Христо Ботев – „Песни и стихотворения“

ХРИСТО БОТЕВ – „ПЕСНИ И СТИХОТВОРЕНИЯ“

          Ботев пише своите стихотворения между 1867 и 1873 г. В повечето от тях той иска да изрази основните образи и идеи на революцията. Той осъзнава, че отечеството не може да се освободи, ако българите най-напред не осъзнаят нуждата от свобода, не разберат, че истинският живот на човека е невъзможен в условията на робството. Защото животът не е само биологично съществуване. Той е и любов, чест, достойнство, велик идеал. Тези уж ненужни в делника неща са онова, което различава човека от скота. Но постигането на истински човешки живот има своята висока цена – често пъти това е смъртта. А инстинктът за живот е вроден у човека. Как да се откажем от него и да приемем смъртта като осъзната необходимост? За да се случи това, е нужно човекът да бъде убеден, да почувства с цялото си същество нуждата да заживее истински, макар и за кратко, за един върховен миг, преди да посрещне смъртта.
          Повечето от темите и мотивите в Ботевите стихотворения са разработвани от него и в публицистичните му статии. Не са редки случаите, в които той едновременно пише и статия, и стихотворение, разработващи един и същ проблем, привеждащи едни и същи аргументи, използващи дори едни и същи думи. Тогава в какво се състои разликата между тях? В това, че поезията не просто доказва нуждата от свобода, но и кара човека да я преживее вътрешно, да я превърне в част от себе си. Поезията на Ботев не е средство за обяснения и аргументация, а за въодушевление, за вътрешно приемане на идеята за свободата и на оная цена, която всеки човек трябва да плати, за да я придобие самият той лично, а заедно с него и цялата нация.
          Идеите, които разработва поезията на Христо Ботев, са сравнително малко: необходимостта временно да се загърби дългът към рода, за да се постигне една висша цел; нуждата да се приеме смъртта като цена за свободата; нуждата всички българи да се обединят в едно духовно братство на борците; истинските и фалшивите пътища към спасението на човека; разликата между човека и скота; готовността да се отдадеш на великата цел и да изпълниш дадената дума. И, разбира се – светлият пример на героите, чийто подвиг трябва да се възпее, за да заживеят те вечно в паметта на общността и всички да станат техни последователи.
          Някои от тези идеи са били не само нови за тогавашните българи, но със сигурност са им прозвучали неприемливо. Например внушението, че човек трябва да загърби дълга към семейството и да стане хайдутин и бунтовник. В очите на патриархалния българин това е поведение на нехрани-майка, заслужаващо не похвала и следване, а заклеймяване. Или пък обявяването на официалния Бог, почитан от църквата, за фалшив идол, който оставя човека да бъде роб. Ботев обаче успява да намери изключително ефикасно решение на проблема с възприемане на трудните истини. Той представя новите за времето си идеи, като ги вплита в отдавна познати на сънародниците му сюжети и мотиви от народните песни, религията или вече известни в България модерни идеи на Просвещението и Романтизма. Всички двайсет Ботеви стихотворения съдържат такива познати сюжети, но с ново, модерно за времето си тълкуване. Така, чрез старите модели, хората възприемат по-лесно новите идеи и се убеждават, че свободата е тяхно човешко право, насила отнето им от завоевателя, който не им позволява да живеят достойно и човешки.
          Въпроси предизвиква и начинът, по който Ботев подрежда своите творби в единствената си книга. За разлика от възприетия днес начин те да се публикуват според годината на написване, той прилага различен подход. В началото поставя стихотворението „На прощаване в 1868 г.“, изразяващо нуждата от напускане на обичайните семейни задължения в името на една висша цел, след това последователно въвежда темите за приемането на смъртта, изграждането на братството, нуждата от активна борба, разликата между истинските и фалшивите пътища към спасението, верността към завета на отечеството, благородния разбойник и даването на обет за борба. В центъра е поставено стихотворението „Хаджи Димитър“, издигащо образа на героя, чийто подвиг трябва да служи за пример. След това поредността се повтаря в обратен ред. Интересно е да се отбележи, че Ботев разработва всяка от тези теми от две гледни точки – положителна и отрицателна. Така се оформят шест тематични двойки стихотворения. Във всяка от двойките едната творба показва как трябва да се постъпва, а другата – как не трябва. С други думи, разгръща както положителния, така и отрицателния пример. По този начин въздействието на стихосбирката става още по-убедително.
          Нуждата от тази сложна композиционна схема се обяснява с това, че стихосбирката е замислена не като обичайно отпечатване на литературни творби, а като средство за психологическа подготовка на българите за голямото изпитание на предстоящото Априлско въстание. Хората трябва да изоставят обичайния делничен живот и да тръгнат към изпълнение на една висша цел. Този преход не е нов за традиционните общности. Той се упражнява редовно по време на различните ритуали, подреждащи цялостния живот на човека. Битието още от древността е било разделено на две половини. В нормалното си делнично съществуване човекът се е занимавал със своите битови задължения – работи, грижи се за семейството си, продължава живота. Това е абсолютно необходима дейност, за да може животът да протича правилно. От друга страна обаче, отдаден на грижите за прехраната, човекът понякога забравя висшите ценности, зададени от божествения ред. Именно за да си припомни тези ценности по време на празници човекът изпълнява различни ритуали. По време на ритуала той временно напуска делничното си битие и се пренася в един друг свят, където са важни не хлябът, семейството и социалните разлики между хората, а братството, справедливостта, солидарността и готовността да се приемат страдания и смърт в името на висша цел. В случая на Ботев тази висша цел е свободата. Как двете половини на човешкия живот се отнасят една към друга, показва следната таблица:

          Книгата на Ботев и Стамболов е била предназначена да припомни на българите, че е дошло време за извънредни действия и да ги подготви за участие в борбата за свобода. Същевременно тя трябва да им покаже и кое човешко поведение е неправилно и кой пример не трябва да се следва. Така се оформя особената композиция на книгата, поне в частта, принадлежаща на Ботев. Тя е изградена като поредица от концентрични кръгове, всеки от които е съставен от две стихотворения. Едното от тях разглежда общата за двойката тема в положителен план, а второто – в отрицателен. В средата на тези концентрични кръгове е поставено стихотворението „Хаджи Димитър“, издигащо висшата ценност на българския свят – светлия образ на героя, чийто подвиг е това, което ще осигури вечния живот на общността, а заедно с него и вечния живот на героя. Прегледна представа за тази композиционна структура можем да получим от таблицата:

          В книгата „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ влизат шестнайсет от двайсетте стихотворения на поета. Две от тях са отпаднали, защото са били прекадено злободневни – „Защо не съм“ и „Послание“. Интересно е защо не са включени „Хайдути“ и „Обесването на Васил Левски“. Обяснение за това може да намерим на корицата на книгата. На нея под заглавието на стихосбирката пише: „Книга първа“. Това означава, че Ботев е възнамерявал да напише и втора книга, организирана около образа на другия голям герой от епохата - Васил Левски. Едва ли е случайно, че поетът започва да пише стихотворението „Обесването на Васил Левски“ почти три години след смъртта на героя. Творбата му е била нужна, за да може около нея да изгради втора книга, повтаряща композицията на първата. В нея по всяка вероятност е трябвало да влезе и „Хайдути, чието място в композицията на първата книга остава празно. Но Ботев загива в борбата, изпълнявайки обещанието, дадено в „Моята молитва“, и втората книга остава ненаписана.

@bgmateriali.com