XVII глава от „Немили-недраги“ - смърт, безсмъртие и живот - мъченичество

XVII ГЛАВА ОТ „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ“ - СМЪРТ, БЕЗСМЪРТИЕ И ЖИВОТ - МЪЧЕНИЧЕСТВО

XVII глава е последната от повестта „Немили-недраги“. В нея се съдържа епилогът на творбата - тя представя героите и събитията от дистанцията на изминалото време:
•    повечето от хъшовете загиват геройски в битката при Гредетин;
•    Попчето и Мравката оцеляват, но замръзват по пътя към Букурещ, закъдето тръгват след войната;
•    Македонски доживява Освобождението, но има печална участ въпреки заслугите си към отечеството.

XVII глава запознава читателя с това, което се е случило с героите след събитията, описани в творбата.

Да проследим в каква последователност са подредени отделните смислови части в XVII глава: 

1. Равносметката на повествователя за края на войната
Кратко, като в резюме на събитията, е представена информация за неуспеха на българи, руснаци и черногорци да удържат редута и за липсата на подкрепа от страна на сръбските войски. Макар че е твърде лаконичен, повествователят изразява отношението си към случилото се - красноречив е изразът „юнашки подвиг“, с който е характеризирано делото на българските доброволци, недвусмислено ясно е изразено и неодобрението към сърбите, които „хладнокръвно“ следят трагичния развой на събитията, но не идват да подкрепят доброволците. Въпреки трагичната развръзка на битката при Гредетин за българите тя има изключително значение - проявеният от тях героизъм умива лицето им, запушва устата на клеветата и показва истинската им същност на герои, които заслужено получават похвали и награди от руския пълководец генерал Чернаев.

2. Съдбата на хъшовете, участвали в сраженията при Гредетин
Отново кратко, буквално изброявайки факти, повествователят съобщава каква е съдбата на „нашите приятели“ - така той нарича хъшовете герои в повестта.

3. Съдбата на Македонски, който доживява Освобождението
Последните редове от XVII глава пресъздават атмосферата на следосвобожденската действителност. Жалка е участта на единствения оцелял в боевете при Гредетин герой от повестта - Македонски. Духът на новото време е чужд за хъшовете. Подвигът им е потънал в забрава. Силните на деня са враждебни към „балканските орли“ и те отново са „в клетка“. Последното изречение от повестта - „Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?...“, е израз на болката на повествователя, който още в XV глава разочаровано констатира, че епохата на „великите героизми“ се е оказала подменена от „епохата на дребните характери“.

XVII глава има следните важни особености:
•    съдържа сведения за съдбата на хъшовете, представени от дистанцията на изминалото време след основните събития в повестта;
•    от гледна точка на вътрешната си постройка съдържа три части, като първата е най-обща, втората конкретизира смисъла на първата, представяйки участта на конкретни герои, а третата максимално стеснява обсега на вниманието, като го насочва към един определен герой - Македонски, доживял Освобождението, но не и сбъдването на възторжените мечти, вдъхновявали него и братята му по съдба да се жертват за свободата на отечеството.

Дистанцията във времето, от която повествователят поглежда към героите в XVII глава, дава възможност и читателят да съпостави света на хъшовете с реалния свят, който сам обитава, и да осмисли живота им като саможертва в името на отечеството и свободата - саможертва, на която Вазовите съвременници от първите години след Освобождението не са способни, защото ценностите и идеалите на най-героичното време от историята ни твърде бързо са забравени.

Повествователят и героите:
Напълно естествено е, че в XVII глава говори само и единствено повествователят. Именно той е този, който би могъл да разкаже най-точно какво се е случило с героите от дистанцията на отминалите години. Важно е да се отбележи, че и в тази глава се проявява стремежът на Вазов да представи правдиво историческите факти, с които са обвързани житейските истории на героите от творбата. За да придаде достоверност на разказа за трагичния край на хъшовете, повествователят преплита имената им с имената на действителни исторически личности - генерал Черняев, капитан Сикорски, капитан Райчо Николов.

Едновременно с това словото на повествователя е изпълнено с дълбоко съпричастие към героите, което чрез местоименната форма за 1 лице множествено число в израза „нашите герои“ се предава и на читателя. Хъшовете са „нашите герои“ не само защото чрез повестта „Немили-недраги“ сме опознали и тях, и техния свят, но и защото, насочвани от повествователя, сме ги приели като хора, които будят у нас симпатия, съчувствие, възхищение.

В XVII глава повествователят пряко оценява хъшовете като герои, а саможертвената им смърт - като подвиг. Ето защо така трагично отеква финалното изречение - обръщение към Македонски - единствения доживял Освобождението и постигнат от трагична участ в „епохата на дребните характери“.

XVII глава кратко информира каква е съдбата на основните герои в повестта:
•    Владиков умира от куршум;
•    Хаджият загива от взрив на бомба, докато се опитва да изнесе Владиков от бойното поле;
•    Бебровски е пронизан от два байонета, докато с един замах на сабята си поваля трима неприятели;
•    останалите хъшове загиват в битката или в полевите болници;
•    Попчето и Мравката замръзват на път към Букурещ след края на войната.
На пръв поглед тази информация е поднесена без емоция, но тъкмо сдържаността в тона на повествователя създава усещането за едно по мъжки премълчано вълнение.
Показателно е, че гибелта на младия Бръчков е представена отделно и преди тази на останалите - в края на XVI глава. Така тя е откроена и читателят е провокиран да осмисли, че най-младият от хъшовете изпълнява завета на най-стария: „Умри за България!“ (V глава).

В XVII глава повествователят максимално скъсява дистанцията между себе си и читателя и кратко, но с открито изявено отношение представя съдбата на хъшовете - герои и мъченици. 

АКЦЕНТИТЕ НАКРАТКО:
1. Сюжетът: XVII глава съдържа края на цялата повест - разказва за съдбата на героите от дистанцията на отминалото време.
2. XVII глава и заглавието на повестта: Трагична е участта на хъшовете в края на дните им. Макар да са вдъхновени от висок идеал и да са готови на героична саможертва, подвигът им остава непризнат от сърбите, на чиято страна воюват, а след Освобождението е забравен и от своите, които са погълнати от стремежа към власт и материално богатство.
3. Мотивите: Ключов за XVII глава е мотивът за разминаването между мечти и действителност. Хъшовете устояват на трудните изпитания на емигрантския живот, защото вярват, че награда за саможертвата им ще е светлото бъдеще на отечеството. Уви, когато свободата бива постигната, високите ценности, на които героите са се посветили, биват забравени.
4. Повествователят и героите: Повествователят в последната глава от творбата влиза в ролята на съдник на своето време. Именно чрез неговото слово до читателя достига оценката, че животът на хъшовете е подвиг, а пренебрегването на този подвиг след Освобождението е възмутително.
5. Конфликтите: XVII глава откроява един от основните конфликти в цялата повест — между отминалото и новото време. Този конфликт е сблъсък на ценности.
6. Проблемите и ценностите: Какъв е смисълът на саможертвата и как потомците трябва да се отнасят към подвизите от миналото - това са нравствените въпроси, които поставя XVII глава. Чрез критичния тон към своето съвремие Вазов утвърждава като цен¬ност историческата памет на народа.
7. Посланието: Бъдещето е немислимо без делата на предтечите. Ето защо те трябва да бъдат помнени от потомците, чийто дълг е да тачат паметта на героите от миналото и да черпят вдъхновение от техния пример. 

@bgmateriali.com