Граматична норма. Местоимения

Кой ще грабне наградата и на кого ще я връчат: една буква разлика, която обърква и възрастни. Разработката подрежда двете най-трудни групи местоимения и дава на ученика проверки, а не правила за наизустяване. Първата част разграничава формите кой, който, някой и никой от кого, когото, някого и никого според ролята им в изречението и въвежда замяната с „той“ и с „него, го, му“ като бърз тест, придружен с примери и с полезно наблюдение за това какво издава присъствието на предлог. Втората част е посветена на притежателните местоимения и на въпроса кога притежанието се връща към подлога: обяснено е защо в трето лице изборът не е стилистичен, а смислов, и как една замяна може да смени изцяло притежателя в изречението. Показани са и случаите, в които формите за друг притежател са единствено верните. Практическата част е степенувана. Първо идват разширени задачи за самопроверка с попълване, с избор между свой и негов и с редактиране на сгрешени изречения, всяка с ключ и с кратко обяснение защо нормата изисква точно този вариант, включително при спорните случаи, в които са възможни два отговора. След тях следва по-кратък ученически тест върху същите две групи, също с отговори. Финалното мини обобщение събира правилата в няколко реда, удобни за преписване в тетрадката. Разработката е подходяща за преговор по български език в 11 клас, за самостоятелно упражнение върху граматичната норма и за бърза справка при колебание коя форма е книжовната.

Имам един познат, който работи в лаборатория. Имам един познат, чиято работа е строго секретна. Двете изречения изглеждат почти еднакви, а местоименията в тях се съгласуват в противоположни посоки, и точно това разграничение е сърцевината на разработката. Началото поставя друг често объркван избор: формите кой, който, някой и никой, употребявани за лице в ролята на подлог, и формите кого, когото, някого и никого, употребявани за лице извън тази роля, с бърза проверка към всяка група и с уточнението кога нормата е задължителна и кога разговорната реч допуска отклонение. Следва разделът за притежателните местоимения, в който е разграничено притежанието на подлога от притежанието на друг човек, а отделно е разгледан изборът между свой и мой, твой, наш и ваш при първо и второ лице. Същинската част се връща към който и чийто и показва към коя дума се насочва всяко от тях, с примери от речта. Практическата част включва два теста, единият с шест задачи за избор, попълване, редактиране и обосноваване, вторият опростен ученически вариант, и двата с очаквани отговори и кратки обяснения за самооценка. Финалът добавя раздел за самоподготовка с изречения за попълване и мини-речник на четирите ключови понятия, подлог, допълнение, съгласуване и притежателно местоимение. Разработката е подходяща за упражнение върху граматичната норма, за преговор преди класно и за самостоятелна работа върху местоименията в 10 клас.

Кой или кого, някой или някого, свой или негов. Часът подрежда местоименията, при които се греши най-често. В началото е дадена информацията за урока: тема, клас, продължителност и предмет, а темата е формулирана изрично чрез двойките форми, които ще се разглеждат. Следват целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, а после методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, при които репликата на учителя е изписана дословно. Нататък часът минава последователно през трите проблемни групи: разграничението между двете серии форми, употребата на притежателните местоимения и съгласуването на относителните. Отделно е предвидено и как се дава проверка, която ученикът може да прилага сам, вместо да помни правилото. Самостоятелно е обмислено и как се говори за грешки, които учениците чуват всеки ден от възрастни. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези форми се бъркат толкова упорито: в говора те се смесват свободно, а в писмената реч разликата остава задължителна. Планът е подходящ за преподаване по езикова култура, за упражнение и като модел за собствен план.

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през определения. Първата част е за неопределителните местоимения: как се образуват от въпросителните с представките ня, и не, таблица с видовете по категории и примерни изречения за всяка от тях. Специалните правила са отделени и стигат до истинските капани. Обяснено е кога се пише някой и кога някого, дадена е и проверка, с която разликата между някой и някои се решава за секунда. Показано е защо ударената представка отличава местоимението от отрицателната частица и защо „някой не дойде“ значи съвсем друго в сравнение с „никой не дойде“. Втората част е за относителните местоимения и започва с двойната им роля: те едновременно заместват дума и свързват подчиненото изречение с главното. След таблицата с видовете идват правилата, които решават най-честите грешки: как службата в подчиненото изречение определя избора между който и когото, с какво точно се съгласува чийто и кога се пише чиито, къде застава запетаята и по какво относителните се различават от въпросителните. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа и пунктуацията.

Проверка, посветена на местоименията – областта, в която грешките са най-чести и в устната, и в писмената реч, защото изборът на форма зависи от синтактичната позиция, а не от значението на думата. Началото стъпва върху кратък текст за подготовка на училищно мероприятие, в който целенасочено са употребени много и различни по вид местоимения. Петте задачи към него изискват анализ на конкретни форми от самия текст: каква е синтактичната роля на относителното местоимение в подчиненото изречение, коя форма е обектна и как се проверява тя, защо в определен случай не е подходяща възвратната форма, на коя дума се съгласува притежателното относително местоимение. Тъй като всички примери идват от един свързан текст, ученикът работи с реална употреба, а не с изкуствено съставени изречения. Втората част разширява проверката в няколко посоки. Една група задачи е насочена към разграничението между подложна и обектна форма при относителните, въпросителните и неопределителните местоимения, с прилагане на проверката чрез заместване с лично местоимение – похват, приложим при всяко колебание. Друга група разглежда съгласуването, като противопоставя двата случая: относителното местоимение се съгласува с предходната дума, а притежателното относително – със следващата. Именно това обратно правило е причина за най-честите грешки. Обемна група задачи е посветена на възвратното притежателно местоимение и разграничението му от обикновените притежателни форми. Тук са включени и по-трудни случаи, при които изборът променя смисъла на цялото изречение – кой е притежателят и съвпада ли той с подлога. Отделна задача изисква да се посочи къде замяната е невъзможна, без изречението да получи друго значение. Включена е и задача върху отрицателното местоимение в неговата обектна форма – случай, специфичен за писмената реч и често пренебрегван в говора. Последните три задачи изискват писане: поправяне на две изречения с обосновка на промяната, съставяне на собствени изречения с двата типа съгласуване и разграничаване на употребата на възвратната от обикновената притежателна форма чрез собствени примери с посочване на подлога и обекта. Отговорите са изнесени след задачите – с обяснения, които посочват правилото и съответната проверка, а при отворените задачи с готови примерни изречения и уточнение как се променя смисълът при избор на друга форма. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с бърза проверка и възможност за използване на части. На ученика служи не за запомняне на отделни случаи, а за усвояване на самите проверки, които може да прилага самостоятелно при всяко колебание в писмена работа.

Две миниформули на дъската държат целия час: подлог значи „той“, а собственик, съвпадащ с подлога, значи „свой“. Планът за урок върху местоименията и прилагането на граматичната норма започва с ясно формулирани цели и с бърз старт, в който три недовършени изречения на дъската изваждат наяве какво вече знаят учениците и как класът ще раздели материала на два блока. Основната част въвежда правилата последователно: първо разграничението между формите за подлог и за допълнение при въпросителните, относителните, неопределителните и отрицателните местоимения, с проверка чрез замяна и с примери, които учителят изписва; после притежателните местоимения и случаите, в които изборът в трето лице не е свободен, защото сменя притежателя, а с него и смисъла на изречението. Следва ръководена практика с две упражнения, в които класът първо определя ролята на думата и чак тогава избира формата, а после поправя готови изречения, между които има и такива, които вече са верни. Самостоятелната минипроверка дава пет задачи с ключ за самооценка, а отделен кратък раздел събира най-честите грешки в речта заедно с правилния вариант. Часът завършва с обобщение, с домашна работа от осем изречения по зададени условия и с кратък списък за тетрадката. Всяка стъпка носи ориентировъчно време, така че сценарият се събира в един учебен час. Планът е подходящ за учители по български език в 11 клас и за ученици, които искат подредена структура за преговор.