Ней - Христо Ботев

НЕЙ

Питаш ме, защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.
 
Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в темна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.
 
Нощ бе темна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - сички спят,
спеше си и ти с мъжът.
 
Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох той,
ще изпита гневът мой.
 
Гледам вкъщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
 
Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.
 
Славей песен си запя:
с радост среща той зора:
през прозорецът глава
се показа и засмя.
 
Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах:
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.
 
Ето защо идвах аз
в темна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, или аз!