I ГЛАВА ОТ „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ“ - ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕТА НА ХЪШОВЕТЕ

„Немили-недраги“ като повест
„Немили-недраги“ е повест, защото, макар в творбата да няма конкретен главен герой и единна сюжетна линия, отделните образи на героите и картините в нея създават представата за един цялостен свят, в чийто център е българският хъш. Представата за този славен герой от епохата на националноосвободителните борби се гради чрез впечатленията за отделните герои в повестта: Странджата, Македонски, Владиков, Хаджият, Попчето, Мравката и т.н. Действието обхваща приблизително пет години - започва около 1871 - 1872 и завършва през 1876 г., когато е обявена Сръбско-турската война. Този период приблизително съвпада с времето, когато самият Вазов, макар и за кратко, е пребивавал в Румъния и е опознал отблизо живота на българските хъшове там.

В повестта „Немили-недраги“ няма единна сюжетна линия. Творбата е изградена от отделни епизоди, представящи живота на хъшовете: вечерта в кръчмата на Странджата; играта на карти, в която Македонски обира Бръчков; речта на Странджата; представлението; смъртта на стария знаменосец; преминаването на Дунава от Македонски; участието на хъшовете в битката при Гредетин и т.н. Главен герой е българският хъш, чийто образ е събирателен и въплъщава черти от образите на отделните герои в творбата.

• I глава на повестта въвежда в действието, без да разказва някаква конкретна случка. Функцията й е да представи времето и мястото на действието, а също и някои от героите, които най-често участват в събитията. В общ контекст със заглавието „Немили-недраги“ тя създава една предварителна представа за участта на Вазовите герои.
• I глава е изградена от описания - на обстановката в румънския град, на „българските“ места в Браила; на битовата обстановка в кръчмата на Странджата; на самите посетители.
Да проследим в каква последователност са подредени отделните описания в I глава, кои са основните детайли, които ги изграждат. 

1.Описанието на вечерта в Браила
По улиците на града царуват:
•    непрогледен мрак - мъглата е гъста; уличните фенери светят с мътна и неопределена светлина и като че сгъстяват мрака;
•    студ - декември е; мъглата усилва студа;
•    пустота - последните минувачи бързат да се приберат; улиците пустеят; лавките и магазините са затворени; чуват се уединени викове на закъснели картоиграчи в някое затворено казино.

2. Описанието на светещото прозорче на „будната“ кръчма
На общия непрогледен мрак контрастира светещо прозорче - то е наравно със самата земя, малко, защитено с железни пръчки; открива съществуването на една „будна“ кръчма.

3. Описанието на „българските“ места в Браила
Наименованията на кръчмите и изображенията по вратите на тютюнджийските лавки
•    Българските кръчми носят „чудновати“ надписи, които звучат като девизи: „Народна кръчма на Знаменосецът!“, „Българский лев“; „Филип Тотю, храбрий български войвода“; „Свободна България, с три възклицателни“.
•    Изображенията на вътрешната страна на тютюнджийските лавки са изгубили първоначалното си значение - чрез нарисувания на тях турчин с чалма и чибук да привличат вниманието към тютюна, който се продава в тях. Допълнителните детайли, привнесени от съдържателите българи (изчовърканото око на турчина, издрасканите с гвоздей думи „Смърт на тираните!“, допълнително нарисуваният хъш, замахнал с гола сабя), са ги превърнали в знак на омразата към робството.

4. Вазовата дефиниция на понятието „народен“
Според текста „народен“ е всеки, който:
•    носи българско сърце и е участвал в борбите на народа за освобождение;
•    намира в чуждия град спасение от тъмницата или от бесилото, които го заплашват в отечеството;
•    има малко повече от своите бедни братя по участ и им помага безкористно да оцелеят в чуждата страна.

5. Описанието на обстановката в кръчмата на Странджата
Обстановката в кръчмата поражда противоречиви впечатления и оценки:
•    Съдържателят и посетителите й живеят в крайна бедност - тя се намира в подземно помещение, въздухът в нея е спарен и сгъстен от дим, осветена е от полуразбита лампа, цялото оскъдно имущество на съдържателя е събрано на една усамотена полица.
•    Съдържателят и посетителите й са хора с висок дух и славно минало - картините, залепени на една от стените, ги представят в коренно различна светлина - като герои, посветили се на борбата на отечеството си за освобождение, верни на своя идеал въпреки изгнаническата си участ.

6. Описанието на хъшовете посетители
Описанията на съдържателя на кръчмата и на посетителите хъшове също пораждат противоречиви впечатления и оценки:
•    от една страна, всички герои, макар да са индивидуализирани чрез специфични за всеки от тях детайли, имат болезнен вид, който говори за труден живот в борба с глада и бедността: Странджата е дълголик, жълт; сух като скелет, час по час кашля; Македонски е с дребно и надупчено от шарката лице, с огромно извехтяло палто без копчета; Хаджият е блед и уморено клюма; Попчето е с черно и нагърчено от преждевременна старост лице;
•    от друга страна, изобразените хъшове са хора с героично минало, които продължават да вярват в своя идеал и черпят вдъхновение от спомените за славни битки и от мечтите за нови подвизи в Балкана: картините на една от стените красноречиво говорят кое е ценно за съдържателя и за посетителите на кръчмата; разговорът, който водят, също подсказва, че за събралите се в подземната изба битките за свобода са смисъл на живота им. Косвен белег за геро¬ичната същност на хъшовете са и някои детайли от портретните им описания и от реакциите им - Странджата има по челото си белези от зараснали рани; Македонски е с „лукави“, но „дръзки“ очи, а прозвището му се свързва с мълвата, че е бил войвода на чета в Македония; Хаджият се сепва, щом Знаменосеца вземе думата, защото казаното от него очевидно го връща към паметни събития, в които сам е участвал; Попчето пък е избрал да служи на народа си с оръжие в ръка - в четата на Филип Тотю вместо с молитви в Божия храм.

