„Шинелът“ на Гогол – повест за „малкия човек“, невидимото насилие на институциите и тъмната справедливост на паметта

1. Човекът и творецът (Дж. Д. Селинджър като биография и естетика) Дж. Д. Селинджър е писател, който рядко „обяснява“ себе си публично, но много силно се разпознава по няколко постоянни посоки: интерес към детството и неговата уязвимост; подозрение към „възрастния“ свят на роли, престиж и лицемерие; и необикновена чувствителност към начина, по който хората си причиняват болка без да искат.

Тестът е насочен към смисъла на отделните образи-знаци в романа и към начина, по който те свързват иначе самостоятелните епизоди. Въпросите не се задоволяват с това какво се случва, а питат какво означава то и защо е поставено точно там. Задачите са 23 и следват две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири разгърнати варианта. Началните въпроси проследяват какво поражда основния замисъл на разказвача и как е изградена тревожната атмосфера още във въведението. Следва задача за функцията на началния образ в цялата книга, а после и за предмета, който се влачи в една от сцените като сянка на изчерпана власт. Отделен въпрос е посветен на човешкия тип, който слуша, без да чува. По-нататък се разглеждат съжителството между двете животни и контрастът, който внася първият сняг; образът на птиците като застинали мисли; разменените роли в сцената край реката; смисълът на пощаденото същество и на предмета, който не отлита. Следват въпросите за връзката между човека и насекомото, за признанието, че една прочута сцена е измислена, за дребната кражба в траурния епизод и за откритието в двете легенди. Заключителните задачи са върху доказателството, че затвореното пространство е образ на душата, върху изключването на слабия, върху алегорията с търкалящия се сняг, върху пародията на читателските спорове и върху усещането, което оставя финалът. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: разграничаване на две стратегии на гледане към света и връзката им с паметта, посочване на два мотива, свързващи човешкия и животинския свят, и избор на един образ-знак с обяснение как той променя четенето на останалите сцени. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху романа, за упражнение след анализа и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Особеното при този вариант е акцентът върху човешките типове. Освен притчите с животни, тук се проверява и разпознаването на познати поведения – онзи, който слуша само себе си, онзи, който краде дори от гроб, онзи, който чете, за да се обиди. Така книгата се разчита като огледало на обществото, а не само като поредица от странни истории. Полезна е и първата отворена задача. Тя изисква да се назоват два различни начина за възприемане на света и да се проследи до какво водят те – упражнение, което извежда темата за паметта отвъд литературата и я свързва с личния избор. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за дискусия. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как отделен образ се превръща в ключ към цялата книга.

Тук творбата не е повод, а предмет. Разликата е съществена: съчинението не тръгва от общи разсъждения за властта, а от самия текст – от неговите реплики, образи и композиция – и стига до идеята чрез тях. Точно това се очаква на класна работа и точно това прави материала полезен като образец. Уводът очертава пътя на героя в едно изречение, поставя трите въпроса, които творбата задава, и завършва с ясно формулирана теза. Тезата е двусъставна – обхваща и властта, и обществото – и именно двете ѝ части се доказват поотделно в хода на изложението. Първата аналитична част разглежда началото на творбата и връзката между героя и множеството. Показано е по какъв признак героят се самоопределя и как е представена общността, преди изкачването да е започнало. Наблюденията стъпват на цитати, вплетени в изреченията. Същинската част следва самото изкачване. Всяка от сделките е разгледана в отделен абзац, като за всяка е обяснено какво точно се губи и как това се отразява на връзката с хората долу. Тази последователност дава на съчинението ясен гръбнак – читателят вижда движението, а не отделни впечатления. Към всяка стъпка е добавен и съвременен прочит: как същото се разпознава днес. Тези кратки отклонения не отвеждат от текста, а го приближават до читателя – умение, което носи точки при оценяване. Отделна част е за ролята на обществото в началото и в края и за подмяната, която властта извършва с неговия образ. Тук е привлечено и посвещението на творбата, чиято функция е обяснена като зов към отговорност. Следва частта с моралната позиция: как е представена властта, къде точно се крие опасността и защо падението започва от дребните компромиси, а не от върха. След нея съчинението посочва и какво противодействие предлага самата творба – без да се превръща в проповед. Обемът е по-голям от изисквания за една класна работа и това е предимство при подготовка: аргументите са повече, отколкото ще потрябват, така че ученикът може да подбере най-подходящите за конкретната формулировка на темата. Личният план е премерен и е поставен там, където подкрепя аргумента, а не там, където замества анализа. Особено сполучливо е композиционното решение на финала: заключението е изградено около три реплики от творбата, всяка от които е разчетена като отделен глас. Така изводът се получава от самия текст, вместо да бъде добавен отвън. Езикът е литературен и подходящ за писмена работа, преходите между абзаците са естествени, а всеки абзац носи по едно твърдение с неговото доказателство. Няма преразказ на сюжета: събитията се появяват само дотолкова, доколкото служат за доказателство, което е и основното изискване към жанра. На учителя материалът дава готова основа за час върху интерпретативното съчинение – с ясна теза, с видима логика и с показано вграждане на цитат. На ученика съчинението служи като образец при подготовка за класна работа и за изпитване по една от често задаваните теми – с формулировки, които могат да се пренесат и в собствен текст.

