Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 848 резултата
Есе по морален проблем: „Упадъкът на човека и общността“. Грях, вина и невинност в дома, който изстива тихо (по „Гераците“ на Елин Пелин)
Упадъкът не идва с трясък, а през пукнатини, дребни измами и премълчани обиди, и точно оттам започва това ученическо есе. Опората е „Гераците“ на Елин Пелин, разчетена не като история за една ...
Есе на тема: „Носталгията“. Тънкият конец към миналото: спомени, дигитални следи и капанът на златния музей (по елегията „Да се завърнеш в бащината къща“ на Димчо Дебелянов)
Носталгията като болка и като лек едновременно: така е формулирана изходната позиция на това ученическо есе, което тръгва от елегията „Да се завърнеш в бащината къща“ на Димчо Дебелянов и ст...
Есе по морален проблем: „Майка и родина“. Двата зова, които чакат на прага (по елегията „Да се завърнеш в бащината къща“ на Димчо Дебелянов)
Колко човешка драма се крие зад простото желание да се прибереш у дома: оттук започва ученическото есе върху темата за майката и родината, написано по елегията „Да се завърнеш в бащината къща...
Есе по морален проблем: „Страхът в отношенията между различните поколения“. „Деца, боя се зарад вас“: тревогата, която всъщност е обич (по стихотворението „На моите внучета“ на Пейо Яворов)
Разминаването между този, който гледа напред и бърза, и този, който гледа назад и се бави, е началната картина на това есе и обяснението защо между поколенията се ражда страх. Опората е стихотв...
Есе по граждански проблем: „Историята, от автентичност към кич“. Когато паметта се превърне в декор за снимка (по романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Историята като огледало или историята като украшение: от това разграничение тръгва ученическото есе за пътя от автентичността към кича. Уводът определя историята като памет на един народ и в...
Есе на тема: „Разум и безумие в историята и в изкуството“. Пиянството на един народ и лудостта, която движи напред (по романа „Под игото“ на Иван Вазов)
Може ли безумието да бъде по-мъдро от разума? С този въпрос тръгва ученическото есе, което разглежда двете сили като двигатели на историята и на изкуството. Уводът ги представя не като противн...
Есе на тема: „Мястото на изкуството в съвременното общество“. Тихият глас, който ни напомня, че сме повече от машини (с опора на „Cis moll“ от Пенчо Славейков)
Какво би останало от света, ако от него изчезнат музиката, книгите и картините: от този въпрос тръгва ученическото есе на тема „Мястото на изкуството в съвременното общество“. Уводът рисува ...
Есе по морален проблем: „Творецът и социалната среда“. Огънят, който обществото ту гаси, ту приема (със стиховете на Пенчо Славейков за глухия Бетовен)
Между вътрешния си ритъм и шума на света стои всеки, който твори: с този образ започва ученическото есе на тема „Творецът и социалната среда“. Уводът представя връзката между двамата като по...
Есе по морален проблем: „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!“. Огледалото, което не ласкае, а буди (по очерка „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов)
Изводът на Алеко е взет не като присъда, а като будилник, и есето се опитва да погледне в огледалото му без страх и без оправдания. В началото темата е отделена от географията и от членството в ...
Есе по морален проблем: „Изборът на житейско поведение между лудостта и благоразумието“. Свещта в тъмния долап и една нова молитва за България (главата „Новата молитва на Марка“ от „Под игото“ на Иван Вазов)
Есето тръгва от един тих човек, за когото домът, редът и предпазливостта са крепост, и стига до деня, в който тази крепост се разклаща. Проблемът е въведен чрез самата глава: Бяла черква се готв...
Есе по морален проблем: „Аз съм посветил себе си на отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля“. Служба, а не слава (по думите на Васил Левски)
Три глагола в едно изречение, посветил, служа, работя, се оказват достатъчни, за да очертаят цял житейски избор, и точно от тях тръгва това ученическо есе. Уводът разчита изповедта на Апостола ...
Есе по морален проблем: „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“. Времето не е алиби, а задача (по мисли на Васил Левски)
Една мисъл на Апостола, която обикновено виси като красив надпис на стената, тук е разчетена като програма за всекидневието. Есето по морален проблем разделя изречението на три части и работи...