Череша с алени сърца – Станислав Стратиев
Подробен трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач

На една улица живее Човек, който никога не лъже. Къщата му е малка, боядисана в зелено, и в нея живее сам. В двора има череша, която цъфти с бели цветове и единствената в квартала остава непокътната докато зрее.
Мъжът има голям червен петел, който спи на черешата и през пролетта изглежда, че отрупаното с бял цвят дърво има алено сърце.
Хората от улицата познават Човека и много го уважават. Той има само една стая в къщата си, която е пълна с картини – бели скали и жълти цветове, сребристи риби и мълчаливи лодки.
Всички деца се питат защо не отиде в цирка да се показва, където ще бъде голяма атракция и ще се продават много билети за единствения Човек, който никога не лъже.
Вечер, след залез слънце, Човекът сяда в двора и си говори с петела, но никой не знае за какво. Само веднъж няколко деца чули как мъжът попитал петела какво ще каже на това.
Един ден петелът изчезва. Човекът го търси на черешата, претърсва двора, но не го намира. Сяда на обичайното си място и се заглежда в звездите.
Хората от улицата разбират за изчезването на петела и започват да си мислят кой ли го е откраднал. Човекът ги успокоява като им казва да не се притесняват толкова за един петел.
Улицата стихва, чува се рев на деца, бити от бащите си, които не знаят какво да направят.
Нощта без петела е тъмна, няма луна и звезди, няма детски викове.
На другия ден съседите отляво донасят на Човека един червен петел и казват, че са го намерили при кокошките, затова е малко променен.
След тях съседите отдясно също носят червен петел, който изял много черници и затова изглежда малко по-голям. Въпреки че е бягал, двамата братя, които правят чехли, успели да го хванат.
До вечерта в двора на Човека, който никога не лъже, се събират единадесет петела – големи, червени и важни.
Хората ги качват всичките на черешата и тя става с единадесет големи алени сърца.
Вечерта мъжете отиват да пият при бай Милан по случай завръщането на петела и всички претендират, че техният е истинският.
На другата вечер петелът на Човека се връща. Щастлив, той връща обратно петлите на хората, а те се радват, че петелът се е намерил.
Само едно момче не знае какво да мисли за Човека, който никога не лъже, защото сутринта го е видял на пазара да купува голям червен петел. Но няма много време за мислене, защото бърза да бере череши от двора на Железничаря.
Когато децата се връщат от черешите с виолетови лица, Човекът седи на двора и разговаря с петела си, а по улицата се чуват песни…