7. Описанието на най-младия сред посетителите
Бръчков не е хъш като другите - пристигнал е в румънския град от Свищов и по всичко личи, че може да стане приемник на идеите, които изповядват хъшовете, и да се посвети на делото, дало смисъл на живота им:
•    млад е и има „всичките черти на невинността и ентусиазма“; характеризиран е като „мечтател, идеалист, ветреник“, за когото парите не са важни (забравил е да вземе пари за разноски);
•    слуша с внимание - „жадно“, това, което говорят хъшовете, а когато заговаря Странджата, вниманието му се превръща в благоговение;
•    не изпитва удовлетворение от монотонността на сигурното егоистично съществуване в бащиния дом;
•    написал е и е напечатал тайно патриотична поема.

I глава има следните важни особености:
•    в контекста на цялата повест играе ролята на въведение, в което са представени:
•    историческото време, в което се развива действието - 70-те години на XIX век;
•    мястото, където се развива по-голямата част от действието - румънският град Браила;
•    част от героите, които участват в действието: Странджата - най-старият, Македонски - най-противоречивият, Хаджият и Попчето, Бръчков - най-младият;
•    представлява поредица от описания, които „се движат“:
-    от по-общото към по-конкретното;
-    между полюсите на жалкото и величавото;
•    описанията са съчетани с:
-    диалог, които дава възможност впечатленията на читателя за хъшовете да се затвърдят и допълнят чрез речева характеристика;
-    думи на повествователя, които пряко ха-рактеризират присъстващите в кръчмата на Странджата и чрез които са откроени образите на най-стария и на най-младия.

Описанията в I глава са подредени така, че представата за хъшовете става все по-конкретна; диалогът и осезаемото въздействие на словото на повествователя изграждат началната представа за героите на творбата и за техния свят, белязани едновременно и от трагичното, и от величавото. Така още в I глава се проявяват характерни за Вазовия творчески стил особености - подчиняването на описанията на цялостното послание, вложено в текста, и пряко заявената оценка на повествователя за героите - за тяхната нравственост, за качествата им, за житейския им избор.
 
Повествователят и героите:
Когато четем Вазовите разкази, повести и романи, сме подпомогнати в разбирането на смисъла им чрез осезаемото присъствие на повествователя в света, който гради дадената творба. Базовият повествовател направлява възприятието на текста, старае се да обясни значението на детайлите и да поучи читателя. В I глава на повестта „Немили-недраги“ например обяснителен характер имат коментарите за надписите по кръчмите и кафенетата, посещавани от българи; за изображенията по вратите на тютюнджийските лавки; за това кои са „народни“ в чуждия град; за отношението на младия Бръчков към присъстващите и най-вече - към Странджата.
Чрез обясненията на повествователя до читателя достига нескритата симпатия на автора към хъшовете, примесена със съчувствие към участта им на бедни изгнаници.
Активното присъствие на повествователя насочва възприятията на читателя и предопределя неговото отношение към героите да е раздвоено между възхищението от смелостта им и тяхната вярност към идеала, на който са избрали да служат, и съчувствието към окаяното им съществуване в чуждия град. 

Героите:
Героите във Базовата повест „Немили-недраги“ имат свои прототипове в реалния живот - реални хора, които Вазов е срещнал по време на своите пребивавания в Румъния - през 1871 и 1876 г. Ето какво споделя писателят пред проф. Иван Шишманов: „В Браила, без средства, безпомощен, немил-недраг, слязох в един хотел, който се посещаваше от български хъшове. Тук, попаднал в тяхната среда, аз споделях братски техния живот, техните идеали и авантюри. Повечето пъти се хранех наедно с тях в подземната изба на Никола Странджата, знаменосеца. Тази епоха от живота си аз описах много подробно в „Немили-недраги“ и в „Хъшове“, гдето сам съм се изобразил под името на младия поет Бръчков“.
 
В повестта „Немили-недраги“ Вазов се основава на действителните биографии на прототиповете на своите герои само отчасти и смесва факти от живота им с художествена измислица, като по този начин изгражда въздействаща обобщена представа за българския хъш - герой на епохата.
Хъшовете в I глава не са представени в развитие - от началото до края на повестта те са герои, отдадени на служенето на отечеството, чието страдалчество е достоен осъзнат избор. Изключение прави единствено Бръчков - в I глава е представен като възторжен ентусиаст, все още търсещ висок идеал, на който да се посвети. След речта на Странджата по думите на повествовате¬ля той получава кръщението си в хъшовството, а в края на повестта изпълнява завета на Знаменосеца и умира геройски в битката при Гредетин. 

АКЦЕНТИТЕ НАКРАТКО:
1.    Описанията: Подредени са така, че представата за хъшовете става все по-конкретна; речевата характеристика и осезаемото присъствие на повествователя изграждат началната представа за героите на творбата и за техния свят, белязан едновременно и от трагичното, и от величавото. Описанията са подчинени на цялостното послание, вложено в текста.
2.    Повествователят и героите: Оценката на повествователя за това, за което говори, е заявена пряко. Активното му присъствие насочва възприятията на читателя и предопределя неговото отношение към героите и към тяхната участ да се окаже раздвоено между възхищението и съчувствието.
Хъшовете в I глава не са представени в развитие - от началото до края на повестта те са герои, отдадени на служенето на отечеството, чието страдалчество е достоен осъзнат избор. Изключение прави единствено Бръчков - от „ветреник“ той се превръща в истински герой.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave