Възвратно лично и възвратно притежателно местоимение: когато действието се връща към своя извършител. Кратък урок по български език с форми и примери

„Иван облече неговото палто“ или „своето палто“: точно такива колебания стоят в основата на тази разработка върху местоименията и прилагането на граматичната норма. Уводните бележки обясняват защо местоименията са сред най-натоварените думи в речта: чрез тях избягваме повторенията, свързваме изреченията и правим изказа по-стегнат. След определението за местоимение са изведени функциите му в общуването и синтактичните роли, които може да заема в изречението. Ядрото на материала е систематичен обзор на десетте вида местоимения в българския език. Всеки вид е представен с кратко пояснение какво посочва, с изброяване на формите му и с примерни изречения, така че разликите между близките групи да станат видими. Отделено е място и на двойките, които учениците смесват най-често, например притежателните и възвратно притежателното местоимение. Самостоятелен раздел събира типичните нарушения на граматичната норма при местоименията: разместването на формите за подлог и за допълнение, дублирането на дателните форми, неправилното членуване на притежателните местоимения, разговорните и диалектните варианти, както и нарушеното съгласуване по род и число. Всяка грешка е дадена с погрешния и с правилния вариант и с кратко обяснение защо нормата изисква втория. Практическата част включва три задачи за затвърждаване: определяне вида на дадени местоимения и съставяне на изречения с тях, поправяне на грешки в готови изречения и допълване на изречения с подходящо местоимение. Заключението обобщава защо коректната употреба на местоименията е част от езиковата култура. Разработката е подходяща за преговор по български език в 11 клас, за самостоятелно упражнение и за подготовка по темата за граматичната норма.

Граматична справка за относителните местоимения, която обяснява не само кои са те, а и защо българският изобщо има отделна такава категория. Началото съпоставя българския с други славянски и балкански езици, в които същата функция се поема от въпросителните местоимения, и показва как в книжовния български се е развила самостойна категория. Оттам е изведен и произходът на формите, свързан със старо показателно местоимение и с определителния член. Следва подреден преглед на формите по значение: за лица и предмети, за признаци, за количество и за притежание. Пояснено е защо тези местоимения не живеят в простото изречение и какво правят в сложното, както и каква е разликата между свързаната и свободната им употреба, онагледена с познати народни изречения. Самостоятелен акцент е поставен върху запазените стари падежни форми и върху книжовното правило, което мнозина нарушават: кога се пише който и кога когото. Правилото е изведено отделно, с примерни изречения за всяка от двете функции, и е допълнено с бележка за почти изчезналата форма комуто и за начина, по който тя се заменя днес. Накрая са споменати и формите с ограничена или разговорна употреба, които се срещат в народната реч. Справката е подходяща за преговор по морфология, за подготовка за тест по български език и за всеки, който иска да спре да се колебае между който и когото.

Едно момче в магазин купува подарък за баща си и тетрадка за себе си, а разликата между двата израза се оказва цялата тема на разработката. От тази кратка случка и въпросите към нея е изведено кога действието е насочено към друг човек и кога се връща към самия извършител. Оттам следва обяснението какво е възвратното лично местоимение, коя е пълната му форма и как тя се пише, както и вариантът с предлог. Кратките форми са показани в изречения, а към тях е добавено правописното правило, в което учениците грешат най-често. Отделен раздел решава практическия въпрос как се избира между лично и възвратно местоимение: две групи примери, поставени една срещу друга, показват кога действието е към друг човек и кога се връща към извършителя, с кратки насочващи въпроси. Втората голяма част е посветена на учтивата форма. Обяснено е кога се използват формите за второ лице множествено число и кога те се пишат с главна буква, с примерни реплики от три различни ситуации, а срещу тях са поставени случаите на неофициално общуване, при които буквата остава малка. Следва правописният раздел за формата на личното местоимение, която носи ударение, за причината да се пише така и за разликата от съюза, с който тя се обърква. Накрая са дадени четири кратки въпроса за проверка, с които ученикът може сам да провери дали е усвоил темата. Разработката е подходяща за въвеждане в час, за самостоятелна подготовка и за преговор преди изпитване.

