Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 613 резултата
Проблемът за правилния избор в трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир. Разработка
Ренесансът е епоха на човека, и като нейна рожба Шекспир твори само за това най-съвършено същество, носител едновременно на силни чувства и висш разум. Разработката тръгва от тази основа, за д...
Мотивът майка и син в българската лирика и диалогът в „На прощаване“ от Ботев
Мотивът майка и син е сред най-популярните в българската литература и живее в много варианти: прощаване с майката, завръщане при нея, майката като пристан и утеха, съпричастност към майчиното ...
Двете лица на елинското битие: войната и мирът в поемата „Илиада“ от Омир
„Илиада“ никога не е преставала да бъде извор на познание: в нея художествено е отразен животът на древните гърци, битът, поминъкът, културата и нравите им. Разработката чете поемата през ней...
Гневът на Ахил и гласът на благоразумието: силата на опустошителния гняв в „Илиада“
Старогръцката митология е неизчерпаем извор на сюжети, а Троянският цикъл е нейният връх на героизма: епически битки, в които участват хора и богове, вдъхновявали дори Александър Македонски, ...
Двете лица на природата и хората на труда: героите на „Градушка“ в конфликта
Двете страни в конфликта на „Градушка“ са очертани ясно и недвусмислено. Разработката представя първата: природата с нейните две лица. Доброто е в предвидимата смяна на сезоните, към която ч...
Човекът сред безразличната природа
Писателите Елин Пелин, Емилиян Станев и Йордан Радичков, които като ловци цял живот общуват с природата, ясно са осъзнали главната нейна особеност – тя е безразлична към човешките представи ...
След символистите: родовата памет и свободният дух в „Потомка“ от Елисавета Багряна
Появата на Багряна в българската поезия е знаменателна: след поетите символисти тя отново приземява поетичната образност и връща непосредственото, но извисено възприятие на света. Разработ...
Публично изказване по научен проблем: какво го отличава и как се подготвя
За разлика от изказванията по морален, житейски или граждански проблем, на научно познание подлежи всичко около нас: спецификата на науката се определя не от нейния обект, а от подхода ѝ към д...
Кога думите стават текст: урок по български език за изказването, речевата ситуация и градежа на текста
Общуването започва да се разбира едва когато изречението спре да бъде последната мярка, и точно оттам тръгва този урок. В началото е въведено понятието изказване, или дискурс, заедно с обстоя...
„Народ се пробужда“: как Преспа престава да бъде лабиринт. Анализ на романа „Железният светилник“ от Димитър Талев с въпроси и задачи
Кога един град престава да бъде лабиринт и започва да има център? Оттук тръгва разработката върху романа „Железният светилник“ на Димитър Талев. В началото е очертан контекстът, в който въз...
Стълбата, която води надолу: анализ на алегоричния образ на света в „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски
Може ли стълба, водеща нагоре, всъщност да води надолу? Разработката върху „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски тръгва от начина, по който притчата въздейства, и обяснява защо образът...
„Целта оправдава средствата“: анализ на сюжета на притчата „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски
Изкачването по стълбата е разчетено тук като сюжет на притча, който трябва да изрази един универсален морален принцип, и като поредица от размени, всяка от които променя героя. Началото форму...