ЖИЗНЕН ПЪТ

Христо Ботев е роден в Калофер, в семейството на видния просветител и книжовник Ботьо Петков. След като довършва калоферското училище, заминава да продължи образованието си в Одеса, Русия. Не успява да се помири със строгия ред във Втора одеска гимназия. Изключват го; за да се препитава, работи известно време като учител в бесарабското село Задунаевка. Краткото пребиваване в Калофер през 1887 г. го убеждава, че това не е неговото място. Тръгнал за Одеса през Румъния, за да продължи учението, Ботев в края на краищата остава в Букурещ. Работи в печатницата на Д. Паничков (Браила), включва се в четата на Жельо войвода, която не успява да мине Дунав, участва в театралната трупа на Д. Войников, подава (без последици) заявление за постъпване в Медицинското училище в Букурещ, учителства в Александрия и Измаил. Това, което остава постоянно в този толкова пъстър и неспокоен, с много материални затруднения житейски път, е Ботевата страст към идеята за освобождението на отечеството. Нея той прокламира с лирика и проза във вестниците, които издава („Дума на българските емигранти“, „Будилник“, „Знаме“, „Нова България“), в Каравеловите „Свобода“ и „Независимост“. През 1874 г. става член на БРЦК, но поради неразбирателствата в Комитета на следващата година го напуска. През 1875 г. се жени, а след Априлското въстание минава с чета в България. Четата е разбита; войводата Ботев загива на 20 май (стар стил) 1876 г. Със смъртта му нацията изгубва своя най-велик революционен поет.

ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ

Шестнайсет от двайсетте стихотворения, които Ботев ни е оставил, са поместени в единствената му книга, излязла приживе. Тя е съавторска, нарича се „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ (в нея има пет Стамболови произведения) и се появява през 1875 г. Ботев е и журналист. Неговите политически прегледи, статии, фейлетони, кратки сатирически текстове, критически бележки демонстрират сериозно познаване на тогавашните политически и културни реалности в Европа и впечатляваща публицистична дарба.
Поезията на Ботев е особен феномен в българската култура. Поетът живее и твори във време, когато създаването на литературната творба е нещо повече от литература – то е висока обществена мисия, то е духовно строителство. Самият Ботев е една комплексна и универсална личност – поет, публицист и революционен деец. Житейският и творческият му път далеч надминават мащабите на времето, в което живее, и хвърлят духовни мостове към бъдещето. Изповедната и съдбовна поезия на Христо Ботев продължава и доразвива високата художествена традиция на нашия фолклор. Стихотворението „На прощаване“ носи духа и образната система на народната песен, но то вече е част от творчество, което внушава нови чувства и нови идеи.
Съдбата на народа и перспективата на бъдещето му вълнуват изключително поета. В техния контекст се разполага образът на бореца, на хайдутина бунтовник, тръгнал по „страшния, но славен“ път на борбата. Идеята за революционния подвиг като изключителен смисъл на битието се свързва органично с живота на Ботев и с характера на епохата. А тя събира и противопоставя добро и зло, чест и позор, предателство и героизъм, възвишено и низко. В нейния богат и противоречив свят съжителстват юнаците и малодушните, робите по душа и свободните хора. Затова с особена острота се поставя проблемът за избора на път в живота, на личностна и гражданска позиция.
Единството на думи и дела е основният императив, от които се ръководи Христо Ботев. Поетът е убеден, че литературният текст сам по себе си няма особен смисъл, ако не е подкрепен с достоен граждански жест. Неговият съратник и приятел Стефан Стамболов твърди след Освобождението, че ако Ботев беше оцелял в борбата, би се борил да стане министър-председател като самия него... Подобна версия може да звучи правдоподобно някому, но тя няма нищо общо с легендата за Ботев, с истината за кървавото сражение на Милин камък и с героичната му гибел на Околчица. Ботев живее във време, което се нуждае от своите герои, от своите митове, и сам той му предоставя достатъчно богат жизнен и творчески материал за това.
От дистанцията на нашето време Ботев изглежда все така уникален и неповторим. Той принадлежи както на българския народ, така и на човечеството. Революционното му дело се мери с критерия на универсалния стремеж към свобода, равноправие и хуманизъм, а творческите му постижения са основополагащи за нашата национална духовност.