Цироза - Хепатити

Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които произвеждат и отделят хормони директно в кръвта. Хормоните регулират: обмяната на веществата растеж и развитие водно-електролитен баланс репродуктивни функции отговор на организма към стрес Основни ендокринни жлези: Жлеза Хормони Хипоталамус Релийзинг хормони (TRH, CRH, GnRH и др.) Хипофиза (предна и задна) GH, ACTH, TSH, LH, FSH, пролактин, ADH Щитовидна жлеза Тироксин (T4), Трийодтиронин (T3), калцитонин Паращитовидни жлези Паратхормон (PTH) Надбъбречни жлези Кортизол, алдостерон, адреналин, норадреналин Панкреас (ендокринна част) Инсулин, глюкагон Полови жлези (гонади) Тестостерон, естрогени, прогестерон Епифиза Мелатонин Класификация на

Сърдечно-съдовата система е една от най-важните в човешкия организъм. Тя осигурява транспорта на кислород, хранителни вещества и хормони до тъканите, както и отстраняването на отпадни продукти. Сърцето е централният орган на тази система и работи непрекъснато, за да поддържа кръвния поток. Когато е изложено на повишено натоварване – механично, метаболитно или хемодинамично – то може да отговори с адаптивни промени, включително хипертрофия и дилатация. Какво е сърдечна хипертрофия? Хипертрофията на сърцето е увеличение на размера на сърдечните мускулни клетки (кардиомиоцити), което води до уголемяване на миокарда. Тя е адаптивен механизъм, чрез който сърцето се опитва да компенсира повишеното натоварване. Механизъм

ХОББ, бронхиалната астма и белодробният емфизем са заболявания на дихателната система, характеризиращи се с обструкция на въздушния поток, но с различна патогенеза и обратимост. ХОББ е хронично прогресиращо заболяване на белите дробове, характеризиращо се с персистираща обструкция на въздушния поток, обикновено необратима, причинена от възпалителен отговор към вредни агенти (най-често тютюнопушене). Патогенеза: Хронично възпаление → увреждане на епитела Хиперплазия на мукозните жлези → ↑ секреция Задебеляване на стените на бронхите Обструкция и задържане на въздух Намалена еластичност на белите дробове Форми: Хроничен бронхит – кашлица с храчки ≥3 месеца годишно за ≥2 години Емфизем – разрушаване на алвеоларните стени

Артериалната хиперемия е ключово патофизиологично явление, участващо, както в нормалната физиология, така и в патологични процеси като възпаление и регенерация. Разпознаването ѝ е важно за диагностиката на много състояния. ВЕНОЗНА ХИПЕРМИЯ Венозната хиперемия (наричана още венозен застой) е пасивно патологично състояние, при което се затруднява оттичането на венозна кръв от дадена тъкан или орган, водещо до застой на кръв в съдовата мрежа. Етиология (Причини): 1. Локална венозна хиперемия: Компресия на вена от: - Тумор - Аневризма - Тромб - Белег (фиброза) - Бременна матка 2. Генерализирана (обща) венозна хиперемия: Сърдечна недостатъчност (най-често дясна камерна) Обструкция на големи венозни съдове (vena cava) Белодробна хипертония

Белият кръвен ред обхваща левкоцитите (белите кръвни клетки) – основни участници в имунната защита на организма, и тромбоцитите – ключови за кръвосъсирването (хемостазата). Нарушенията в тези два кръвни реда могат да се проявят чрез: Качествени нарушения (дисфункция на клетките) Количествени (повишен или намален брой) НАРУШЕНИЯ НА БЕЛИЯ КРЪВЕН РЕД (ЛЕВКОЦИТИ) 1. Левкоцитоза (↑ левкоцити) Норма: 4–10 ×10⁹/л Левкоцитоза = > 10 ×10⁹/л Видове: А. Физиологична левкоцитоза При стрес, физическо усилие, бременност Б. Патологична левкоцитоза Инфекции – бактериални (неутрофилия), вирусни (лимфоцитоза), паразитни (еозинофилия) Възпаления, некроза (инфаркти, изгаряния) Злокачествени заболявания (левкемии) 2.Левкопения (↓ левкоцити)

Язвената болест е хронично-рецидивиращо заболяване, при което се образува дефект (язва) в лигавицата на стомаха и/или дуоденума, проникващ през muscularis mucosae и понякога достигащ до мускулния слой или дори серозата. I. ЛОКАЛИЗАЦИЯ Дуоденална язва – по-честа (80%) Гастрична язва – в анрума или малката кривина По-рядко: язви в хранопровода, постоперативни язви (анастомоза) II. ЕТИОЛОГИЯ Основни фактори: 1. Helicobacter pylori инфекция (най-чест етиологичен фактор) 2. Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – инхибират синтеза на простагландини 3. Хиперсекреция на стомашна киселина (Zollinger-Ellison синдром, стрес) 4. Тютюнопушене 5. Алкохол 6. Генетична предиспозиция 7. Психоемоционален стрес 8. Други заболявания – ХОББ, чернодробна цироза