Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 277 резултата
Есе на тема: „Човекът в променящия се свят“ по стихотворението „Писмо“ („Ти помниш ли…“) на Никола Вапцаров
Да живееш в променящ се свят е малко като да стоиш на палубата на кораб в буря. Земя има някъде там, но хоризонтът е размазан, вятърът сменя посоката, а ти трябва да пазиш равновесие, без да знае?...
Есе на тема: „Различният от другите човек и общността“ по разказа „Албена“ на Йордан Йовков
Да си „различен“ е дума, която звучи едновременно красиво и страшно. Тя обещава свобода, но носи и риск: риска да не бъдеш разбран, да бъдеш назован с грозна дума, да бъдеш посочен с пръст. В раз...
Есе на тема: „Престъпилият нормите човек пред съда на общественото мнение“ по разказа „Албена“ на Йордан Йовков
Да живееш между хора означава да бъдеш видим. Не само с доброто си, но и с грешките си. И често не самият закон, а очите на другите се превръщат в най-строгия съд. В „Албена“ на Йордан Йовков тоз?...
Есе на тема: „Силата да извървиш пътя до себе си“ върху разказа „Индже“ на Йордан Йовков
Да стигнеш до себе си не е път по права линия. Не е и алея с табели, които казват „тук завой наляво“, „следвай мечтите си“, „остани верен на принципите“. По-често е като ходене в мъгла: виждаш ?...
Есе на тема: „Грях, възмездие и изкупление“ върху разказа „Индже“ на Йордан Йовков
Грехът рядко влиза с гръм. По-често идва тихо, като сянка, която първо не забелязваме. После изведнъж виждаме, че е обрасла в нас като трън и вече ни боде дори когато дишаме. Така го усещам в разк...
Есе на тема: „Загубата на човешката идентичност“ върху стихотворението „Повест“ на Атанас Далчев
Загубата на идентичност не идва винаги със скандал. Понякога се настанява тихо, като прах върху рамката на снимка. Първо затваряш прозореца „за малко“, защото духа. После по навик държиш перд...
Есе на тема: „Отчуждението на човека от другите и от себе си“ върху стихотворението „Повест“ на Атанас Далчев
Отчуждението започва тихо. Първо се затваря прозорецът, после вратата, после човекът започва да се затваря отвътре. В един момент вече не знаеш кой е заминал и кой е останал: ти ли си напуснал с...
Есе на тема: „Децата на града“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски – № 2
Градът вечер диша като огромно животно, което ту се свива от студ, ту се изпъчва от светлина. Вървя по тротоара, където рекламите мигат като изкуствени звезди, и се улавям, че не гледам витринит...
Есе на тема: „Децата на града“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Градът винаги е изглеждал като огромно тяло, което диша, трепти, боледува и оздравява. В това тяло най-чувствителната част са децата. Те първи усещат студа на равнодушието и първи се стоплят от...
Есе на тема: „Проблемът за социалната съпричастност“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски
Когато четем „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, имаме чувството, че вървим през един град, който не е само географско място, а цяло човешко състояние. Мракът, мъглата, скрежът, пустите улици...
Есе на тема: „Слънчогледите погледнаха слънцето!“ върху поемата „Септември“ на Гео Милев
Когато Гео Милев пише „С л ъ н ч о г л е д и т е / п о г л е д н а х а с л ъ н ц е т о!“, той не просто описва растения, които се обръщат към светлината. Той разказва сцена на пробуждане. За мен това оли?...
Есе на тема: „Утопичният проект за социално преустройство“ върху поемата „Септември“ на Гео Милев
Когато чета „Септември“ на Гео Милев и мисля за темата „утопичният проект за социално преустройство“, пред очите ми се появява една огромна сцена, на която действат едновременно надеждата ...