Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 5945 резултата
Възвратни местоимения
Използването на възвратни местоимения означава, че действието е насочено към своя извършител, т.е. вършителят и обектът на действието съвпадат. Възвратните местоимения биват възвратни лични...
Сеятели на рабски чувства - Алеко Константинов
"С удоволствие се научаваме, че г-н директор-режисьорът на народния театър "Сълза и смях" е говорил с г-на военния министър по въпроса за запрещението на военните да посещават Беседата и този в?...
"Записки по българските въстания" - интерпретация
Книгата на Захари Стоянов се появява в сложен период от българския обществен и културен живот. Въодушевлението то свободата бързо е отминало и хората са се изправили пред нови проблеми и гри?...
Синоними, антоними, омоними, пароними
Синоними – думи, които имат различен звуков състав, но са близки или еднакви по значение. Синонимите почти винаги се отличават един от друг или по своето лексикално значение, или по своята емо...
Подвижното и непостоянното Ъ: правила в българския правопис
Подвижно Ъ (ър/ръ, ъл/лъ) Звукът Ъ може да променя мястото си спрямо съгласните Р и Л! В едносричните думи липсва правило стръв, грък, връх, глъч, плъх, плът сърп, твърд, вълк, дълг, жълт, дърт В мног...
Морфемен състав на думата
Морфемата е най-малката част от думата, която има значение (лексикално или граматично). Лексикалните морфеми (корен, представка, словообразувателна наставка и съединителна морфема) носят реч?...
Моите песни - Иван Вазов
И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.
Русия - Иван Вазов
Бях - малък аз, но още помня: във стаята ни бедна, скромна висеше образ завехтел до божата света икона.
На България - Иван Вазов
На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга,
Де е България - Иван Вазов
Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът.
Волов /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
Те бягаха бледни пред дивата сган. И Волов, юнакът, цял в кърви облян, извика: "О, боже! О, адска измама! подвигът пропадна и надежда няма!
1876 /Епопея на забравените/ - Иван Вазов
Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком, Копривщица легна при първата буря,