Разказ по преживяно: Да направиш добро.

          Беше студен зимен следобед, а небето беше покрито с тежки, сиви облаци. Снегът беше натрупал по тротоарите, а улиците бяха мокри и заледени. Вятърът се завихряше около мен, пронизващ и студен, карайки ме да вървя по-бързо към вкъщи, стиснал здраво якето си. В ръцете ми бяха учебниците, които носех от училище, а краката ми внимателно стъпваха по хлъзгавия паваж.
          Докато пресичах улицата, забелязах възрастна жена, която стоеше на тротоара и сякаш се колебаеше дали да продължи.