Атанас Далчев
    Дяволско

    Стрелките на отсрещния часовник
    описват върху своя циферблат
    дванайсетте кръга на моя ад
    и жънат мойте часове отровни.

    И аз лежа на дървения под
    с коси от леден лепкав пот измокрени,
    и аз умирам в стаята под покрива
    тъй близко до самия небосвод.

    А долу преминават автомобили,
    трамваи като ветрове фучат
    и смехове и крясъци звучат,
    и тътнат кръчмите и публичните домове.

    И за да заглуша във себе си скръбта,
    понякога аз сядам на прозореца
    и яростно оттам замервам хората
    със пръст от старите саксии без цветя.

    О, аз разбирам: този весел свят
    със мене и със мойта смърт не свършва;
    аз съм една ненужна жалка мърша
    и мога ли да бъда техен брат?

    Не искам състрадание от хората!
    Аз имам всичко: моя е смъртта.
    И аз ще се изплезя на света,
    обесен върху черния прозорец.

    1927 г.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave