Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 3428 резултата
Национално предупреждение, а не национално олицетворение: Бай Ганьо и характерологията на българина, анализ на книгата на Алеко Константинов
Може ли един литературен герой да бъде обявен за портрет на цял народ: анализът на „Бай Ганьо“ отговаря на този въпрос, като внимателно разделя чертите на героя на групи. Началото се спира на ...
„Сбирщина от измамени и измамници“: конфликтът на ценности, страсти и амбиции в романа „Дядо Горио“ от Оноре дьо Балзак. Анализ
Един роман, прочетен като енциклопедия на парижките нрави: анализът тръгва от мястото на „Дядо Горио“ в „Етюди за нравите“ и от връзката между съдбите на героите и историческото време, в ко...
Едип, Антигона и Електра: трагическата вина у Софокъл и Еврипид. Съпоставителна характеристика
Оскъдните на брой старогръцки трагедии въвеждат в културната памет герои, които с времето стават образи-символи: оттук започва съпоставителната характеристика на Едип цар, Антигона и Електр...
От роб към личност и гражданин: духовният портрет на българина в романа „Под игото“ от Иван Вазов. Анализ
Замисълът на Вазов да се върне към още неугасналата жарава на спомените е отправната точка на този прочит: романът е разгледан не толкова като разказ за Априлското въстание, колкото като исто...
„За обич съм създадена“: непреклонността на Антигона в трагедията на Софокъл. Разработка
В развитието на старогръцката трагедия Софокъл се утвърждава като „майстор на характери“, а тази разработка проследява как непреклонната личност се превръща в център на „Антигона“. В нача...
„Да смяташ, че си прав, и да си тъй неправ“: трагичният сблъсък на несъвместими ценности и принципи в „Антигона“ от Софокъл. Анализ
Кой е прав и кой е виновен в спора между Антигона и Креон: анализът не бърза да отговори, а проследява как самите герои чертаят съдбата си с избора и делата си. Началото поставя трагедията в ко...
Сляп със здрави очи: проблемът за слепотата и зрението в „Едип цар“ на Софокъл. Анализ
Едип вижда с очите си, но остава сляп за истината, а когато се ослепява, най-сетне проглежда. Върху този парадокс е изградена разработката за проблема за слепотата и зрението в „Едип цар“. Нач...
„Септември ще бъде май“: мотивът за вярата в дванадесета глава на поемата „Септември“ от Гео Милев. Анализ
Защо поемата би останала само поетичен отзвук на едно историческо събитие, ако беше завършила с единадесета глава: върху този въпрос е построена разработката за мотива за вярата във финала н...
„Иконостас на българската свобода“: анализ на цикъла „Епопея на забравените“ на Иван Вазов. Духовната мощ и жертвоготовността на героите
Дванадесет оди за дванадесет апостоли на българската свобода, подредени като иконостас: върху този замисъл е построено разглеждането на „Епопея на забравените“ на Иван Вазов. Първата част ...
„Пострадах сам, помагайки на хората“: анализ на трагедията „Прикованият Прометей“ от Есхил, титанът като образ символ на справедливостта и хуманизма
Кой е истинският победен, когато по-силният наказва по-правия? С този въпрос се чете трагедията „Прикованият Прометей“ на Есхил в тази разработка. В началото е дадено мястото на творбата: из...
„Земята ще бъде рай“: противоречивият художествен свят на поемата „Септември“ на Гео Милев. Литературен анализ
Погромът и обещанието за рай стоят в една и съща поема: от това вътрешно противоречие тръгва анализът на „Септември“ на Гео Милев. Началото изгражда културноисторическия контекст, в който с...
Любов под маска: привидността и притворството в трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир, литературен анализ
В замъка Елсинор дори любовта носи маска и точно нея проследява този анализ: как в най-мрачния двор на европейската драма чувството се превръща в привидност и притворство. Началото поставя „...