Търсене на материали

Материалът представлява преразказ на приказката „Златното момиче“ от името на мащехата. Тя разказва за омразата си към заварената дъщеря, за изоставянето ѝ в гората и за завистта си, когато ...

Материалът представлява разказ по въображение на тема „Златни уста“. В центъра е Дария – момиче, което умее да намира добри, точни и утешителни думи. Когато в класа идва ново момче на име Сте?...

Материалът представлява разказ по въображение на тема „Златни ръце“. Главната героиня разказва за своя дядо Иван, който умее да поправя всичко и радва хората със сръчността си. Когато любим?...

Материалът представлява преразказ на епизод от приказката „Тримата братя и златната ябълка“ от името на царкинята. Тя разказва как страшен змей заключва водите в царството и изисква момиче...

Материалът представлява преразказ на приказката „Тримата братя и златната ябълка“ от името на двамата по-големи братя. Те разказват за неуспешните си опити да опазят златната ябълка, за сме...

Материалът представя план на библейския разказ „Шестте дни на Сътворението“. В него последователно са проследени Божиите дела през всеки ден: създаването на светлината, небето, сушата, море...

Материалът представлява преразказ на мита за Кронос от името на титанидата Рея. В текста се проследява как Кронос сваля баща си Уран и завзема властта, но страхът от пророчеството го кара да п...

Когато два текста разказват за едно и също нещо, те споделят общ предмет на общуване, но почти винаги имат различна тема, различна функция и различен вид. Предметът се открива чрез номинативна...

Стилистичните грешки се появяват, когато думите и изразите не подхождат на стила и контекста на текста. Основните видове са: неуместна употреба на думи от друг стил, лексикални и морфемни пов?...

Глаголните форми в българския език имат ясни правила. За 1 л. мн.ч. сегашно време окончанието е -м (I и II спрежение) или -ме (III спрежение), а проверката става чрез формата за „аз". Деепричастието се...

Местоименията в българския език имат различни форми, които зависят от ролята на думата в изречението. Формите „кой", „който", „някой" и „никой" се използват за лице, което е подлог, а „кого", „...

Съществителните имена от мъжки род имат бройна форма с окончание -а/-я, която се използва след числителни и думи за количество, когато не означават лица. За хора се ползва обикновеното множест?...