Три въпроса стоят зад всяко изречение с местоимение: кой върши действието, към кого е насочено то и на кого принадлежи предметът. Настоящият обобщителен тест ги превръща в двадесет и пет конкретни задачи, които обхващат всички изучени видове местоимения. Първите въпроси проверяват личното местоимение. Изисква се разпознаване на форма, която замества название на човек, избор на правилната форма в служба на допълнение и определяне на лице, число и род. Отделен въпрос е посветен на формата след предлог, където се допускат постоянни грешки, а друг – на обръщението към един събеседник, при което се проверява и съгласуването на глагола. Следващият смислов кръг разглежда възвратното местоимение. Проверява се разпознаването на действие, насочено към самия извършител, правилната употреба на кратката възвратна форма и разделното изписване на пълната форма. Тези три въпроса покриват целия обем на темата. Учтивите форми са застъпени с два въпроса: изписването им с главна буква при официално обръщение и преценката в коя житейска ситуация са уместни. Така граматичното знание се свързва с умението да се напише молба или писмо. Значителна част от теста е за притежателното местоимение: разпознаване на пълна форма, съгласуване в множествено число, книжовно правилната форма за трето лице женски род, разграничаване на книжовните от разговорните съкратени варианти и разделното изписване на кратките форми. Отделен въпрос проверява кога се пише кратката форма с ударение и как тя се различава от еднакво звучащия съюз. Втората половина е посветена на възвратното притежателно местоимение. Проверява се основното му значение, пълната форма за женски род, разделното изписване на кратката форма и изборът на форма, който премахва двусмислието при подлог в трето лице. Заключителният въпрос изисква преценка в кой случай замяната с обикновено притежателно местоимение би довела до друг прочит, защото в изречението присъства второ лице. Няколко от въпросите изискват и обратна преценка – не коя форма е правилна, а какво точно означава дадено изречение при избраната в него форма. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава вида на местоимението и основанието за избора. Обхватът прави материала подходящ именно за обобщение: четири вида местоимения се проверяват в един тест, а сгрешеният отговор веднага показва къде остава пропускът – при формата, при правописа или при разбирането на смисъла. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването. Разликата между тях е една буква или слято написана кратка форма, така че отгатването е изключено. Езиковият материал е взет от всекидневието – коридор, спирка, шкаф, класна стая, така че правилата се прилагат върху разпознаваем текст и наученото веднага може да се пренесе в собственото писане. За преподавателя това е готово средство за обобщителна проверка в края на дяла, за текущ контрол или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и надеждна опора при всяко писане.

Две групи местоимения, които се учат заедно, защото вършат точно противоположни неща: едните свързват и заместват, другите отричат. Тази разработка ги представя последователно и с готови таблици. Първата част е за относителните местоимения: за какво служат, как заместват вече споменати съществителни и как свързват простите изречения в състава на сложното. Правилото е показано върху откъс от „Под игото“ на Иван Вазов, в който подчертаните форми са разгледани една по една. Следва обобщение на функциите им, образуването от въпросителни местоимения и списъкът на относителните местоименни наречия, а таблица подрежда формите по род и число за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество. Втората част е за отрицателните местоимения: как се образуват, какво точно отричат и как работят в изречението. Употребата е показана върху откъс от „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков, с обяснение на всяка подчертана форма, а след това идват обобщените функции, наречията и отделна таблица с формите. Отделно място е дадено на правописните уловки, заради които се губят точки: съгласуването по род и число, окончанията при мъжки род и при множествено число и разговорните форми, които не се употребяват в официална реч. Заключението обобщава ролята на двете групи в граматиката на българския език. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за упражнения по морфология и за преговор преди изпитване върху видовете местоимения.

Кратък и подреден справочник по правопис на местоименията, събрал на едно място правилата, в които се греши най-често в писмените работи. Първата част е за личните местоимения: кога се пише Й, как се пишат кратките винителни и дателни форми спрямо глагола и защо кратката дателна форма за женски род носи ударение. Отделно са изяснени формите за учтивост, включително правилото за съгласуването на прилагателното име и на миналото деятелно причастие при тях, с примерни изречения към всеки случай. Следват притежателните местоимения: писането им отделно от съществителното, редуването на Й и И в единствено и множествено число, формите на неин и техен и променливото Я в тях, както и въпросът кога се употребява пълен и кога кратък член. Разгледано е и възвратното притежателно местоимение, а после въпросителните, относителните, отрицателните и неопределителните местоимения: правописът им в единствено и множествено число, запетаята пред относителните местоимения и разликата между формите, която в устната реч често се пропуска. Обособен е и списък на местоименните форми, които се изговарят и пишат с Я, както и правилото кога се употребява свой и кога негов, за да не се промени смисълът на изречението. Всяко правило е придружено с пример. Справочникът е подходящ за преговор преди диктовка, за самопроверка при редактиране на собствен текст и за бърза справка по време на домашна работа.