Търсене на материали

В Париж… Ама, ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? — Да ви кажа: ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се снабдиш в България със задграниче...

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Зададе се облак темен откъм гора, от Балкана; дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна?

О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата...

Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава!

Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка

Свети владико! Пастир народен! Днес тебе песен пея за слава и казвам: отче, ти си достоен не за епархия - за държава;

Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката!

Патриот е - душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа!

Ликуй, народе! Старо и младо, хвалете и днес бога и царят! Днес е Гергьовден. От овце стадо тъй блейше вчера подир овчарят,

Питаш ме, защо съм аз дохождал нощя у вас, как съм скочил през плета и що щял съм да крада.

Бързай, странник, върви скоро къща бащина да стигнеш, пред къщата играй хоро, през хорото ти ще минеш