ЧОВЕКЪТ ОТ ГРАДСКИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ПЛЕН НА „ОРИС ВЕЧНА, ЗЛА“

          Едно от върховите постижения както в лириката на Христо Смирненски, така и в българската социално-урбанистична поезия, е цикълът „Зимни вечери“. В тази творба звучат гласовете на градските несретници или по-точно „говори“ тяхното мълчание, за да разкаже мрачната приказка за ада на социалната мизерия.

          Цикълът е изграден като своеобразен „лиричен репортаж“ (Минко Николов), вплитащ в себе си разнообразни картини, детайли, фигури, жестове, звуци, цветове. Отделните фрагменти са свързани помежду си от лирическия говорител, който се поставя в позицията на наблюдател и непосредствен свидетел. Героите на тези тъжни картини сякаш оживяват пред очите му, той гледа на тях като на свои събратя по съдба. В художествения свят на произведението всичко е белязано със знаците на скръбта, всекидневното страдание, безнадеждността, умората и смъртта. Хората, които се мяркат в този призрачен свят, са обречени. Загубили своята идентичност сред „мъглата“ на всекидневното живеене-умиране, те са изобразени като невинни жертви на социалната неправда, като тъжни въплъщения на бедността.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com