Търсене на материали

Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя, по кръчми, по хижи - ума ми размътя. Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя!     "Елате ни вижте"

Поклон на теб, природо, създанье необятно на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно, на твойта вечна младост и вечна красота, на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ум...

Свети владико! Пастир народен! Днес тебе песен пея за слава и казвам: отче, ти си достоен не за епархия - за държава;

По чуства сме братя ний с тебе и мисли еднакви ний таим, и вярвам, че в светът за нищо ний няма с теб да се разкаем.

Език свещен на моите деди  език на мъки, стонове вековни,  език на тая, дето ни роди  за радост не - за ядове отровни

  Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали?

В широката и светла чакалня на прочутия институт за разхубавяване "Козметикум Амулет - салон за дамска хирургия", седяха пет дами - елегантно облечени, грижливо гримирани, ала все пак толкова г...

Ние сплетохме здраво ръце,  с тебе се счепкахме здраво.  Кръв капе от мойто сърце,  грохнал си ти. Тогава? - 

Пролет моя, моя бяла пролет,  още неживяна, непразнувана,  само в зрачни сънища сънувана,  как минуваш ниско над тополите,  но не спираш тука своя полет.

Ние спориме         двама със дама                 на тема:  "Човекът във новото време".

Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея).