Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 651 резултата
Отрицанието като аргумент: полемичната защита на Кириловите писмена в „За буквите...“ от Черноризец Храбър, анализ на художествените аргументи
Разгърнат анализ на старобългарската творба „За буквите...“, разгледана през нейния жанров синкретизъм и през художествените аргументи, с които защитава Кириловата азбука. Изложението зап...
Буквите, които никой чужд език не може да замени: анализ на апологията „За буквите“ от Черноризец Храбър, нейните аргументи, жанр и загадъчен автор
Кой стои зад псевдонима Черноризец Храбър и защо едно съчинение от края на девети век още се смята за образец на убеждаващо слово: с тези два въпроса започва разработката върху апологията „З...
Словото, родено в молитвен унес: особености на старобългарската литература, нейните художествени принципи и жанрова система
Кратък обзорен текст, който обяснява защо старобългарската литература изглежда толкова различна от всичко, което ученикът чете днес. Началото поставя творбите в тяхното историческо време: х...
„Аз виждам неща, които другите не виждат“: анализ на разказа „Дамата с рентгеновите очи“ от Светослав Минков и на присмеха над бездуховния хайлайф
Заглавието на разказа обещава поглед, който вижда скритото, и точно този поглед е взет за ключ към разработката: рентгеновият, с който самият Светослав Минков сканира битието на висшето общес...
Спорът, в който човекът е защитен: анализ на „Песен за човека“ от Никола Вапцаров и на изпитанията пред нравствеността
Може ли един отцеубиец да бъде защитен, и то в песен? Разработката тръгва от този въпрос и проследява как Никола Вапцаров изгражда защитата на прегрешилия човек в „Песен за човека“. Уводът о...
Пътят вместо прародителските портрети: мотивът за одисеевското начало в стихотворението „Потомка“ от Елисавета Багряна, анализ
Прочит на „Потомка“, който следва един конкретен мотив в стихотворението: пътуването и одисеевското начало у лирическата героиня на Елисавета Багряна. В началото творбата е поставена в кон...
„Мойта слама беше злото“: анализ на зараждането на злото и неговата роля в съдбите на Рамадан и Силвина в разказа „Дервишово семе“ от Николай Хайтов
Как един родов ред, който изглежда премислен и справедлив, ражда злото и после не може да го спре? Разработката тръгва от този въпрос и проследява злото от първата му искра до мига, в който то о...
Възелът, който не изгнива: анализ на „Дервишово семе“ от Николай Хайтов и на съдбовните превратности в живота на Рамадан и Силвина
„Тарабата, дето ни делеше с Руфатя... взе, че изгни, а дертовете наши не изгниха.“ Около това признание е събрана разработката: тя проследява какво прави времето с любовта и с омразата в „Дерви...
Ловецът, птицата и Антихристът: творчеството на Емилиян Станев, литературен обзор от разказите за природата до историческите романи
Литературен обзор върху творческия път на Емилиян Станев, който представя писателя такъв, какъвто го виждат критиците: жизнелюбив, драматичен, пластичен и сладкодумен, събрал в прозата си ця...
Кражбата, която не е престъпление: образът на Елисавета в повестта „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев, интерпретативно съчинение
Интерпретация на повестта „Крадецът на праскови“, съсредоточена изцяло върху Елисавета и върху въпроса защо нейната „кражба“ не се чете като престъпление. Изложението тръгва от умението ...
Прагът между спомена и деня: анализ на елегията „Да се завърнеш в бащината къща“ от Димчо Дебелянов
Домът, който вече не може да бъде достигнат с крака, но остава достижим със спомена - оттук тръгва прочитът на една от най-обичаните български елегии. Анализът следи как у Дебелянов пътят и спо...
Тишината и спокойствието като житейски идеал: сатиричните образи на Нено и Неновица в „Маминото детенце“ от Любен Каравелов, анализ
Подробен разбор на двата централни сатирични образа в повестта „Маминото детенце“ от Любен Каравелов. Разработката тръгва от общата авторова задача: какво точно осмива писателят и кои чов...