Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1228 резултата
Есе: „Аз съм посветил себе си на отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля.“ – Васил Левски
Три глагола в едно изречение, посветил, служа, работя, се оказват достатъчни, за да очертаят цял житейски избор, и точно от тях тръгва това ученическо есе. Уводът разчита изповедта на Апостола ...
Анализ на комедията „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев – клоуните на обществената сцена, маските и диагнозата зад смеха. Когато сцената се превърне в площад
Обширен анализ, който не се задоволява с прочит на пиесата, а изгражда от нея цялостна теза за обществото. Материал със сериозен обем и с рядка за ученическо изложение вътрешна логика – чете с...
Есе по морален проблем: „Клоуните на обществената сцена“ Кой им отстъпва мястото (по „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев)
Никой не взема сцената с взлом. Някой му я подава. От това наблюдение тръгва есето и оттам нататък обръща темата: вместо да изброява кои са клоуните, то търси кой им отстъпва централното място. ...
Есе по морален проблем: „Кой съм аз и на кого принадлежа?“ Колко струва да останеш себе си (по „Железният светилник“ от Димитър Талев)
Лесно е да кажеш кой си, докато никой не ти поиска сметката. Есето започва оттам нататък и е построено не върху темите на романа, а върху един-единствен въпрос: каква е цената да останеш себе си ...
Есе по морален проблем: „Постижимо ли е щастието?“ (по „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер). Защо щастието е умение, а не късмет
Обикновено за щастието се спори така, сякаш то е късмет: или те е сполетяло, или не. Това есе сменя въпроса още на втората страница и оттам нататък разсъждава за щастието като умение, което се у...
Есе по житейски проблем: „Цената на успеха“. Кой плаща сметката за чуждия успех („Дядо Горио“ от Оноре дьо Балзак)
Всеки успех си има сметка. По-интересният въпрос е кой я плаща, защото това рядко е самият победител. Оттук тръгва есето. Уводът не започва с общи думи за вечните човешки ценности, а с наблюден...
Есе: „Животът и саможертвата“ по стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров
Може ли човек да обича живота и същевременно да е готов да го отдаде? Есето поставя този въпрос и го разгръща като разговор между стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров и днешния ден. Нача...
Есе по морален проблем: „Как бих живял без личната си вяра?“ – вътрешният компас във „Вяра“ от Никола Вапцаров
Есето „Как бих живял без личната си вяра?“ е организирано като последователно лично разсъждение, което използва стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров като литературна опора, а не като ...
Времето като екзистенциален проблем. Есе върху стихотворението „Молитва“ на Атанас Далчев
Всички казват, че нямат време, а въпросът е друг: къде сме ние, докато то минава. Есето тръгва оттам и стига до две стихотворения на Далчев. В началото е описано ежедневието, което всеки разпозн...
Лек за болестта на душата. Есе върху стихотворението „Молитва“ на Атанас Далчев
Умората, която не се лекува с таблетки, е отправната точка на това есе. Разсъждението тръгва от познатото усещане за празнота в края на деня, назовава състоянието „болест на душата“ и стига д...
Есе по морален проблем: „Метаморфозите в любовта“. Когато промяната не означава край (по „Аз искам да те помня все така“, „Колко си хубава!“ и „Посвещение“)
Повечето съчинения по тази тема изброяват какво е любовта. Това тръгва от друго: че тя се променя, и търси отговор дали промяната я унищожава. Есе по морален проблем с опора върху три стихотво...
Есе по морален проблем: „Любовта като откривателство“ – по „Аз искам да те помня все така“ (Дебелянов), „Колко си хубава!“ (Фотев) и „Посвещение“ (Дубарова)
Есето по морален проблем „Любовта като откривателство“ съчетава лична позиция, съвременни житейски наблюдения и литературна опора в три лирически творби: „Аз искам да те помня все така“ о...