Романът на Радичков не се поддава на обичайната проверка по сюжет – той е съставен от отделни притчи, а смисълът им се сглобява в цялото. Тестът е съобразен точно с това устройство: движи се епизод по епизод и всеки път пита какво стои зад образа. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси са върху началния образ, който отваря книгата, и върху решението, което той поражда у разказвача, както и върху атмосферата, изградена от звуците при бурята. Следва група задачи за историята на двете животни – каква е връзката между тях и какъв смисъл носи развръзката. По-нататък се разглеждат образът на птиците като въплъщение на тежките мисли, маскарадите на злото край реката, значението на пощаденото същество и трагичната участ на глутницата. Отделни въпроси са посветени на насекомото, което оцелява от чуждите трохи, на картината при историческото ханче и на признанието, че сцената е плод на въображение. Следват задачите за двете легенди и за откритието, което те правят, за представата за душата като затворено пространство, за общото начинание, което се задъхва, и за пародията на читателските спорове. Заключителните въпроси са върху символа на времето във финала, върху появата на мъртвите приятели, върху гледната точка в романа и върху водещия конфликт. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: обяснение как заглавният мотив организира едновременно композицията и посланието, анализ на образа на слабия и връзките му с други сцени, и посочване на примери за смесване на реално и фантастично с коментар за търсения ефект. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху романа, за проверка на прочита и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Преимуществото му е, че покрива книгата в цялата ѝ широчина. При произведение, съставено от отделни части, лесно се получава непълен прочит – ученикът помни две-три сцени и пропуска останалите. Двадесетте затворени въпроса не позволяват това, защото минават последователно през всички основни епизоди. Особено полезна е първата отворена задача. Тя изисква да се обясни как заглавният образ държи заедно текст, който на пръв поглед изглежда разпилян – а именно това е и ключът към разбирането на романа. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови опорни точки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък коментар на всяка притча, а примерните решения показват как отделните образи се свързват в общо тълкуване.

1. Какъв е жанрът на „Приказка за стълбата“? А) Лирическа елегия с изповеден говорител Б) Сатирична приказка с алегоричен смисъл В) Реалистичен очерк с документални сцени Г) Исторически разказ с хронологичен дневник 2. Как е изградена композицията на творбата? А) Повест с три отделни части и авторови коментари Б) Описателни глави, разделени с подзаглавия В) Монолог на героя с включени писма и записки Г) Диалогова сцена между двама герои с кратки бележки

1. Творчески облик (какъв писател е Ст. Л. Костов) Ст. Л. Костов е най-вече майстор на българската комедия и сатира – писател, който „слага огледало“ пред обществото. Той не се подиграва на хората само за да е смешно, а за да покаже какви слабости ни пречат да бъдем честни и свободни. Неговите герои често са уж „обикновени“ хора, но в момента, в който усетят власт и облага, се променят: стават суетни, лукави, жадни за признание.