Атанас Далчев
    Хижи

    Прихлупените вехти хижи
        из крайнините на града,
    стени с опадала мазилка
        като че с белези от струпеи,
    врата раззината и черна
        и чер прозорец изпочупен —
    о, тези вехти ниски хижи
        на бедността и на глада!

    Там слънцето е огнен костер
        на знойна мъка и печал,
    там никога не разлюлява
        камбани шеметният празник;
    трудът е вечен и безплоден
        и бляновете са напразни,
    макар нощта да е без сън и
        денят в година натежал.

    Там не живеят нито хора
        и нито божии чеда,
    но вятърът развява сенки,
        които сведени се движат,
    и съсухрени лица се мяркат,
        дълбани от неспирна грижа,
    и сякаш не лица, а маски
        със вечний образ на глада.

    Там радостта е непозната
        и там смехът е чужденец,
    и щастието не изгрява
        над тези покриви разбити:
    под тях е безпределната радост
        понякога да бъдат сити
    и за щастлив се смята само
        студеният и блед мъртвец.

    Там небосводът е от пепел,
        от жарки въглища, от плам
    и често дъжд и зли вихрушки
        стени и покриви разкъртват,
    а мръсната земя излъхва
        подобно чер и древен жъртвеник
    зловоние към небесата
        като молитвен тимиам.

    1923 г.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave