Публично изказване по научен проблем: какво го отличава и как се подготвя

Мнозина се затрудняват не да измислят какво да напишат в едно есе, а как да го подредят така, че то наистина да убеждава. Тази разработка тръгва точно оттам и води ученика от теорията до готов образец. Първата част отговаря на въпроса какво е есе: как се появява самата дума, откъде идва традицията на този тип текстове и кои са признаците, по които едно съчинение може да се нарече есе. Изведени са изискванията към проблема, тезата, аргументацията, изводите, композицията и изразните средства. Следва разглеждане на общуването при писането на есе: кой пише, за кого пише, с каква цел и какъв резултат се очаква. Тази част помага на ученика да осъзнае, че текстът се пише за читател, а не сам за себе си. Самостоятелен акцент е поставен върху видовете есе. Разграничени са есе рефлексия, есе казус и есе апел, а различията между тях са обобщени в подробна таблица по показателите същност, цел, резултат, роля на автора, роля на читателя, тип аргументация, композиция и изразни средства. По-нататък е описана последователността на работата: осъзнаване на темата и проблема, формулиране на теза, събиране на материала и изграждане на аргументативната верига, съставяне на план, написване и проверка на текста. Обяснено е и какво трябва да съдържат въведението, основната част и заключението, като е дадена и схема на общия план. Финалната част е най-практическата: върху конкретна тема, свързана с познат античен мит, е разработен цялостен пример, който преминава през тълкуването на проблема в заглавието, формулирането на тезата, организацията на материала, трите аргументативни вериги с аргументи, доказателства и примери, както и през извода и заключението. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка за писане на есе, за преговор преди класна работа и за подготовка за матура по български език и литература.

Тест, при който почти всяка задача поставя пред ученика едно изречение и пита какво е то. Двадесет ситуации, двадесет решения и приложени отговори с обяснения – готов материал за един учебен час. Подходът е това, което го отличава. Вместо да питат какво е теза или заключение, задачите цитират конкретна реплика от реч и изискват тя да бъде разпозната. Така частите на изказването се учат по звученето им, а не по дефиниция – а точно това умение потрябва, когато самият ученик застане пред класа. Обхватът е пълен. Отделни задачи проверяват ролята на темата, разпознаването на тезата в няколко различни формулировки, мястото на аргументацията и признаците на заключението. Друга група разглежда двата вида композиция и реда, по който се подреждат частите при всяка от тях. Особено силна е линията за видовете аргументи. Личното преживяване, разсъждението и примерът с известна личност са представени с по няколко примера всеки, така че разграничението между тях се затвърждава. Отделна задача изисква да се преброят видовете аргументи в описана реч – формат, при който повърхностното знание веднага си личи. Самостоятелен блок е посветен на поведението пред публика: темпото при говорене, интонацията и логическото ударение, позата и движението, репетицията и съобразяването с възрастта на слушателите. Тези въпроси рядко се включват в тестове, а именно те решават дали едно изказване ще бъде чуто. Отделно внимание заслужават задачите, които питат какво се случва, ако нещо липсва – при слаба аргументация или при неясна теза. Те проверяват разбиране за целостта на изказването, а не за отделните му части. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а формулировките са разгърнати и правдоподобни, така че налучкването е практически невъзможно. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки от тях идва с обяснение от няколко изречения, което формулира и самото правило зад въпроса. Така проверката се превръща в кратък наръчник, годен за преговор преди изява. За учителя това е готова проверка след раздела и същевременно основа за практическа работа – всяка ситуация от задачите може да се разиграе пред класа. Не изисква подготовка и се използва цял или на части. За ученика ползата излиза далеч отвъд оценката. Материалът показва как се разпознават частите на речта, как се подбират аргументи и как се държи човек пред публика – умения, нужни при защита на проект, при интервю и при всяко публично говорене. Подходящ е за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома.

Преди да се изправи пред публика с научна тема, ученикът трябва да знае две неща: как звучи научният стил и как се строи убедително изказване. Урокът дава и двете. Първата част очертава задачите и характеристиките на научното общуване: проблемност, обективност, аналитичност, логичност и точност, както и онова, което не му е присъщо. Следва обзор на подстиловете и жанровете, от академичните статии и монографии до речниците и учебните помагала, а след него и преглед на лексикалните и граматическите особености: терминология, абстрактна лексика, страдателни форми, авторска форма. Втората част преминава към самото изказване: тема, теза и подтези, аргументи, композиция с въведение, същинска част и заключение. Обяснено е как се прави обръщение към аудиторията, как се въвежда темата, как се противопоставят теза и антитеза и как се подрежда аргументацията. Отделен раздел разграничава видовете научни изказвания заедно с времетраенето им: доклад, съобщение, изказване, лекция и беседа. Финалната част събира практически съвети за подготовката, за спазването на времето, за презентацията и за уверения говор. Подходящ за подготовка на изказване в клас, за преговор върху научния стил и за оформяне на собствена реч.

Как една реч пред събрана публика се превръща в сила, която задвижва хората? Разработката отговаря на този въпрос стъпка по стъпка и подготвя ученика сам да състави публично изказване по граждански проблем. В началото са разграничени три различни комуникативни ситуации: изказване по морален проблем, по житейски проблем и по граждански проблем. Показано е защо гражданският случай изисква да се съчетаят изискванията на другите два и къде точно пада ударението при всеки от тях, върху емоционалното въздействие, върху разностранната аргументация или върху двете заедно. Следва частта за самата ситуация на общуване: какъв авторитет трябва да има говорещият и откъде идва той, как отделните хора се превръщат в общност, защо събраното множество преживява и реагира различно от отделния човек и на какви места обикновено се произнасят такива речи. Същинската част е посветена на структурата на изказването: с какво се започва, как от няколко конкретни повода се стига до закономерност, кога се формулира тезата, защо се търсят причините и условията и как оттам решението идва почти само. Отделено е внимание и на реторическите похвати, които зареждат речта емоционално, както и на ролята на запомнящата се формулировка, която може да се превърне в лозунг на едно движение. Практическата част включва два развити казуса. Първият е подробно разгърнат пример по актуален граждански проблем, свързан с разминаването между буквата и духа на закона, с позоваване на Монтескьо и с проследен ход на изложението от повода до решението. Вторият е училищна ситуация за групова работа, разпределена между шест различни гледни точки, с ясно посочени изводи, до които обсъждането трябва да доведе. Към него е даден и начин учениците сами да преценят доколко представените тези и аргументи са валидни. Разработката е подходяща за подготовка на устно изказване в час по български език, за упражнение по реторика и за самостоятелна тренировка преди изпитване.

Умението да се говори публично по нравствен въпрос се проверява трудно с обикновено изпитване – затова темата обикновено остава на нивото на схемата с трите части. Този тест разширява проверката: освен композицията, той обхваща подбора на думите, изграждането на тезата и разбирането какво изобщо превръща един въпрос в морален. Задачите са 20, подредени в три части с ясно различни изисквания. Първата част стъпва върху кратък текст за същността на публичната реч и включва 5 въпроса към него. Проверява се разбирането на основния смисъл, разпознаването на качеството, което прави говорещия убедителен, определянето на ролята, в която той се поставя, откриването на твърдение, което липсва в текста, и тълкуването на финалното изречение. Задачите са формулирани така, че приблизителното запомняне на съдържанието не е достатъчно – нужен е точен прочит. Втората част се състои от 12 въпроса с избираем отговор върху теорията на темата: определението за публично изказване като аргументативен текст, композиционната схема и съдържанието на увода и на заключението, същността на подтезата, видовете аргументи, стратегиите при изграждане на речта, задачата на говорещия спрямо аудиторията и изискванията към езика. Включени са и задачи върху експресивната лексика, включително разграничаването на експресивна от неутрална дума, както и въпрос, който отделя моралния проблем от научния. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Едната изисква обяснение защо подготовката е съществена за публичната реч. Втората поставя по-сериозно изискване – да се формулира собствен морален проблем и теза по него. Третата е кратко практическо упражнение върху експресивността. Тези задачи подготвят пряко писането на цялостно публично изказване. Пълните отговори са дадени накрая. При избираемите задачи е посочен верният вариант и е добавено кратко обяснение, свързано с теорията или с прочетения текст. При отворените задачи има примерни решения, включително готов образец за формулиране на морален проблем и теза – модел, който показва каква степен на конкретност се очаква. Материалът е удобен като контролна работа, като упражнение преди самостоятелно писане и като преговор преди изпитване. Учителят получава готов лист за раздаване, а ученикът – ясни ориентири за структурата, езика и изискванията към този тип текст. Решаването се вмества в един учебен час, а проверката по приложените отговори може да се направи веднага и самостоятелно, което прави теста подходящ и за домашна подготовка преди писмена работа.

Публичното изказване по морален проблем е тема, при която теорията и практиката трябва да вървят заедно: не е достатъчно да се знае от какви части се състои речта, ако ученикът не умее да формулира теза и да я подкрепи. Този тест проверява и двете страни на умението в рамките на един лист. Съдържанието е разпределено в 20 задачи и три части. Началото е кратък текст, поставящ моралния въпрос за стойността на притежанието и на човешките добродетели, и 5 въпроса към него. Те изискват откриване на основната идея, преценка кое твърдение съответства на съдържанието, определяне на значението, което текстът отдава на начина на изразяване, и извеждане на предназначението на публичната реч според прочетеното. Тази част тренира четене с разбиране върху разсъждаващ текст – умение, което се проверява и при изпитните формати. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор върху самата тема. Обхванати са функцията на публичното изказване и типът текст, към който принадлежи; изборът на тема според аудиторията; композицията и последователността на частите; съдържанието на същинската част и на заключението; понятието подтеза; видовете аргументи; изискванията към езика и ролята на експресивността; както и разграничаването на моралния от научния въпрос. Част от задачите са с отрицателна формулировка и изискват да се посочи онова, което не е присъщо на този тип реч. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първите две изискват кратко обяснение – за ролята на експресивните думи и за необходимостта тезата да бъде подкрепена. Третата е практическа: ученикът трябва сам да напише кратко становище по поставен морален въпрос. Така проверката завършва с реално писане, а не само с разпознаване на теоретични формулировки. Отговорите са изнесени в отделен раздел. При избираемите задачи верният вариант е придружен с кратко пояснение, което насочва към съответното правило или към мястото в текста. При отворените въпроси са дадени примерни отговори – стегнати, с ясна теза и с подходящ речник, така че да служат за образец при собствено писане. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение преди писане на публично изказване и за самостоятелна подготовка. Учителят получава готов лист с равномерно разпределена трудност, а ученикът – ясна представа какво точно се изисква от този тип текст, преди да го напише самостоятелно. Решаването отнема около учебен час, а приложените отговори позволяват проверката да се направи веднага, без допълнителни помагала.