Търсене на материали

Разказът представя забавен и вълнуващ спомен от ученическо представление, по време на което героят забравя репликите си и изпада в неловка ситуация. Благодарение на приятелите му грешката с?...

Първата ми среща с любовта не беше като във филмите – без рози, без свещи, без романтична музика. Беше в една обикновена училищна класна стая, миришеща на тебешир и стари чинове, в един съвсем о...

Никога няма да забравя онази утрин в Рила, когато за първи път в живота си се почувствах едновременно страшно малък и невероятно силен. Това беше по време на училищната ни екскурзия до Седемте...

Лятото, в което разбрах какво значи „неразделни“, не беше нито най-горещото, нито най-веселото ми лято. Но беше лятото, в което любовта престана да бъде просто дума от стихотворение и се превъ?...

Беше един топъл летен ден по морето. С родителите ми бяхме на почивка в малък хотел близо до плажа. Денят започна съвсем спокойно – море, слънце, сладолед, смях. Изобщо нищо не подсказваше, че т?...

Миналото лято преживях пътуване, което още пазя като филм в ума си. Не беше нито най-дългото, нито най-далечното, но беше най-интересното, защото за пръв път тръгнах самостоятелно – без родител...

1. Какъв тип герой е разказвачът в „До Чикаго и назад“? А) Напълно неутрален наблюдател, който описва само факти без оценка. Б) Участник в събитията, който постоянно коментира видяното и прежив...

1. Кой е разказвачът в „Нежната спирала“? А) Всевиждащ автор, наблюдаващ събитията отдалеч и без участие. Б) Участник в пътуването, свидетел на случката и нейните чувства. В) Анонимен слушател,...

Беше обикновен училищен ден. Слънцето грееше ярко, а във въздуха се носеше приятният аромат на пролетта. Всичко изглеждаше нормално, докато не усетих, че някои от съучениците ми започнаха да м...

Беше студен зимен следобед, а небето беше покрито с тежки, сиви облаци. Снегът беше натрупал по тротоарите, а улиците бяха мокри и заледени. Вятърът се завихряше около мен, пронизващ и студен, к...

Седях на летището, заобиколен от куфари и хора, говорещи на различни езици. Гледах през големия стъклен прозорец, докато самолетите излитаха и кацаха в безкрайното синьо небе. В ръцете ми беше...

Денят на Христо Ботев винаги е бил специален за мен. Всяка година на 2 юни, точно в 12:00 часа, заставам прав и слушам сирените, които ехтят из цяла България. Този ден не е просто отбелязване на ист?...