени от незнайните векове, се превръщат в картина на самото робство и в предмет на удара. Финалният дял сменя посоката: от подземието към огъня. Текстът е подходящ за наизустяване, за цитиране в интерпретативно съчинение върху социалната лирика, за упражнения върху рефрена, градацията и повторението, както и за съпоставка с другите стихотворения на Смирненски за града и труда. Страницата съдържа самата творба, без анализ и без въпроси към нея.

Четири стихотворения, в които големият град свети празнично, а под светлините му стоят бедните. Тази публикация събира на едно място цикъла „Децата на града“ от стихосбирката „Да бъде ден“ от 1922 година и представя пълните текстове на творбите, които го изграждат. Кратък увод пояснява как в стихосбирката се оформя своеобразен цикъл, посветен на социално онеправданите в големия град, и изброява стихотворенията, които влизат в него. След увода следват самите текстове в поредност. „Братчетата на Гаврош“ поставя бездомните деца пред блесналите витрини на разблудния град. „Цветарка“ извежда на преден план младата продавачка на хризантеми, която обикаля локалите под електрическите гирлянди. „Улична жена“ проследява една съдба от люлката на мизерията до прага на Смъртта. „Старият музикант“ спира до моста при прегърбения цигулар и тихия му горестен плач. Публикацията е удобна за четене в час и у дома, за подготовка на анализ или на съчинение върху образа на града у Смирненски, за откриване на цитати и на художествени средства, както и за съпоставка между четирите творби по теми и мотиви, защото текстовете са събрани заедно и не се налага да бъдат търсени поотделно.

Прочит, който тръгва от едно неудобно твърдение: че знанието ни за Христо Смирненски страда от недостатъчност и че поетът отдавна е сведен до няколко повтаряни теми и готови изводи. В началото е обяснено защо биографията и обществената дейност на Смирненски са останали слабо документирани: младият творец пише бързо, често без подпис или с псевдоними, импровизира и не пази преписи и архиви. Оттам разсъждението минава към матрицата, в която е вкаран поетът, и към онова, което тя оставя встрани. Показано е как в революционната му лирика хронологията е размита и как митология, история и настояще се преливат едно в друго, а Улицата, Градът, Свободата и Бъдещето се превръщат в обобщени понятия. Обсъдено е и старото недоумение около съжителството между символистичната форма и социалното съдържание. Отделно място е дадено на по-малко познати страни от творчеството: на руската тема отвъд най-известните стихотворения, на бохемските песни и на възможния паралел с Димчо Дебелянов, на хумора, сатирата и гротескните изображения. Същинската част разглежда Смирненски като градски поет и го поставя в традицията на българската градска поезия. Тук са контрастите на Града, обитателите на „Зимни вечери“ с техния студ, мъгла и нищета, двуизмерният свят на „Цветарка“ с витрините и осветените локали и обречените деца от „Братчетата на Гаврош“. Последният раздел е посветен на „Приказка за стълбата“: определянето ѝ като фейлетон или като есеистична проза, сблъсъкът между Момъка и Дявола и алегорията на стълбата. Смисълът на вложения рефрен е оставен за самия текст. Разработката е подходяща за обобщение върху творчеството на Христо Смирненски, за теми върху града и социалната неправда, за анализ на „Приказка за стълбата“ и за подготовка на есе, интерпретативно съчинение или устен отговор.

Обширна разработка върху поетиката на Христо Смирненски, която обхваща и поезията, и белетристиката, и сатирата му. В началото са изведени най-важните белези на неговия почерк: новата стилистика на светлината, символът, превърнат в алегория, специфичната ритмика на стиха и връзката му с българския символизъм, в чийто разцвет поетът се оформя като творец. Следва раздел за човека и града. Тук са очертани историко-културният контекст на епохата, образът на художественото време и двете образни проекции на човека в тази поезия, както и двата варианта на образа на града. Обяснен е идейният модел, върху който е построено цялото творчество на поета. Най-обемната част е посветена на човека жертва. Подробно са разгледани цикълът „Зимни вечери“ със своята седемчастна композиция и редуването на символен и битов план, както и творбите от „Децата на града“: „Братчетата на Гаврош“, „Старият музикант“, „Цветарка“, „Жълтата гостенка“ и „Улична жена“. За всяка от тях са проследени заглавието, композицията, цветовата символика, детайлите и начинът, по който е изграден контрастът. Отделен раздел следи прехода към темата за революцията през „Юноша“, „През бурята“, „Ний“, „Улицата“ и „Тълпите“, а след това през творбите за подвига и водача: „Йохан“, „Червените ескадрони“, „Гладиатор“, „Смъртта на Делеклюз“ и „Въглекопач“. Разгледано е и по какво лирическият герой на Смирненски се различава от този на символистите. Финалната част излиза извън поезията и се спира на прозата и сатирата: „Приказка за стълбата“, „На гости у дявола“ и разказът „Очи“. Включени са мнения на Атанас Далчев и Светлозар Игов за стиха на поета, както и съпоставки с Ботев, Яворов, Вазов, Дебелянов и Йовков. Разработката е подходяща за подготовка за час, за реферат и за преговор преди изпит върху творчеството на Христо Смирненски.

Стихотворението „През бурята“ на Христо Смирненски е дадено тук в пълния си вид, в петте си строфи и без съкращения. Творбата е изградена като предчувствие: лирическият говорител не описва вече случило се събитие, а гледа напред, към деня, който нарича празник на своите братя. Всяка следваща строфа разширява това видение и добавя нов кръг образи. В началото стоят бурята, която призовава своите синове, и знакът, начертан от съдбата върху хиляди чела. После идват прихлупените тъмни хижи, безименните борци и предутринната звезда, а след тях и превръщането на довчерашните стенещи тълпи в нещо непознато и велико. Отделен акцент носи мястото на самия говорител в това движение: той не остава встрани и предвижда каква ще бъде собствената му участ. Последните шест стиха се обръщат към близък човек и сменят изцяло тоналността на творбата. Текстът е подходящ за подготовка по Христо Смирненски, за анализ на образната система на социалната му лирика, за проследяване на мотивите за бурята, братството и жертвата и за цитиране в интерпретативно съчинение.